понеделник, 7 декември 2015 г.

Стефан Стамболов ( УБИТ ОТ русия ) е анти руска слуга ( анти русофил )

Източници : 
Всичко е от българската ,, wikipedia " плюс някои мои добавки : по директни изказвания. Шикалкавенето е спестено ! В българската wikipedia много работи са написани завоелирано , съобразявайки се с чужди държави и някой да не се обиди, или да им се скара.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2
Какво съдържа:
1 / Накратко
2 / Произход, образование и работа
3 / Участие в националнореволюционните борби
4 / Държавник
Политическа кариера до 1886 г.
Регент (1886 – 1887)
Министър-председател
Дипломация
Стопанска политика
Вътрешна политика
Падане от власт
Първи атентат неуспешен срещу Стефан Стамболов 1890 година
Втори неуспешен атентат срещу Стефан Стамболов през 27 март 1891 г.
5 / Последни месеци
6 / Убийството на Стефан Стамболов 15 юли 1895 г.
7 / Кои са убийците на Стефан Стамболов ( Наум Тюфекчиев , Михаил Ставрев ) ?
8 / Творчество

1 / Накратко
Роден : 12 февруари 1854 г. Търново, Османска империя
Починал : 18 юли 1895 г. (41 г.) София, Княжество България
Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Големия, отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунито.
Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, журналист и поет. Апостол на Вътрешната революционна организация, през 1875 и 1876 година той участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 ( руски преврат за премахването на Княз Александър I Батенберг ) оглавява Регентството, което потушава размириците ( 1887 г. нов опит за преврат на руските слугинажи ) в страната изгонва руския окупатор и душманин на България и издига на престола княз Фердинанд. През 1887 е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 година. Основава и ръководи Народнолибералната партия до смъртта си.
Стефан Стамболов се жени през 1888 г. за Поликсена Станчева. От брака си имат трима сина Константин, Асен и Стефан, и една дъщеря – Вера.
Стефан Стамболов е бил за обединение на всички български краища , които са останали извън пределите на Княжеството...
Той е бил велик българин , който е искал България да е независима , и е премахвал продажниците и чуждопоклонниците финансирани и поддържани от чужди държави.
Записва се като доброволец в армията при Сръбско-българската война.
Участник в подготовката на три безуспешни въстания за национално освобождение и обединение, като министър-председател Стамболов се опитва да защити българските интереси в Областта Македония в рамките на Берлинския договор, контролирайки и направлявайки лично усилията на външните министри Георги Странски (1887 – 1890) и Димитър Греков (1890 – 1894). Като основна заплаха за българските национални интереси в областта Стамболов схваща не османската власт, а претенциите на съседните балкански държави. Затова той отбива постъпките от сърби (август 1889) и гърци (юни 1891) за антиосмански съюз и подялба на българската Област Македония и търси разбирателство с Високата порта. Съчетавайки постъпките в подкрепа на Българската екзархия с натиск по редица въпроси от българо-турските отношения, той постига утвърждаване на българските училища и духовенство в областта. 
Стефан Стамболов е един от най-великите български политици за 19 и 20 век.
Русиа организира три атентата за отстраняването му. От които два са неуспешни. Единия е през 1890 г. , на който е бил извършител Коста Паница . След провала Коста Паница е бил разстрелян. Вторият е бил една год. след това през 27 март 1891 г. Извършителите са : Наум Тюфекчиев ( руски слугинаж и терорист ) , Михаил Ставрев (Хальо) приближен до Тюфекчиев и др.
Третия атентат е през на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 г. в София , в който Стамболов е жестоко насечен с ятаган. Извършители са: Наум Тюфекчиев , Михаил Ставрев (Хальо) и други ( общо 4 ма ).
Убийството му е било извършено със съдействието на Княз Фердинанд.....

2 / Произход, образование и работа
Стефан Стамболов е роден на 31 януари (12 февруари нов стил) 1854 г. в Търново.
Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Големия, отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунито.
През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния.

3 / Участие в националнореволюционните борби
До 1878 г.

Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет през август 1874. През есента на същата година е изпратен от БРЦК в България, за да съживи революционните комитети, разбити след гибелта на Васил Левски. Заедно с Христо Ботев през август 1875 Стамболов свиква ново общо събрание на БРЦК в Букурещ, което взема решение за въстание в България и го изпраща като апостол в Старозагорско. След неуспеха на Старозагорското въстание е принуден да се завърне в Румъния.
През ноември–декември 1875 г. Стамболов председателства Гюргевския комитет, което решава да организира нов опит за общо въстание в България през пролетта на следващата година. Определен е за главен апостол на Търновския революционен окръг. Прехвърля се в окръга в края на януари 1876 г. Първоначално се установява в Горна Оряховица, а впоследствие в Самоводене, откъдето координира подготовката на въстанието в района между Търново и Русе.Конкретният му принос е в агитацията на населението, подбора на въстанически ръководители, събирането на парични средства и стратегическото планиране на въстанието, но усилията му за въоръжаване на населението остават без особен успех. При вестта за преждевременното избухване на въстанието в Панагюрски окръг проявява колебание и забавя нареждането си за въстание в Търновско. Надеждата, че ще успее да проведе съвещание на революционните комитети, епровалена от турските власти. Благодарение на шпионската си мрежа, между 25 и 28 април полицията залавя лидерите на съзаклятието в Горна Оряховица, с което осуетява въстанието в почти целия окръг с изключение на района на Бяла черква и Мусина. Опитът на Стамболов да вдигне на бунт Самоводене също пропада и през следващите месеци той е принуден да се укрива в селото, преди да премине Дунав през август същата година.
В Румъния Стамболов взема участие в ръководството на Българското централно благотворително общество и е редактор в основания от Ботев вестник „Нова България“.
След 1878 г.
В края на август 1878 Стамболов става един от учредителите на търновския комитет „Единство“, който си поставя за цел да предотврати териториалното разпокъсване на България, решено от Великите сили на Берлинския конгрес ( намаляването на руското влияние в България и отказване да бъде руска провинция ) . Руско - турската окупационна война ( 1877 - 1878 ) е война в , която русиа воюва с Османската империя ( турция ) , за да прилапа българската земя и да я включи към руската империя. Или както в договора пише ,, окупация " , там не се споменават думите - българи , българско , България....
Търновският комитет образува организационна мрежа в цяла Северна България и сътрудничи с комитетите в южната част на страната за набиране на доброволци, оръжие, боеприпаси и храни в подкрепа на въоръжената борба за освобождаване на Областта Македония.
Като деец на Либералната партия и член на парламента Стамболов взема участие в съединистката акция от пролетта на 1880 година. Заедно с други политически представители в София съставя план за обединение на Княжество България и Източна Румелия, който предвижда организирана агитация в Южна България и подготовка на княжеството чрез закон за народното опълчение и държавен заем. През май заминава за Сливен, където съдейства за съставянето на таен централен комитет от румелийски общественици, но по инструкции от софийското правителство сдържа дейността му до приключване на дипломатическите сондажи в Европа. Неблагоприятните резултати от сондажите обричат акцията на неуспех.
Като председател на Народното събрание в началото на септември 1885 Стамболов е между първите лидери на Княжество България, които подкрепят Съединението, обявено в Пловдив от източнорумелийски офицери и дейци на Българския таен централен революционен комитет. Той съставя прокламацията, с която на 8 септември княз Александър приема сливането на двете български области и се нагърбва със защитата му.[7] След избухването на Сръбско-българската война се записва доброволец в армията. Едно малко уточнение за сръбско-българската война. Русиа се обявява против Съединението на България , и нарежда на руския си сателит сърбята да ни нападнат в гръб.

4 / Държавник
Политическа кариера до 1886 г.

Още по времето на Учредителното събрание (1879) Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на Либералната партия. Избран е за депутат в Първото (1879), Второто (1880 – 1881) и отново в Четвъртото обикновено народно събрание, което оглавява като председател от 1884 до 1886 година.
Със статиите си във вестник „Целокупна България“ през лятото на 1879 Стамболов е един от водачите на агитацията срещу правителството на консерваторите и с основен принос за победата на либералите на парламентарните избори в края на септември. На същите избори е избран за депутат и утвърден от мнозинството в Народното събрание, независимо че по това време е все още далеч от изискуемата минимална възраст от 30 години. Стамболов е един от непримиримите, които принуждават правителството на Тодор Бурмов да подаде оставка, противопоставят се на съставянето на коалиционен кабинет и по този начин предизвикват преждевременното разпускане на събранието от княз Александър Батенберг.
По време на Режима на пълномощията (1881 – 1883) Стамболов се оттегля в Търново, където набира масова подкрепа и работи за привличане на руските генерали от правителството ( руска партия в България ) към каузата за възстановяване на Търновската конституция. При посещението на министър-председателя 
Леонид Соболев ( руски генерал и за съжаление български министър-председател ) в града през септември 1882 организира няколкохиляден митинг в подкрепа на Русия и конституцията.
В началото на август 1883 Стамболов заминава за София в безуспешен опит да прокара собствен проект за помирение на либерали и консерватори, който предвижда решението за конституцията да бъде взето от Велико народно събрание, излъчено по демократичния избирателен закон от 1880, и задържане на Соболев на министър-председателския пост.
Предложението не е прието от княз Александър Батенберг, който прекратява пълномощния режим по договореност с партийните водачи Драган Цанков ( руска слуга - русофил ) и Григор Начович, отстранявайки от власт руските офицери въпреки предупреждението дипломатическия представител на русия в София.
Макар и несъгласен с намеренията на Цанков да прокара консервативни изменения в конституцията чрез избрания през пълномощния режим парламент, в края на 1883 Стамболов парира стремежа на „непримиримите“ либерали за разцепване на Либералната партия. След изборите през май 1884 посредничи без успех за изглаждане на противоречията между умерения Цанков ( руска слуга ) и водача на „непримиримите“, Петко Каравелов ( руска слуга ). Отхвърля предложението на Цанков да бъде избран за председател на парламента и подкрепя кандидатурата на Каравелов ( руска слуга ) при окончателния разрив между двете крила на партията. Избран е за подпредседател, а след оставката на Цанков и заемането на министър-председателския пост от Каравелов става председател на Народното събрание. Поддържа законодателните инициативи на каравеловото правителство, включително законите за държавна собственост и експлоатация на железниците и строежа на жп линията Белово – Вакарел със средства от фиска и външни заеми.

Регент (1886 – 1887)
Деветоавгустовският преврат ( руски преврат за премахването на княз Александър I Батенберг ) заварва Стамболов в Търново. Като председател на Народното събрание и един от най-авторитетните общественици от това време, името му е включено в състава на правителството, обявено от заговорниците , но той самият им отказва всякакво съдействие и оглавява (15 август 1886) наместничеството, което с помощта на южнобългарските войски
връща княз Александър Батенберг в София. Това става против волята на руския император Александър III, който в крайна сметка принуждава Батенберг да се откаже от престола. 
Не успял да задържи княза, едновременно с абдикирането му на 26 август Стамболов е назначен в тричленното регентство, което управлява страната почти цяла година в условията на остра външно- и вътрешнополитическа криза.
Като регент Стамболов се опитва да използва абдикацията на Батенберг, за да подобри българо-руските отношения , но въпреки проруската си реч пред парламента от септември 1886 не спира преследването на правителството на Васил Радославов над руските слугинажи. Това и усилията на 
русия да диктува условията за избирането на Велико народно събрание и новия княз чрез дипломатически натиск и военни демонстрации 
водят до разрив през ноември същата година и руски бунтове на руски слуги в страната. В края на юни 1887 за княз е избран Фердинанд Сакскобургготски, след като Стамболов принуждава Радославов (привърженик на Батенберг) да подаде оставка от премиерския пост.

