Няма да публикувам българската wikipedia , тъй като има някои манипулативни, и антибългарски думи и изречения като : руски освобождения, славяни и славянство и др. подобни глупости и поръчкови неистини. Официалната история на България е тотално фалшифицирана в угода на чужди държави. Все пак има тук таме написано нещо, непълно и написано да не изглежда толкова славно ( общо взето ).
КАКВО СЪДЪРЖА:
( 1 ) Накратко : извършители , командири , избити и др.
( 2 ) Баташкото въстание
( 3 ) Клането
( 4 ) Църквата „Света Неделя“
( 5 ) Краят на клането и Дървеният мост.
( 6 ) Спомени на очевидци на страшното Баташко клане.
- Трендафил Тошев Керелов ( Кмет по това време на Батак , възрожденец , революционер ) убит зверски , и е описано в разказ на очевидец - съпругата на сина му Ангел Керелов - Босилка.
- Свидетелства от записките на Петър Горанов (1829-1925) - водач на въстанието през 1876 г.
- В „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов е описал случилото се.
- Джанюариъс Алойшиъс Макгахан ( Januarius Aloysius MacGahan ) - американски журналист , специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли Нюз” ( също описал убийството на кмета на Батак - Трендафил Тошев Керелов ) .
- Юджийн Скайлър ( е американски учен, писател, пътешественик-изследовател и дипломат ).
( 7 ) Фотографии преди и след Баташкото клане.
===========================================
( 1 ) Накратко : извършители , командири , избити и др.
Период - 1 до - 5май 1876 г. / А по нов стил на 16 / 17 май 1876 г. Баташкото клане е извършено по време на Априлското въстание.
Място - Батак
Резултат - Масово избиване (клане) на мирно население - българи християни.
Воюващи страни - Османска империя ( днешна турция ) / Цивилни българи-християни.
Командири - Ахмед ага Барутанлията ( помак , който след клането , бил награден и повишен в званието юзбаши )
/ Петър Горанов
Сили - башибозук - предимно Помаци ( еничари - потурчени българи ) , турци и цигани. / Срещу местното население на Батак.
Избити - между 5,000 / 7,000 българи / А от башибозуците : 150
( 2 ) Баташкото въстание
Ролята на Батак в Априлското въстание е била да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстанниците в околните територии, да блокира важните пътища и така да попречи на турските войници да получават пратки с провизии. Батак е трябвало да се справи с околните помашки села (Чепино, Корово...), ако се опитат да попречат на въстанието. При разбиване на четите в околните земи, останките от тях е трябвало да се съберат в Батак.
Единственият проблем бил, че през цялото време на въстанието Батак е трябвало да се пази сам от турската армия, но рискът е поет.
След началото на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. част от въоръжените, боеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, българите отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5,000 - на армия от башибозуци ( основно помаци - потурчени българи , турци и цигани ) предвождани от Ахмед ага Барутанлията.
Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в събранието в Оборище.
След първата битка, някои от мъжете в Батак решиха да преговарят с Барутанлията Ахмед ага. Той им обеща оттеглянето на войските си, при условие, че Батак се обезоръжи. След като мъжете предават оръжията си, башибозуците ги нападат и ги обезглавяват.
( 3 ) Клането
Докато някои от лидерите на Революционния комитет се отказват от оръжията си, някои успяха да избягат от селото, но веднага след това цялата територия е била заобиколена и никой друг не е могъл да избяга. Башибозуците тръгнали към къщите им и ги нападнали; много са били изгорени и са стреляли по всеки и по всичко. Много от хората, решили да се скрият в къщите на богатите или в църквата, които са имали по-здрава конструкция, за да ги предпази от огъня. На 2 май, са се скрили в къщата на Богдан. След малко Башибозуците изпълнили двора , взели да лискат газ по вратите на къщата и скритите в избата били принудени да излязат.
