събота, 25 април 2015 г.

1944 Руската окупация на България и разпокъсването на българското землище

Източници българска wikipedia Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944) , Деветосептемврийски преврат , Народна република България и английска, и др сайтове

Какво съдържа
1 Накратко
2 Обширно
Нотата, с която русиа обяви война на Царство България
На 18 май 1944 г. руското правителство връчва нота на България с искането тя незабавно да скъса съюза с Германия.
3 Разказ на очевидец - ЧАРЛС ЛАНИУС за руската Окупация
4 Разпокъсването на българското землище от русия което Царство България успява да си върне с помощта на хитлеристка Германия ( 1941-1944 част от Поморавието , Западни покрайнини-днешна сърбия , част от Беломорието - днешна Гърция , и Вардарско - днешен Фуром–БЮРМ македония) ПО ВРЕМЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦАР Цар Борис III ( който умира една година преди руската окупация кой се отървава от него вие кажете ) 
5 ( 133 млрд. лв ). е струвала Руската окупация на България

1 Накратко
През 2 рата световна война България е съюзник с хитлеристка Германия.
През 1941 Царство България и Хитлеристка Германия нахлуват във Кралство Югославия , Гърция , Вардарско - Днешен Фуром - Бюрм и Царство България си връща част от българско землище до руската окупация 1944 г.
Сталин планира България да влезе в руската зона на влияние и подготвя внимателно военната операция по окупирането й още през август 1944 г., за да изпревари евентуално англо-америкаско присъствие. 
На 18 май 1944 г. руското правителство връчва нота на България с искането тя незабавно да скъса съюза с Германия.
На 26 август 1944, под заплахата от настъпващата в Румъния руска окупационна армия правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. ПОД ВЛИЯНИЕТО НА РУСИА той разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. За няколкото дни Царство България прекъсва дипломатическите отношения с Германия, иска официално примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от българските територий : част от Поморавско - Югославия , и част от Беломорието - Гърция , и Вардарско - днешен Фуром
На 5 септември 1944 г. РУСИА обявява война на България
На 6 септември ПОД ВЛИЯНИЕТО НА РУСИА Българското правителство взима решение да обяви война на Германия, считано от 8 септември. 
На 8 септември РУСКАТА АРМИЯ ОКУПИРА Царство България слага се марионетно правителство начело с Кимон Георгиев и провежда операции по налагане на масови терор срещу елита на България (партизани , политици и всички българи които за против руската окупация и режима) . Избити са без съд над 7000 души политици, партизани ,икономисти, инженери, лекари, юристи, учители, а българската държава е фактически обезглавена за десетилетия напред. 
Според различни оценки броят на убитите и безследно изчезналите през този период е между 20 000 и 40 000 души.
Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Руските окупационни войски са изтеглени през 1947 г.

Обширно
На 5 септември 1944 г. РУСИА обявява война на България и на 8 септември РУСКАТА АРМИЯ ОКУПИРА Царство България, слага се марионетно-слугинско правителство начело с Кимон Георгиев и провежда операции по налагане на масови терор срещу елита на България (партизани , управници и всички българи които за против руската окупация и режима) . Избити са без съд над 7000 души политици, партизани ,икономисти, инженери, лекари, юристи, учители, а българската държава е фактически обезглавена за десетилетия напред. Срещу РУСКИЯ окупатор и масовите репресии, в защита на българската национална кауза в началните месеци на 1945 г. се надигат слабо организирани бивши царски офицери, формирайки Горянското движение. С променлив успех то действа в почти всички краища на България, включвайки до 350 000 души в периода 1944-1956 г. 
Руските окупационни войски са изтеглени през 1947 г.
Нотата, с която СССР (русиа) обяви война на Царство България