Министър-председател
След избора на княза, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия. Задачите, които си поставя, са: защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Санстефанския мирен договор, но останали извън българската държава.

Дипломация
Възцаряването на Фердинанд води до вътрешна стабилизация, но международното положение на България остава несигурно заради категоричната позиция на русия, която иска България да е зависима от нея. В началото на 1888 руското правителство декларира, че няма да търси силово решение на българския въпрос, но същевременно отказва да признае избора на княза от Великото народно събрание. Останалите Велики сили следват руския пример, за да избегнат пряка конфронтация с Петербург. Тайните преговори, които Стамболов води с руски представители между 1888 и 1891 за замяната на княза с общоприемлив кандидат, пропадат поради взаимно недоверие.
Участник в подготовката на три безуспешни въстания за национално освобождение и обединение, като министър-председател Стамболов се опитва да защити българските интереси в Областта Македония в рамките на Берлинския договор, контролирайки и направлявайки лично усилията на външните министри Георги Странски (1887 – 1890) и Димитър Греков (1890 – 1894). Като основна заплаха за българските национални интереси в областта Стамболов схваща 
не османската власт, а претенциите на съседните балкански държави.
Затова той отбива постъпките от сърби (август 1889) и гърци (юни 1891) за антиосмански съюз и подялба на българската Област Македония

и търси разбирателство с Високата порта. Съчетавайки постъпките в подкрепа на Българската екзархия с натиск по редица въпроси от българо-турските отношения, той постига утвърждаване на българските училища и духовенство в областта.През юли 1890 султан Абдул Хамид II издава пълномощия (берати) за български владици в Скопската и Охридската епархия, след като българският министър-председател нарежда демонстративно спиране на изплащането на източнорумелийския дълг за Портата ( османската империя ). Заканата на Стамболов, че ще прекъсне преговорите за наема на железницата Вакарел – Саранбей, спомага за издаването на берати за Велешко и Неврокопско през април 1894. По същото време султанът гарантира правото на българските митрополити и общини да откриват училища и да издават разрешителни за учителите в българската Област Македония.

Стопанска политика
Външнополитическата ориентация към Австро-Унгария и Великобритания позволява на Стамболовото правителство да увеличи драстично разходите за модернизиране на армията, администрацията и пътната инфраструктура чрез заеми от тези две страни. По времето на Стамболов са завършени жп линиите, свързващи София с Виена и Цариград и Ямбол с Бургас, започнат е строеж на железници от столицата за Северна България и за Областта Македония, преустроени и разширени са варненското и бургаското пристанище. Правителството и народното събрание насърчават развитието на минното дело и други отрасли чрез законово регламентирани концесии и на леката промишленост чрез специален закон за снабдяване на армията от местни източници. В резултат и на тези усилия между 1887 и 1894 в България изникват 80 нови фабрики.

Вътрешна политика
Стамболов се стреми Княжество България да е независима държава , което дразни ,, империята на злото " русия.
Стамболов се стреми за елиминиране на руските слигинажи и възстановяване на обществения ред. Той се стреми също да предотврати чужда интервенция ( става въпрос за руска ) , целяща смяна на политическата власт и конституционни промени в България. В навечерието на парламентарните избори от септември 1887 са подложени на преследване руските слуги ( поддръжниците ) на бившия министър-председател Петко Каравелов, които не признават княз Фердинанд. Осигурило си мнозинство в Народното събрание, правителството спира всички руски слугински вестници с временно изключение на поддържащия княза печатен орган на Васил Радославов.
Прекъснато по време на предизборната кампания през 1887, военното положение в страната е продължено още в края на същата година със
Закона за изтребление на разбойничеството, въпреки че въоръжените акции на руските слугинажи стихват след разгрома на четите на Набоков ( руски офицер ) и Боянов.
Преследването на руските слугинажи ( русофилите финансирани от Москва ) ескалира след неуспелия атентат над министър-председателя, жертва на който става финансовият министър Христо Белчев през март 1891 г. Атентатът е последван от масови арести и съдебен процес, завършил с четири смъртни присъди и затвор за Петко Каравелов, Трайко Китанчев и други руски слугинажи.
На преследване е подложена и църквата, която отказва да признае нежелания от русия Фердинанд. В края на 1888 г. Стамболов разтуря заседанието на Светия Синод в столицата и въдворява насилствено владиците в епархиите им. Конфликтът се изостря през 1892 – 1893 г. във връзка с конституционните промени, които позволяват на бъдещия престолонаследник да изповядва вяра, различна от източноправославната. Тогава Стамболов заплашва Екзархията със спиране на издръжката, а софийският митрополит Климент е затворен в Гложенския манастир.
След провала на Деветоавгустовския преврат ( руски преврат за премахването на Александър I Батенберг ) , при управлението на регентите армията е прочистена от руски подлоги

Падане от власт
В началото на 1894 година Стамболов попада в центъра на шумен публичен скандал, след като на 11 март Мария Милкова, съпруга на капитан Тодор Матров и балдъза на военния министър Михаил Савов, обвинява министър-председателя в любовна връзка със самата нея и със съпругата на Савов. Военният министър призовава Стамболов на дуел, в резултат на което е отстранен от правителството. Случаят предизвиква силно недоволство срещу правителствения ръководител в офицерските среди. Раздухан допълнително с публикуването на частна кореспонденция във вестниците, скандалът кара Стамболов да подава на няколко пъти оставката си, която в крайна сметка е приета от княз Фердинанд на 20 май.