Повече от 200 мъже, жени и деца са били лишени от своите ценности и дрехи, за да не ги изцапат с кръвта си , и били брутално убити.
Агата казал на някои от по-заможните мъже в Батак, да отидат до лагера си и да определи всички направления на селяните. Сред тях е кметът Трендафил Тошев Керелов и синът му, Петър Трандафилов Керелов. Те са постигнали съгласие, че ако селото се обезоръжи , помаците и др. с тях ще напуснат Батак за добро. Но вместо това, българите са били уловени, вързали са им ръцете , всички от тях са били обезглавени , изгорени живи и пребити. Убийството на лидера Трендафил Керелов било особено жестоко и е описано от свидетел - съпругата на сина му - Босилка.
Джанюариъс Макгахан, журналист от New York Herald и London Daily News писал за ужасните събития след посещението си в Батак с Юджийн Скайлър. Те описват изгорен и унищожен града с вонята на гниенето на хиляди струпани разчленени трупове и скелети на невинните жертви, включително млади жени, деца и неродени бебета извадени от утробите на бременните им майки.
( 4 ) Църквата „Света Неделя“ ( която през 1925 г. е била полуразрушена при руския атентат )
В хода на въстанието църквата „Света Неделя“ била последната крепост на разбунтувалите се батачани. Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковният двор и да стрелят по всички там , убивали всеки който се опитал да избяга. Най ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата „Света Неделя“ и дворът ѝ. На сутринта на 3 май, башибозукът ( помаците , турците , и циганите ) успяли да проникнат в двора на църквата и да избият хората в него, но входната врата на храма не поддала, тъй като била „задръстена“ от хората които се намирали в църквата.
„Народът бил вътре притиснат като на скенджа множество деца и недъгави умрели от задушаване.“
Защитата на църквата продължила три дена, престрелките в селото не преставали, за да принудят батачани да се предадат, врагът пускал пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата, много от хората загинали заради недостиг на кислород.
Някои от нападателите се опитали да проникнат в църквата от покрива, но без особен успех, макар да постигнали няколко изстрела срещу барикадираните вътре.
В църквата нямало вода, затова барикадираните използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите. Копали с голи ръце, за да намерят подпочвена вода.
На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане , само тези, които склонили да приемат исляма останали живи а останалите били обезглавени. Ахмед ага целял да насели отново Батак с потурчените от него българи, но те се оказали недостатъчно.
След действията си, османците опожаряват църквата, но каменната и конструкция я спасява, единствено иконите и дървените мебели изгарят.
( 5 ) Краят на клането и Дървеният мост.
След клането в църквата, Барутанлията издал заповед, всички оцелели да се съберат пред църквата, с претекст, че ще състави списък на избитите и на вдовиците. По-голямата част от оцелялото население на Батак се събрало, тъй като неявилият се щял да заплати с живота си. Явилите се били разделени на мъже и жени. Когато Ахмед ага се явил пред тях той издал втора заповед - жените да се наредят още по-надалеч от мъжете и трета да се избият останалите около 300 явили се мъже. Тези жени, които протестираха също са били изнасилени и убити.
Същият ден още около триста други били убити при дървеният мост пред училището, най-напред им се отрязвали ръцете и краката , ушите и носовете, раменете , а после ги доубивали.
По-късно, местата на клането са описани в репортажите на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан и чрез него събитията достигат до вестниците „Дейли Нюз“ и Ню Йорк Хералд.
След като случилото се разчува, едни от най-големите умове на човечеството през тази епоха обръщат внимание на клането в Батак, сред тях са: Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон, Чарлз Дарвин, Фьодор Достоевски, Димитрий Менделеев, Иван Тургенев и Лев Толстой.
( 6 ) Спомени на очевидци на страшното Баташко клане.
- Трендафил Тошев Керелов ( Кмет по това време на Батак , възрожденец , революционер ) убит зверски , и е описано в разказ на очевидец - съпругата на сина му Ангел Керелов - Босилка.
„Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено, и се срещна с Ахмед ага, който каза, че иска да се събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и куршумът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със собствените си уста Трендафил да бъде набит на кол и опечен. Думите, които използва, бяха „Shishak aor“, което на турски означава да се набие на шиш като парчетата месо, наречени „кебап“. След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му дрехите, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола бавно, докато той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена. По това време бях съвсем близо до Ахмед ага. Освен мене тук се намираха няколко български жени. Ние бяхме обкръжени от башибозуци, които ни ограждаха от всички страни, и бяхме принудени да гледаме какво става с Трендафил.“ Едно от децата на Ангел и Босилка Керелови, Владимир-още бебе в цедилка, е набодено на меч от башибозука пред очите на майката Босилка:
„По времето, когато ставаше това, синът на Ахмед ага взе детето от гърба ми и пред очите ми го насече на парчета със сабята си. Овъглените останки на Трендафил лежаха там един месец и тогава бяха погребани.“
Стотника Петър Керелов е убит жестоко, след като му избождат очите и отрязват езика пред очите на баща му Трендафил Керелов и други батачани.
- Свидетелства от записките на Петър Горанов (1829-1925) - водач на въстанието през 1876 г.
Петър Горанов пише:
Започва клането върху невинните и беззащитни жени и деца, като в касапница. Чува се тресък на кости от ударите на брадвите върху дръвника. Така е цяла нощ. Брадвата на неприятеля удря и сече безмилостно мъже, жени и деца. Много не доубити викат и се молят да ги доубият, но неприятеля ги оставя нарочно да се мъчат..
Каква скръб, ужас да чакаш заколението си. Да се покриеш между още мърдащите тела на мъртвите. Кръвта на жертвите пръска стените на черквата до тавана....
... първите 300 души са избити този ден , един по един на дървения мост пред училището по най- варварски начин. На някоиотсичат първо ушите, рамената и после главата.
Стоящите там жени закриват с ръце очите си да не гледат ужасното кръвопролитие на мъжкия пол. След извършването на това сърцераздирателно дело, немилостивите диваци влизат като в някое овче стадо, спускат се върху жените и момите, обезчестяват ги, и по най- зверски начин след това убиват.
Млади жертви избити по особено жесток и мъчителен начин по време на въстанието:
Никола Петров - 20 годишен, нарязват ръцете му на части, после ушите, изваждат и очите, а след това заклан.
Тодор Кавлаков - 35 годишен, рязан с нож по ръцете, после ушите, и след това заклан.
Атанас Манчъров - 23 годишен, рязан на части: ушите, ръцете, след това изваждат очите, а тялото е насечено на части.
София Ванева - 25 годишна, бременна - разпрана и убито детето й.
Батачани извършили по–забележителни дела:
Лаза Богданова - млада жена, на която мъжът й е убит от един башибоздук, който поискал да я вземе за жена, разярена от убийството на мъжа си вади нож захлупач от пояса си, забива го в корема му и той на минутата пада на земята, след което издъхва. Неговите хора се спускат върху нея, и я съсичат на части.
Христо Станков убива в черквата двама от най-лошите кръвопийци с едно дърво от черковните столове. На излизане от черковния двор с ножа на единия от убитите разсича през рамото един башибоздук.
Стоян Цветанов при първото влизане на турците в долния край на селото (Батак) при предаването на оръжието от няколко души, а той не желае да го предаде, казва „КОГАТО АЗ В ГРОБА, ТОГАВА И ПУШКАТА МИ В ЧУЖДИ РЪЦЕ!” Няколко души турци хващат пушката за цевта, той силно я изтегля из ръцете им, хвърля се върху тях и убива един турчин. Отива зад една къща да напълни пушката и неприятелите го пронизват с десетина куршума. Пада на земята като казва: „ Сега я вземете и издъхва.”