Сталин (вляво на горното изображение) планира България да влезе в руската зона на влияние и подготвя внимателно военната операция по окупирането й още през август 1944 г., за да изпревари евентуално англо-америкаско присъствие. Министърът на външните работи на СССР (русиа) Вячеслав Молотов (вдясно на снимката) информира посланиците на съюзниците още на 5 септември 1944 г., че Русия (Съветският съюз) е обявил война на Царство България. Нотата (Документът) е копие на оригинала, който през 40-те години на ХХ век се е съхранявал в тайния архив на Министерството на външните работи и на изповеданията. Публикувания препис е издаден във връзка с едно от делата на „Народния съд” през април 1945 г.
Ето съдържанието й. В нотата (на руски език) се посочва:
„Повече от три години България е помагала на Германия във войната със русиа. Съветското правителство (руското) се е съобразявало с обстоятелството, че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа...Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, води политика на т.нар. неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Русиа (Съветския съюз)...
По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР (русиа), но и Русия се намира в състояние на война с България.”
Събития, предшестващи нотата
На 18 май 1944 г. руското правителство връчва нота на България с искането тя незабавно да скъса съюза с Германия.
Още същия ден правителството на Добри Божилов подава оставка, за да не даде категоричен отговор. Съставеният на 1 юни 1944 г. кабинет на Иван Багрянов има за задача да намери решение от задълбочаващата се криза. София се опитва да излезе от войната и започва контакти с британската и американската дипломация. На 12 август 1944 г. парламентарната опозиция и Отечественият фронт излизат с обща декларация за създаване на „ново конституционно правителство”. След натиск от страна на Москва и директивата на Георги Димитров Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията.
Три часа след като Русия обявява война на България, Министерският съвет къса дипломатическите отношения с Райха (Германия) и иска от Русия примирие. Москва отказва. На 6 септември България обявява война на Германия (Наредено от Русиа) , която влиза в сила на 8 септември, за да може да се изтеглят българските войски от Фуром-македония. (България да се откаже от българското землище (Вардарско - Днешен Фуром - македония)

3 Разказ на очевидец - ЧАРЛС ЛАНИУС за руската Окупация
Руските варвари в България и празникът на орките: “Аз видях как руснаците окупираха България през 1944 година” Наблюдавах как руската армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.
Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България. 
Руската армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато руските войски им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”.
Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес упрвавник на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство. 