Първи атентат неуспешен срещу Стефан Стамболов 1890 година
Заговорът на Коста Паница е неуспешен и зле организиран опит за военен преврат в Княжество България финансиран от русия, проведен под ръководството на военния съдия майор Коста Паница през януари 1890 година. Той има за цел отстраняване на княз Фердинанд I и министър-председателя Стефан Стамболов, и Княжество България да бъде васал на русия. А в впоследствие българската територия да премине към руската империя , така както е било начертано да се случи след Руско - турската окупационна война (1877-1878) - Задунайска губерния.
Предистория
Скоро след преврата ( руски преврат за премахването на бъл. Александър I Батенберг ) и контрапреврата от август 1886 година, приключили с политическо поражение на руските подлоги финансирани от Москва. Русия прекъсва отношенията си с Княжеството и отказва да признае легитимността на българския парламент и избрания през юни 1887 княз Фердинанд Сакскобургготски.
През тези месеци правителството на император Александър III ( русия ) подпомага няколко опита за насилствена смяна на управлението в България, включително и Офицерските бунтове от февруари 1887 година. Майор Коста Паница – един от висшите офицери в българската армия, първоначално подкрепя усилията на Стефан Стамболов да се противопостави на руския натиск и участва активно в съдебните действия срещу участниците в Офицерските бунтове.
В края на 1887 година Коста Паница установява контакти с руски представители, като в замяна на евентуалното сваляне на княза и правителството иска да получи дипломатическа подкрепа и оръжие за въстание в Областта Македония. Важна роля в преговорите играе Порфирий Колобков, бившият руски офицер и вносител на руско оръжие в България (за руските слуги - русофили), който иска от руското правителство да отпусне 60 хиляди франка за осъществяване на плана. Според него в началото на 1888 година Паница вече оглавява Военнореволюционен комитет, който трябва да подготви преврата и въстанието. Руското външно министерство отказва да даде пари и конкретни гаранции, смятайки, че дори и успешно въстание в Македония не отговаря на моментните руски интереси, но проявява интерес към идеята за преврат.
Преговорите са подновени през лятото на 1889 година, когато живеещите в емиграция политици Драган Цанков ( българомразец, вярна руска подлога - сърбоман и гъркоман ) и Петър Станчев гарантират пред руския дипломатически представител в Букурещ Михаил Хитрово, че заговорът е сериозен. Според тях в него участва и комендантът на софийския гарнизон подполковник Стефан Кисов. Хитрово смята за уместно превратът да се финансира с 50 хиляди франка. През декември той съобщава, че Военнореволюционният комитет е готов да действа в най-близко бъдеще, но правителството в Санкт Петербург не възнамерява да се ангажира открито. Българското разузнаване изглежда е наясно с връзките между Паница и руските представители в Букурещ още от 1887 година, но не предприема никакви явни действия, изчаквайки развитието на събитията.
Събитията от януари 1890 година
През първите дни на януари Коста Паница се среща в различни софийски заведения с офицери, за които смята, че биха се включили в подготвяния от него преврат. Пред тях той говори открито за нуждата от такива действия и твърди, че някои войскови части вече са се присъединили към заговора.
В нощта на 11 срещу 12 януари Паница заедно с подпоручик Александър Ризов и цивилните Миле Колев и Тодор Арнаудов отиват в дома на Сава Мирков, главен лекар на войската, и го принуждават да напише кратка бележка, призоваваща коменданта Стефан Кисов да се присъедини към преврата. Паница твърди, че заговорът е известен на властите и провеждането на преврата не търпи отлагане. Оттам четиримата отиват при подполковник Кисов, който отпраща Паница, казвайки му, че трябва да се наспи и изтрезнее. След това Коста Паница, вече придружаван само от Александър Ризов, прави опити да се свърже с още няколко по-младши офицери, но също без успех.
Кисов не докладва за случилото се, но информацията все пак достига до властите. Опасявайки се, че насроченият за 20 януари бал в двореца, на който ще присъстват князът, Стамболов и военният министър Сава Муткуров, може да бъде използван за нови провокации, рано сутринта на същия ден те арестуват Коста Паница. След самия бал са задържани и други офицери, заподозрени в съучастничество.
Съдебен процес
Съдебните заседания започват на 3 май. Коста Паница е обвинен в организиране на държавен преврат при осъществяване на връзка с враждебна чужда държава. Самият Паница не отрича подготовката на преврата, но твърди, че това са били само планове, от които се е отказал след първите неуспехи. Присъдата срещу него е произнесена на 17 май, а срещу останалите обвиняеми - шест дни по-късно. Коста Паница е осъден на смърт чрез разстрел, като съдът препоръчва на княза наказанието да бъде заменено с 15 години затвор, поради направените самопризнания и безупречната му военна служба. Колобков, чиято посредническа роля в преговорите с Русия се доказва, е осъден на 9 години затвор, Александър Ризов и Тодор Арнаудов - на 6 години затвор, Христо Чавдаров, Димитър Татев, Евстати Моллов и Асен Кисимов - на 3 години затвор, а Иван Стефанов - на 5 месеца арест. Останалите обвиняеми са оправдани, поради липса на доказателства.
Коста Паница обжалва присъдата, позовавайки се на фактически грешки в решението и на процесуални нарушения по време на разследването. Обвинителят Димитър Марков също възнамерява да обжалва, искайки премахване на препоръката за помилване на Паница и увеличаване на присъдата на Колобков, но главният военен прокурор майор Георги Агура се отказва от обжалване. На 7 юни Главният военнокасационен съд потвърждава решенията на долната инстанция.
Министър-председателят Стефан Стамболов преценява присъдите като прекалено меки. Още на 19 май правителството приема решение, отхвърлено само от външния министър Георги Странски, призоваващо княза да не отменя смъртното наказание на Коста Паница.
Коста Паница е разстрелян около 10 часа на 16 юни 1890 година пред целия офицерски състав на Софийския гарнизон край Пешия лагер в Красно село.
Последици
Стамболов използва заговора на Паница, за да постави пред Османската империя и големите европейски държави въпроса за международното признаване на княз Фердинанд като начин да се гарантира вътрешната стабилност на България. Дипломатическата акция е предприета броени дни след ареста на заговорниците. Предупреден от Русия, султанът не признава Фердинанд, но компенсира отказа си със съгласие за изпращане на български владици в Охрид, Скопие и Одринско.