Янко Гюров при влизането на турците в черковния двор с една голяма тояга пръсва главата на един от неприятелите, но пада убит от башибозуците.
Кольо Лазин след запалване на къщата му, където се крие, принуден от огъня излиза навън с гол в ръката нож и като разбира, че стоящите на улицата башибозуци по никакъв начин няма да го оставят жив, спусна се върху тях, отсича на двама главите, а на трети една ръка. Хората на башибозуците го ограждат и съсичат на части.
Божия Станкова , при влизането на няколко души от неприятеля в двора на къщата й , където е мъжът й Иван Божин, когато след като застрелват пада на земята и умира, а тя с брадва в ръце вдига я, и разсича главата на един от тях, който пада на земята и умира. Башибозуците я насичат с ножовете си на части.
Станка Стойчева при влизане на турците в черковния двор убива един от тях с едно дърво, което се намира там в гробищата. Скрива се между многото без да успеят да й направят зло.
Янко Гюров при влизането на неприятеля в черковния двор с една голяма тояга пръсва главата на един турчин, но пада убит от башибозуците.
Димитър Насков и Костадин Вранчов с два турски пищова при качването на турците върху зида на черковния двор убиват от турците- първия 8 души, а втория седем.
Няколко жени в куп с камъни и дървета убиват няколко от башибозуците, когато те немилостиво колят деца и жени през първата нощ в двора на черквата. Не мога да кажа точно имената им.
Ангел Каведжов, Янко Генев, Ваньо Божин после убиват четирима въоръжени турци, когато последните настояват и не искат да предадат оръжието си и се хвърлят върху тях.
Никола поп Петров , ученик от трети клас заобиколен от десетина души неприятели с голи ножове опрени до тялото, когото принуждават да приеме ислямската вяра с твърдост отказва да приеме предложението и казва без страх, че предпочита да стане жертва, отколкото да презре бащината си християнска вяра. За тази дързост турците го насичат на части.
Стефан Трендафилов , четири дни преди Батак да бъде нападнат убива двама от най- смелите джандари на Ахмед, изпратени лично от него да видят с очите си въстаниците. На техните закани: „ Ще видите какво ще стане след два- три дни...”. Стефан отговаря: „ Ето това ще стане...” и ги застрелва.
- В „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов е описал случилото се.
Училището, което било в близост до църквата „Света Неделя“ се оказва последно убежище на около 200 души, които билиизгорени живи , докато се криели в него, авторът на „Записки по българските въстания“ - Захари Стоянов описва случките в него така:
„Като се уверил вече наздраво, че батачени са в негови ръце, той (Ахмед ага) скочил на крака, погледнал към своите кръвници, изревал колкото му е силата: „Марш! Де гюреим сизи!“, като посочил с пръст и на така изпоплашените и полумъртви наши пратеници, които били заградени като приготвени за клане овци. На гласа на Барутанлията башибозуците наскочили кой с изтеглен нож, кой със запрегната пушка, наобиколили жертвите и скърцали насреща им със зъби — живи искали да ги разкъсат; надпреварили се един през други, като вълци, кой по-напред да си накървави зъба. Петър Трендафилов, Вранко Димитров и Петър Каваджиев били предадени на няколко души кеседжии, които там, малко настрана, ги насекли на дребни парченца. Ангел Кавлакът, тоя турски интригантин, който е играел лукава рол във време на въстанието, който е тичал от позиция на позиция да убеждава и обезкуражава, най-после, който е бил като агентин на Барутанлията и е станал причина да погинат много храбри батачени като кокошки, намести награда за делото си — повалил се на земята, съшибан от десетина куршуми, отделно от онова място, гдето си сложили костите истинските мъченици. Въобще турците през 1876 г. така са постъпили с предателите и с ония покорни глави, които са отивали да им цалуват краката и да се предават. Това същото ние виждаме да става в Перущица, в Копривщица, в Дряновския манастир и пр.