4 Разпокъсването на българското землище

На 26 август 1944, под заплахата от настъпващата в Румъния Руска окупационна армия правителството на Иван Багрянов (екзекутиран от русиа на 1 февруари 1945) обявява неутралитет на България във войната между Германия и Русия
Под влиянието на Русиа той се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. За няколкото дни то прекъсва дипломатическите отношения с Германия, иска официално примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски и отказването (късането) на българското землище което успяваме да си върнем през 1941 с помощта на нашия съюзник Хитлеристка Германия : Част от Поморавско включително и Западни покрайнини (днешна сърбия) и част от Беломирието (днешна Гърция) , и Вардарско (днешен Фуром- БЮРМ македония).
На 4 септември германски войски пленяват щаба на българския корпус в Нишка Баня и щабовете на три български дивизии. Независимо от тези обстоятелства на 5 септември русия (Съветския съюз) обявява война на Царство България. През този период след консултации в София Иван Михайлов (ръководител на ВМРО) пристига в Скопие с намерение да провъзгласи създаването на Независима република Македония, но разбирайки, че съдбата й отново е предрешена, той се отказва.
На 6 септември Българското правителство взима решение (под натиска на Русиа) да обяви война на Германия, считано от 8 септември. Целта е в този срок да се прегрупират българските войски в Вардарско ФУРОМ и Източна Сърбия за да не позволят на германците да атакуват София с цел преврат. На 6-ти септември 1944 г. в щаба на Пета българска армия е получена заповед всички български войски в (Поморавие , Беломорието , Вардарско) да се съберат до 9-ти септември в Прилеп и след това заедно да се изнесат към старите граници (да изоставят бъл землище върнато през 1941 - Част от Поморавието , част от Беломорието , Вардарско. По този начин Пета армия фактически трябва да не позволи на германците да настъпят към старите предели на България. 
Междувременно командващия генерал Александър Попдимитров сключва на 7-ми септември 1944 г. с германския щаб в Скопие споразумение за „символична" война на двете държави в Македония. Това негово действие изиграва двояка роля. Българските части са объркани и деморализирани и започват отстъплението си дезорганизирано и хаотично. Изтеглящите се от Гърция германски войски се изправят срещу разпокъсаните български части и ги вземат масово в плен. Само 17-та пехотна дивизия, която е най-близо до старата граница успява да се изтегли изцяло, а единствено 15-та дивизия оказва съпротива и води боеве при Битоля и Прилеп с подкрепата на българската авиация след което се изтегля на малки групи към България. Югославските партизани, независимо, че новата власт в София е обявило скъсването с хитлеристката коалиция, имат указание да се отнасят към българите като към вражеска сила, което и правят. Все пак в първите няколко дни след 9 септември 1944 г., български войски успяват да отблъскнат настъпващите по направленията Кула-Видин и Кюстендил-София германски войски.
Така на практика, военните действия срещу германците започват след идването на власт на правителството на Отечествения фронт (руско слугинажко). То е ръководено от Кимон Георгиев („Звено“) и незабавно подписва примирие със Русиа (Съветския съюз), като се включва във войната срещу Германия. Създадената през есента на 1944 г. обстановка на Балканите е благоприятна за реализирането на външнополитическата програма на югославските политици да възстановят довоенните граници на Югославия. Като бивш съюзник на Третия райх (Германия) българската държава попада в тежка международна изолация. За изход от създалата се ситуация тя не може да разчита на подкрепата на Румъния, чието положение е сходно с това на България. Отношението на Турция е открито неприязнено, а колкото до Гърция - страната е на прага на гражданска война. При това положение като най-стабилен партньор на правителството на ОФ на Балканите се явява т. нар. Национален комитет за освобождение на Югославия (НКОЮ). В резултат на 5 октомври 1944 г. в Крайова се сключва спогодба за военно сътрудничество между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия. Постигнато е съгласие до края на войната да не се повдига въпроса за Поморавско и Западните покрайнини, както и този за Пиринския край (по късно македонизацията на приринския край). 
Междувременно, България (по диктовката на русиа) освобождава централните части от Беломорието (тази част на изображението горе която е със чертите -ресните където е отбелязан града Кукуш) в края на август, като 7-ма пехотна дивизия прегражда направлението, водещо по долината на р. Струма. Там в средата на септември тя успешно отразява няколко ограничени нападения на германски войски. След преврата новата власт не дава заповед за изтеглянето на българските войски от Беломорието. На 6 октомври обаче, Сталин съобщава на Георги Димитров, че българските войски трябва да бъдат изведени оттам, понеже това е едно от условията на Великобритания, което русиа (Съветският съюз) приема за да получи контрол върху Румъния и България. На 26 октомври България окончателно се изтегля от района, който е предаден на гръцките партизани от ЕЛАС. На 28 октомври е подписано т. нар. Московско примирие със Русиа (СССР), САЩ и Великобритания в Москва.