Втори неуспешен атентат срещу Стефан Стамболов през 27 март 1891 г.
Русиа наема други продажници , които задължително трябва да премахнат великият българин Стамболов.
Подготовка
Още преди екзекуцията на Паница македонският емигрант Димитър Ризов, който е оправдан по делото срещу Паница, но заминава за Белград, говори за заговор за убийството на Стамболов в случай, че смъртната присъда на Паница бъде изпълнена. В него участва Наум Тюфекчиев ( руски слугинаж и терорист ), производител и търговец на оръжия от Областта Македония, който се опитва да получи от Тома Георгиев пари за организирането на атентата. През октомври Ризов изпраща от Белград в София Иван Козаров, който трябва да извърши убийството, но след като той не предприема нищо конкретно, Тюфекчиев го връща обратно. През януари 1891 година полицията арестува Александър Карагюлев, собственик на имота в село Петърч, където пребивава Козаров по време на престоя си в България. Уплашен от разкриване на заговора, Наум Тюфекчиев заминава за Белград.
Малко по-късно групата изпраща в България Кръстьо Ножаров и братът на Наум - Никола Тюфекчиев. В София те се свързват с най-малкия брат, Димитър Тюфекчиев, и с Михаил Ставрев, наричан Халю. Така се сформира групата на четиримата преки извършители на атентата. Те влизат в контакт с телохранителя на Стамболов Спас Антонов, също симпатизант на Коста Паница, с когото се договарят да не стреля по тях. След като проучват навиците на министър-председателя, те решават да извършат атентата в близост до кафенето „Панах“, което той често посещава. Целта им е да го застрелят в главата, тъй като е известно, че той носи бронезащитна жилетка.
Извършване
На 27 март 1891 година, след заседание на правителството, Стефан Стамболов отива в кафенето „Панах“. Той е придружаван от министъра на финансите Христо Белчев, с когото обсъждат назначаването на главен секретар на финансовото министерство. Те излизат от кафенето към 20 часа и тръгват, следвани на разстояние от телохранителя Спас Антонов, по тротоара на улица „Васил Левски“, покрай източната ограда на Градската градина, когато са нападнати от атентаторите.
Нападателите се движат срещу тях на две групи. Първи са Михаил Ставрев (Халю) и Никола Тюфекчиев. Те подминават Стамболов и Белчев и веднага след това Халю хваща Стамболов за ръката, за да му попречи да използва оръжието си, и стреля по него, но улучва в лявата ръка Никола Тюфекчиев. В същото време и той стреля, но улучва Халю в дясната ръка, след което той не може да използва оръжието си. Стамболов пада на земята и изглежда поне част от нападателите решават, че той е убит. Междувременно Христо Белчев побягва към входа на Градската градина, където е застрелян от Димитър Тюфекчиев, който го взема за Стамболов. След известно забавяне телохранителят Антонов подгонва атентаторите, но без да стреля по тях. Той все пак ранява със сабята си Димитър Тюфекчиев. В това време Стамболов отива до близкия полицейски участък и се включва в преследването на нападателите, но и четиримата успяват да избягат. Никола Тюфекчиев стига до Белград, а Халю и Ножаров - до Румъния, откъдето със съдействието на руските власти се прехвърлят в Одеса. Раненият Димитър Тюфекчиев е арестуван на следващия ден, след като в Градската градина са открити пистолети с инициалите на брат му.
Съдебен процес
Единственият заловен атентатор Димитър Тюфекчиев не дава никаква полезна информация на следствието и в резултат на мъченията, на които е подложен, умира на 18 септември. Телохранителят Антонов остава неразкрит, въпреки подозренията, че е съпричастен към злодеянието. Антонов обаче извършва убийство две години по-късно и впоследствие умира в затвора. Един от съучастниците, Спас Лепавцов (баща на Димитър Лепавцов), който известно време съхранява използваните за нападението оръжия, се съгласява да сътрудничи на следствието. Въз основа на неговите показания, обвинението се опитва да докаже връзката на нападателите с известни обществени фигури като Петко Каравелов, Димитър Моллов, Климент Търновски, Светослав Миларов и Трайко Китанчев, някои от които са арестувани.
Присъдите са произнесени на 1 юли, като общият брой на осъдените е около 15. На смърт са осъдени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев и Александър Карагюлев. Петко Каравелов е осъден на 5, а Трайко Китанчев - на 3 години затвор. Димитър Ризов, Наум Тюфекчиев и Иван Козаров също са осъдени задочно и са обявени за издирване. Смъртните присъди са изпълнени на 27 юли в двора на Черната джамия. Спас Лепавцов е осъден на смърт, но присъдата му по-късно е заменена с 5 години затвор.