Най-мъченически е загинал от горните петима души Трендафил Тошев Керелов. Него положили, като Васил Петлешкова в Брацигово, между два запалени от слама огньове, гдето българският мъченик издъхнал, опечен като скумрия. Неговият отчаян писък не бил в състояние да покърти ни едно мусулманско сърце... “
Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Други къщи, в които 20, 30 или дори 40 жени са се били затворили, са били изгорени заедно с тях.
„Налегнала тъмна, ужасна нощ, прорязвана феерично от прехвърчащи куршуми и от искрящи се в бездънното тъмно небе пламъци на разбеснелите внезапно страховити пожарища. Ревът на повилнели нападатели и писъкът на изгубени майки и деца, на ранени — валящи се по разни кътове — и на затрупани и задушени по пламналите къщя нещастни, допълнят картината. От този час вече по-нататък съдбата на Батак е само агония.“
За българите, които са се криели в църквата ,, Света Неделя " той пише:
„Полуубитото население не че повярвало на неприятелските обещания, които опитало вече няколко пъти, но като нямало друго спасение като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата. Втори път то имало злочестината да си въобрази, че и чалмата има човешко сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си положението на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които заедно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъствуващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, но картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук. Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, жените показвали децата си, и за да умилостивят някак кръвниците, искали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и бащи. Всичко напусто! Башибозуците погледнали хладнокръвно на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата трупове като дърва и отново започнали да въртят ятаганите. И така, в черковната ограда клането се е продължавало няколко часа.От най-напред жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са били заколвани , т. е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите, мнозина мъже спасили своя живот, като легнали между изкланите и се престорили на умрели.“
- Джанюариъс Алойшиъс Макгахан ( Januarius Aloysius MacGahan ) - американски журналист , специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли Нюз” ( също описал убийството на кмета на Батак - Трендафил Тошев Керелов ) .
Между 28 юли и 25 август 1876 г., Макгахан пише своите репортажи с невероятни описания на целият разрушен град и околностите му:
„...Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас , точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло , скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо. Всички скелети бяха облечени само с женски ризи, Те всички бяха жени и момичета. Преброих над сто черепа , без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите,всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали жената, съблича ли я внимателно по риза, оставяли на страна ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал.
После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета , отначало пленени и специално запазени за съдба по-лоша от смъртта...“
„Градчето лежеше на разстояние стотина ярда от нас, не беше оцелял нито един покрив, нито една стена (...) От другата страна на пътя имаше скелети на деца с ужасяващи удари на сабя по техните малки черепи. Броят на децата убити в тези кланета е повече от огромен. Очевидци ни разказаха как видели малки бебета набучени на байонети и разнасяни по улиците на Батак и Панагюрище...“ ''Приближихме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети , по които висят парцали и парчета изгнило месо. Ако се съди по останалите стърчащи стени, училището е била обширна хубава сграда, годна за приемане на 200 или 300 деца.
Сега по камъните и боклука, които покриват пода на училището на височина от няколко фута, лежат костите на 200 жени и деца , живи изгорели между тези четири стени...
Черквата не беше много широка, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща малък черковен двор. Отначало ние не забелязахме нищо особено. Зловонието беше толкова голямо, че едва можехме да погледнем около нас.
Това което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, бе в действителност грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни и пръст, целият църковен двор е покрит с тях на височина от три до четири фута и ужасна миризма идваше от там.
От тази чудовищна гробница можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце. Малки къдрави главички се показваха там, малко краче, дълго колкото пръст, малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ - бебета, които са умирали, учудени от яркият блясък на сабята, деца, които са умирали сред писъци на уплаха и ужас...''
На няколко пъти Макгахан е на крачка да се откаже от разследването си и репортажите заради ужасът, който вижда, самият той споделя, че местата, които е видял са се запечатали в него до края на живота му.