5 ( 133 млрд. лв. ) е струвала Руската окупация на България
Над 133 милиарда лева, или около 300 млн. тогавашни долара, е струвала окупацията на България от Руската армия през 1944 г. До тази огромна сума достигат съвременни изследователи на архивите на БНБ. 
Издръжката на руските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет и значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации. През 1944-1947 г. около 600 000 руски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време. Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече - всички заплати, командировъчни и режийни по изрично настояване на руска страна им се изплащат в долари.
Ограбването е в чудовищни размери, както може да се види от документите, които предоставям, които са публикувани и в най-новата ми книга "Шайка 2: Сергей, Гоце и другите" и които може да се прочетат в Централния държавен архив.
Това се случва и с нашето отечество при руската окупация. Ограбването на България от русите е толкова безмилостно, в такива невъобразими мащаби, че когато се прочетат документите от българските архиви, единственото, което нахлува в главата на човек, е как е възможно фактите и документите за това да са напълно неизвестни или малко известни за нищожна част специалисти изследователи. В тази книга е невъзможно да се опише всичко, но част от най-мащабните случаи от руското ограбване на България ще може да се прочете, както и да се видят автентичните документи." Освен всичко в следвоенните години непосилната издръжка е била като на гол тумбак остър нож, тъй като руската армия предварително е заграбила целия национален трезор.
Уникално свидетелство за събитията с изнасянето на ценностите от БНБ е останало от писателя Йордан Вълчев в книгата му "Куциян". В един от първите комунистически лагери авторът е лежал заедно с един от бившите вицегуверньори на Българската народна банка. По неговия разказ още в първите дни след 9.IX.1944 г. руски генерал, придружен от войници, дошъл да иска ключовете от помещенията, където се съхранявало националното съкровище. Разтревоженото ръководство на банката се обадило незабавно на финансовия министър, а той пък от своя страна, паникьосан, на минутата осведомил министър-председателя. Премиерът Кимон Георгиев само безпомощно вдигнал рамене: "Няма какво да се направи - та ние сме окупирана страна." Руснаците нахлули в подземията, опразнили до шушка трезорите и ги натоварили на 8 вагона за Москва. 

1925 Руски атентат в църквата "Света Неделя" (тогава ,,Свети Крал")

10 години след руските бомбардировки в Варна 1915 http://forums.data.b...owtopic=2185855 През 1925 г. е извършен атентат от БКП (руска партия в България) в църквата „Св. Неделя“ (по онова време „Св. Крал“) Целта е да премахнат цар Борис III и правителството , за да дойдат на тяхно място руската партия БКП (които по късно 1944 идват на власт чрез руската окупация и преврат http://forums.data.b...owtopic=2188275 ). Атентатът е заповядан и финансиран пряко от Москва.

Източници [ Wikipedia ] Атентат в църквата „Света Неделя“ 
както и [ dnevnik.bg ] 90 години от атентата в църквата "Св. Неделя"На Велики четвъртък през 1925 г. група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия (БКП) взривяват покрива на църквата. По това време в нея се провежда опелото на ген. Константин Георгиев, убит два дни по-рано от комунистите. Основна цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III. 
Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 г. влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив.Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата.
В 7 ч. сутринта на 16 април Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч. 
Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред поради големия брой хора, дошли на церемонията.
Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.
Експлозивът е взривен в 15,20 ч. Бомбата събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора.
На място загиват 213 души, а други умират по-късно от раните си. Броят на ранените е около 500. При покушението загиват 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати и множество граждани, включително деца. 
По случайност всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания.
Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.
Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров — успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. 
Ремонтът на църквата започва през юни 1927 г. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огромен централно-куполен храм, в който е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас. 



България не е имала никога ( няма ) титли Ханове и Канове / Хан - Кан

Както знаете от доста години се опитват да ни искарат някакви пришълци на балканите. Още от руската окупация и разпокъсването на българското землище 1944 http://forums.data.b...owtopic=2188275 и, от по рано но точно тогава променят драстично историята на България в угода на чужди държави. Предимно на държави които са създадени от български племена които в последствие образуват свои държави като - русия, Румъния, Украйна и др. които ги наричат с лъжата ,,славяни". А лъжливата история за нас гласи : Някакви дошляци дошли от някъде си !? На малки смешни кончета със дръпнати очички, казали тука ще е България, и основали България на лъжливата година 681 г.
А всъщност на тази година България печели битка и си удължава територията си. Не може да се създава нещо което вече съществува !
И така като се промени корена на една цивилизация като българската със измислянето на ,, Славяни и Славянство " от русия както и, че сме някакви монголо тюрско племе . Или както пише по някои учебници ,,За произхода на българите имало 16 теории".
Та с промяна на корена на една цивилизация, трябва да се промени следователно всичко от ,,а до я", така и титлите които България е имала.Какво гласи историята като отидете да проверите какви са тия титли като ,,ХАН" и ,,КАН"
,,Хан е владетелска титла, произлизаща от Централна Азия и разпространена най-вече сред монголите и тюрките. Понякога се превежда като крал. Ханът управлява ханство или ханат" титлата хан/кан (khan, по монголски кааn).Каква е истинската история на България за тези титли ,,Ханове" и ,,Канове".
Истината е, че български владетели, както и България никога не е имала титли като : ,,Ханове" и ,,Канове" !България е имала ,,Царе" и ,,Князе" !!
А титлата ,,КАНАС" означава ,,КНЯЗ". Можете да видите и разчетете отдолу на снимката, какво пише на стара плоча от преди векове, за българския владетел Омуртагм, който управлява България от 814 до 831 г. 
Първата дума от ляво най отгоре ясно се чете.