5 / Последни месеци
И след отстраняването му от правителството княз Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов продължават да се опасяват от влиянието на Стамболов и търсят начини за неговото компрометиране. На 24 август 1894 година той е арестуван за кратко, заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване, опитващо се да докаже, че Стамболов е организирал атентата срещу самия себе си ( втори опит за атентат ) през 1891 година, при който загива финансовият министър Христо Белчев. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекратено в края на годината.
Стамболов отказва да напусне родината си, въпреки заплахите за разправа и опита за убийство.

6 / Убийството на Стефан Стамболов 15 юли 1895 г.
Накратко
Убийството на Стефан Стамболов е атентат, извършен на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 г. в София, в резултат на който няколко дни по-късно умира бившият до неотдавна министър-председател и водач на опозицията в България Стефан Стамболов.
Нападението е извършено с негласната подкрепа на правителството на Народната партия и на княз Фердинанд I от група руски подлоги финансирани от русия , начело с Наум Тюфекчиев, извършили няколко терористични акта през предходните години.
Подготовка
В периода 1887-1894 г. Стефан Стамболов е министър-председател на България, като извежда страната от тежка конституционна криза, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е съпътствано от множество опити за насилствена смяна на властта, организирани от различни групи, финансирани и свързани с русия, която отказва да признае легитимността на правителството и княза.
След отстраняването на Стамболов от правителството княз Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов продължават да се опасяват от влиянието му и търсят начини за неговото компрометиране.
Междувременно новото правителство предприема стъпки за нормализиране на ,,отношенията" с русия, но от руска страна многократно е поставян въпросът за риска от връщане на Стамболов на власт. Със своя авторитет пред някои немскоезични вестници, на които продължава да дава интервюта, критични към управлението, Стамболов се превръща в пречка както за правителството, така и за Фердинанд, който се опитва да получи признанието на русия за своята княжеска титла.
Още през есента на 1894 г. правителството допуска завръщането в София на членове на терористичната група на Наум Тюфекчиев, участвали в атентата срещу Стамболов през 1891 г. и убийството на българския дипломатически представител в Цариград Георги Вълкович 1 год. по-късно. Самият Тюфекчиев пристига под чуждо име в София през октомври и малко по-късно е арестуван, но по нареждане от правителството е освободен, след което живее в града, без да се укрива. Външният министър Григор Начович се застъпва за него и отказва да го екстрадира в Османската империя, където е осъден задочно на 15 години затвор за убийството на Вълкович. Малко след него в града се установяват и участвалият в предишния атентат срещу Стамболов Михаил Ставрев (Халю), както и близките до Тюфекчиев Боне Георгиев и Атанас Цветков (Талю). Димитър Ризов, друг участник в първия атентат, също е в София, като князът отбелязва в личната си документация намерението си да се срещне лично с него и Наум Тюфекчиев.
Необезпокоявани от властите, заговорниците многократно обявяват публично намерението си да убият Стамболов. Самият той очаква такова развитие на събитията и през април предава на кореспондента на германски вестник запечатан плик, описващ относително точно начина, по който ще бъде убит — от група, оглавявана от Наум Тюфекчиев и финансирана от Григор Начович. Стамболов, страдащ от изострящ се захарен диабет, прави опит да замине на лечение в Австро-Унгария, но не получава разрешение от правителството и княза. Никола Обретенов му предлага да организира нелегално напускане на страната, но той отказва.
Още през пролетта групата на Тюфекчиев прави няколко опита да нападне Стамболов, докато той ловува в околностите на София, но това се оказва трудно, тъй като той се движи в голяма група, често включваща и чужди дипломати. По тази причина те решават да извършат атентата на улица „Раковска“, където Стамболов често се разхожда между дома си и Юнион клуб.
Извършване
Самото убийство е извършено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, заедно със своя приятел и политически съратник Димитър Петков и с личния си телохранител Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е замесен в заговора и специално изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко след това и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията спира файтона, а полицаите, разположени пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и телохранителя в съседната улица „Стефан Караджа“.
Стамболов побягва по „Раковска“ обратно към Юнион клуб, но Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и заедно с другите нападатели започват да го удрят по главата, тъй като знаят, че Стамболов обикновено излиза с предпазна ризница под дрехите си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „Раковска“ нападателите се разбягват. Гунчо започва да гони Халю, като го ранява с пистолета си във врата, но е задържан от двама полицаи, които помагат на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се оттегля с файтона на Мирчо Ацов.
Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в съзнание и обвинява за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а състоянието му допълнително се влошава от диабета. След леко подобрение на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 г.
Разследване
Още в началото на разследването в близост до местопрестъплението са открити оръжията на извършителите — ятаган, дълъг нож и револвер, които следствието свързва с търговеца на оръжие Наум Тюфекчиев.
Задържани са Тюфекчиев, Мирчо Ацов, Боне Георгиев и двамата полицаи, охранявали Юнион клуб, а Халю е издирван, но успява да се укрие. Преди да бъде освободен под гаранция, Тюфекчиев пише до външния министър Григор Начович, че успешно са свършили „оная работа“ и го моли за по-бързо освобождаване. Междувременно княз Фердинанд и правителството публично обявяват, че престъплението е извършено като лично отмъщение и няма политически характер. За да предотврати обвиненията срещу Тюфекчиев, Начович подтиква османското правителство да поиска неговата екстрадиция във връзка с убийството на Георги Вълкович в Цариград. Съдебното дело за убийството се гледа от Софийския окръжен съд под председателството на Георги Пасаров през декември 1896 година. Обвиняеми са Боне Георгиев, Михаил Ставрев (Халю) и Атанас Цветанов (Талю) като извършители, Наум Тюфекчиев като подбудител и Мирчо Ацов като съучастник. Халю и Талю се съдят задочно, тъй като успяват да напуснат страната. Присъдите са произнесени на 13 февруари 1897 година. Наум Тюфекчиев и Мирчо Ацов са осъдени на по три години затвор за помагачество, Боне Георгиев е оправдан, а присъди срещу Халю и Талю не са произнесени, тъй като отсъствието им е попречило на разследването. На 24 март 1898 година Софийският апелативен съд отменя присъдата на Наум Тюфекчиев. През 1900 година Халю се връща в София и се опитва да изнудва братя Тюфекчиеви, обвинявайки ги, че са спрели обещаната му издръжка. В края на 1901 г. той е арестуван и в края на 1902 г. е осъден на смърт от Софийския окръжен съд. Присъдата е обжалвана в Софийския апелативен съд, който на 14 април 1914 г. я заменя с 15 год. затвор и Ставрев е изпратен в Шуменския затвор.
Последствия
Атентатът срещу Стефан Стамболов шокира чуждия печат, особено в немскоезичните страни, къде се появяват коментари, свързващи убийството с княза и правителството. В същото време още в деня след нападението българската делегация, намираща се в Санкт Петербург и поставяща си за цел признаването на княза от Русия, получава покана за дълго отлаганата аудиенция при император Николай II.