След като на 28 юли посещава Пловдив , а на 1 и 2 август съответно Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за село Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него:
„ ...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно , ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета , разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили – изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде – ужас след ужас...“
Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарват някои от селяните в църквата, която след това e запалена, а останалите живи са измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Макгахан сочи, че от общо седем хиляди души население оцеляват само две хиляди. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира са изравнени със земята и общо петнадесет хиляди души изклани.
Съчинението на Робърт Джаспър Мор „Под Балкана“, заедно с репортажите на Макгахан във вестник „Дейли Нюз“, е един от ценните извори на сведения за бунтовната 1876 година. Там също се описва
смъртта на Трендафил Керелов:
„Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт. На друг човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите.“
Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато много мъже били закарани на дръвниците и билиобезглавени със саби.
Много малко успели да убегнат, болшинството от жителите били убити в условия на огромно варварство.
- Юджийн Скайлър ( е американски учен, писател, пътешественик-изследовател и дипломат ).
Скайлър дава ярко описание на това, което е видял в село Батак три месеца след извършването на клането:
„...Видях костите им, някои още с парчета месо по тях, натрупани в една низина откъм хълмовете, където ги глождеха кучетата. Нито една къща не е останала цяла в тази прекрасна долина. Дъскорезниците - градът е въртял значителна търговия с дървен материал и дъски, които се намирали покрай реката, са всичките изгорени и от осемтях хиляди жителиняма и 2000 да са останали. Тук са погинали над 5000 души , голяма част от тях жени и деца и костите им, които са под развалините, и разлагащото се месо отравят въздуха.
Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, глави на момичета, по които все още висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които все още имаше дрехи. Видяхме къща, чийто под бе бял от праха и овъглените кости на трийсет души, изгорени живи вътре. Видяхме мястото, където селският първенец Трендафил е бил набучен на копие , а след това опечен, бидейки по-късно погребан на същото място. Видяхме една отвратителна яма, пълна с разлагащи се трупове. Видяхме яз на воденица, пълен с подути тела. Видяхме училищна постройка, където укритите двеста жени и деца впоследствие били изгорени живи. Видяхме църква и църковен двор, където все още бяха на показ полуразложените тела на хиляда души — висок няколко стъпки изпълващ ограденото място куп от ръце, крака и глави, подаващи се от камъните, които напразно са били нахвърляни върху им, за да ги скрият, а из цялото пространство се носеше ужасна смрад... След моето посещение управителят на санджака изпратил каймаканина на Татар Пазарджик в Батак с вар, та да ускори разложението на телата и да предотврати появата на епидемия...
Ахмед Ага, който ръководил клането, бил награден и повишен в званието юзбаши..."
( 7 ) Фотографии преди и след Баташкото клане.
 |
| „Баташкото клане“ на полския художник Антони Пьотровски |
 |
| Марга Горанова, съпруга на водача на въстанието в Батак - Никола Горанов. С кости е изписано отстрани – „Останки от 1876 година“ |
Тленните останки на зверски убитите жертви от костницата в църквата Св. Неделя. |
| Една от най-ранните снимки на храма след клането (1878) |
 |
| «Българските мъченици». Картина на Константин Маковски. Светотатствените действия на башибозука, придружени в случая от изнасилвания |
 |
| Черквата - изглед от вътре. |
 |
| Старата черква на Батак - няма масто в нея, което да не е опръскано с кръв |
 |
| Водачът на въстанието в Батак Петър Горанов. |
 |
| Трендафил Керелов ( Кметът на Батак , който е бил убит зверски ) |
 |
| Макгахан американския журналист като военен кореспондент в България |
 |
| Юджийн Скайлър ( е американски учен, писател, пътешественик-изследовател и дипломат ) |
 |
| Пън на който палачите отсичали главите на невинните жертви |
 |
| Кръст от черквата „Света Неделя“ - днес в музея на града |
 |
| На заседание през март 2011 година Светият Синод на Българската православна църква реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и мъченици |