7 / Кои са убийците на Стефан Стамболов ( Наум Тюфекчиев , Михаил Ставрев ) ?
Наум Тюфекчиев е роден на 29 юни 1864 година в Ресен, тогава в Османската империя. Следва пиротехника в Белгия и открива предприятие за производство на взривни материали и оръжие в София. В Белград заедно с Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и братята си Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви организира опит за убийството на Стефан Стамболов, но на 15 (27) март 1891 година вместо Стамболов е убит министър Христо Белчев, а Димитър Тюфекчиев е арестуван и по-късно убит. След това Тюфекчиев бяга в Одеса, където със руските власти подготвят убийството на дипломатическия представител на България в Турция доктор Георги Вълкович. Подготвя двама терористи, които убиват доктора на 12 февруари 1892 в Цариград. Наум и Никола Тюфекчиеви са осъдени от османския съд като подбудители на атентата на по 15 години в затвор, но присъдата им не е изпълнена, тъй като не са екстрадирани от русиа. Изпратен е за кратко на заточение в Симбирск и 
получава месечна заплата от Руската държава.
Тюфекчиев се завръща в Княжество България и се включва в дейността на Младата македонска книжовна дружина в периода 1892-1894 година. На I конгрес на Македонските дружества Тюфекчиев е избран за подпредседател на организацията.
Чрез връзките си в двореца на Фердинанд I купува 4000 бракувани армейски пушки, 300 бомби и припаси и ги предава на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1895 година. В София създава бомболеярна, където произвежда гранатите „македонки“, като за главен куриер на доставките в Областта Македония се ползва Дончо Щипянчето. Тюфекчиев обаче спекулира със своето производство и Гоце Делчев и Гьорче Петров се отказват от услугите му.
Със Стоян Шангов издава през 1900 година вестник „Вечерна поща“, в която се допечатват редовно компромати. В следващите години с Борис Сарафов обмислят да отвлекат сина на богатия политик Иван Евстатиев Гешов, но планът се осуетява. От 1905 година влиза в контакт с болшевишки ( руски ) ,,революционери'' и им препродава бомби. През 1906 година Тюфекчиев е замесен в международен скандал при пренасяне за оръжие в русия.
През 1908 година Наум Тюфекчиев се връща в Област Македония и се сближава с водачите на Младотурската революция Ниязи бей и Енвер бей.
През 1915 година турската тайна полиция се свързва с Наум Тюфекчиев, с цел той да организира атентат в България, който да я тласне към съюз с Централните сили. Така от него е организиран атентатът в Градското казино, изпълнен от Червените братя на 31 януари 1915 година. При атентата загиват Никола Бояджиев, синът на началник-щаба на армията генерал Климент Бояджиев, дъщерята на военния министър генерал Иван Фичев Мара, Цветана Христова и художникът Петър Милев, а други 8 души са ранени. След включването на България в Първата световна война прави дарение от над 5 000 златни лева от името на Александър Тюфекчиев за възстановяване на институциите на Българската православна църква в Област Македония. На 25 февруари 1916 година по заповед на великия българин от гр. Щип Тодор Александров Наум Тюфекчиев е убит от екзекутора на ВМОРО Туше Скачков на улица „Раковски“ с шест куршума в гърдите.

Михаил Ставрев
Михаил Ставрев е роден в ресенското село Янковец, тогава в Османската империя. Става приближен на Наум Тюфекчиев и участва в опита за убийството на Стефан Стамболов, при който е убит министъра Христо Белчев през 1891 година. На 3 (15) юли 1895 година в София при нов атентат, организиран от Наум Тюфекчиев, посича с други терористи и руски подлоги самия Стефан Стамболов. 
Осъден е задочно, но следите му се губят до 1900 година. Тогава извършва въоръжен грабеж в София, но е освободен по заповед на вътрешния министър Васил Радославов, участва и в други скандали и сбивания.
През 1901 година е арестуван, по време на управлението на Петко Каравелов, и през 1902 година е осъден на смърт. През 1904 година присъдата обаче му е намалена и лежи известно време в Шуменския затвор.
Междувременно влиза с върховистките чети на Стефан Николов, Иванчо Карасулията и Лазар Делев във вътрешността на Област Македония, след което следите му се губят.

8 / Творчество
Стамболов е автор на двадесетина стихотворения, които са много популярни сред националреволюционерите. През 1875 година публикува в съавторство с Христо Ботев стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, а през 1877 свои „Песни и стихотворения“.
Стефан Стамболов се изявява и като преводач. Сред публикуваните му преводи се откроява брошурата на Джанюариъс Макгахан „Турските зверства в България“. В края на живота си, след като пада от власт, Стамболов публикува популярния роман на Р. Джованьоли „Спартак“, без да посочи името си като преводач.

Великия Стефан Стамболов през 1878 г.
Стефан Стамболов жестоко насечен от Ятагана на Михаил Ставрев ( Халю )
Михаил Ставрев ( Халю )
Наум Тюфекчиев
По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. – Стамболов е предпоследен на задния ред

Делегати от Македония и Тракия в Учредителното събрание. Стамболов е в центъра с бял калпак.

сряда, 2 декември 2015 г.

Александър Стамболийски - руска слуга ( русофил ) , сърбоман , гъркоман , българомразец , ПРОДАЖНИК И ЧУЖДОПОКЛОННИК

КАКВО СЪДЪРЖА :
1 / Биография
2 / Плюсове ( нещо хубаво , което е направил за България )
3 / Накратко какво мисли русиа ( нарочно съм написал ,,русиа" от неуважение ) за България ?
4 / Минуси и за какво се бори Александър Стамболийски ?

1 / Биография
Александър Стоименов Стамболийски (1 март 1879 — 14 юни 1923) е политик русофил ( руски слугинаж ), водач на руската партия в България ,,Български земеделски народен съюз (БЗНС)". Той е министър-председател ( за жалост ) на България в правителството на БЗНС (1919–1923). Стамболийски подписва Ньойския договор. Той е бил против всички войни в , които България е участвала. Той е бил против Княжество България да се провъзгласи за Царство България !
Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите.
Стамболийски е бил против ( искал да я заличи ) българската организация в Областта Македония - ВМРО , която се е борила против сърбята и гърцята и поддържала българското...
Александър Стамболийски е бил руска слуга , сърбоман ( съответно и македонист ) , гъркоман , българомразец , ПРОДАЖНИК И ЧУЖДОПОКЛОННИК.

2 / Плюсове ( нещо хубаво , което е направил за България )
НЯМА ТАКИВА !

3 / Накратко какво мисли русиа за България ?
Първо накратко трябва да разберем какво мисли за България покровителя и работодателя на Стамболийски - русия. За да разберем Стамболийски що за човек е.
Русиа е искала България да не съществува , за тях България е била пречка. Трябва или да бъде руска територия, или да се подели между съседите, а ако може по големият дял да бъде за руския сателит антибългарски - сърбята. Ако тези неща не се случат, тя трябва да е малка и да не е силна. Или както руския публицист българомразеца - Иван Аксаков през 1885 г. ( една год. преди русиа да се договори с Австро - Унгария за зоните на влияние ) във вестник „Русь“ пише : „Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или, по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!”. Същия този българомразец Иван Аксаков във вестника „Русь“ веднага след Априлското въстание пише: ,, Ето сега ние ще си вземем проливите". 

4 / Минуси и за какво се бори Александър Стамболийски ?...
Стамболийски е пацифист по убеждения. Той е бил против всички войни в , които България е участвала. България е учствала във всички войни под наслова за национално обединение със всички български краища , които русия разпокъсва от България. Стамболийски остро се противопоставя на промените в Търновската конституция през 1911 година . 
Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. Русиа се е считала за наследник на Византия, и се е провъзгласила за ,, Третия Рим ". Според нея никоя друга православна държава , няма право да въведе титлата ,, цар " и да бъде Царство .
Александър Стамболийски остро се противопоставя на участието на България в Първата световна война. В Първата световна война русиа е била против Царство България и воюва с нея.
Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и предател, Стамболийски заявява: "В момент, като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин". Славяните и славянството са измислени от русиа - Екатерина Велика за заличаване на българските колонии каквите те самите са.
След скандал при среща с Фердинанд през 1915 година, той е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов ( също руска слуга ) той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на т.нар. Радомирска република.След неуспеха на бунта се укрива, но през декември 1918 е амнистиран, заедно с повечето участници. През януари 1919 г. Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Той участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция ( след края на Първата световна война ) . След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския договор. След проведените парламентарни избори, от 21 май 1920 г. правителството е съставено само от представители на руската партия БЗНС. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война, чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци. Това са тези същите , които след Първата световна война прилапват Българските земи. Подкрепя идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Подобно на руския проект Югославия , в която се сърбинизираше , уформяше се руски колонии ( руски слуги ) , и фактора/шефа беше русиа. Това води до изостряне до краен предел отношенията между земеделското правителство и ВМРО. В борбата си срещу ВМРО правителството се ползва от услугите на Македонската федеративна организация ( сърбомани , руски слуги подкрепяни от руската партия в България - БЗНС и Александър Стамболийски ). Изпратени са допълнителни войскови, жандармерийски и полицейски части в Петрички и Кюстендилски окръг заликвидиране базите на ВМРО.
Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи влияние извън средите на българското селячество. 
Подписването на Нишката спогодба от 23 март 1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци за "обезопасяване на границата" между двете държави, прелива чашата на търпението. Носят се слухове, че са водени тайни преговори за Балканска федерация, в която България ще е под егидата на сърбия.
На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и цар Борис III. Помещаващата се в София Оранжева гвардия ( създадена от Стамболийски, съставена от паравоенни отряди и селяни ) е бързо обезоръжена. По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица и не успява да реагира адекватно.
Сам Стамболийски организира стотици селяни и прави опит за обсада на Пазарджик. Заповед за нападение не е дадена. Силите са неравни и след като местният гарнизон не се подчинил на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на селяните да се пръснат, за да не се стигне до кръвопролития.
Още на 10 юни военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак,след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.