1915 Руските бомбардировки над Варна


Една от причините за руските бомбардировки е че България отказва да предостави морските си пристанища за руски бази 
Накратко
На 14 (27) октомври - 1915 г. Варна е подложена на бомбардировка от ескадра на руския имперски флот – линкорът "Императрица Мария", броненосците "Евстафий", "Йоан Златоуст" и "Св. Пантелеймон", крайцерите "Памят Меркурия" и "Кагул", подкрепени от още осемнадесет по-малки плавателни съда. Обстрелването на града продължава един час и седем минути. Изсипващите се снаряди сеят смърт и унищожение. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне. Изведнъж канонадата прест ава и ескадрата започва скоростно да се оттегля.
Заслугата за спиране на стрелбата е на две немски подводници U - 7 и U - 8. Когато по безжичния телеграф научават за бомбардировката, те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торп
едни устройства. Торпилиран е реномираният броненосец "Три Светители", който се накланя на една страна и въпреки отчаяните действия на моряците, след час потъва край нос Калиакра. Сериозно повреден е и един миноносец, на който избухва пожар. Въпреки това той успява да се измъкне и да се добере до края на деня в пристанището на Севастопол.
Вечерта на трагичния Петковден двете немски подводници пристигат в пристанището на Варна. Когато изплуват над водата, те са посрещнати с нескончаемо "ура" и бурни ръкопляскания от присъстващите. Германският консул в града и местната немска колония устройват тържествена вечеря за екипажите на подводните лодки. Те са предмет на всеобщо внимание и адмирации от страна на градския елит за геройския си подвиг.
Поражение и убитите и осакатените - вижте по долу.
Пълна версия
Една от причините за руските бомбардировки е че България отказва да предостави морските си пристанища за руски бази. Още в началото на световната война руското Главно командване обсъжда варианти и изработва проекти за завземането на българските черноморски пристанища Варна и Бургас. Те са актуализирани във връзка с подготвения поход за завземане на Проливите. Плановете обаче временно са отложени поради противодействието на Англия. Отказът на България да предостави морските си пристанища за руски бази утвърждава мнението в Петроград, че завземането им може да стане само със сила. Руското Главно командване е убедено в своя успех, защото знае, че България има незначителен флот, отстъпващ по мощ на руския. Той действа много агресивно и атакува български териториални води, дори в периода на неутралитета на България. Малко известен факт е, че в периода май - октомври 1915г. руските миноносци навлизат в българските териториални води 14 пъти. Наближават българските брегове и на групи от по 2 до 5 кораба ги обстрелват.
Когато България започва войната си срещу Сърбия на 1.10.1915г., Русия решава да я накаже за ,,измяната’’ чрез удар в гръб с бомбардировката на Варна. Дълги десетилетия това събитие остава скрито, а документацията, свързана с негов Русия е засекретена още в 20-те години на XX век.
Руската бомбардировка на Варна е санкционирана лично от император Николай II и е одобрена от френския посланик в Петроград Жорж Морис Палеолог, френският посланик е потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог.Това се признава от съвременни руски историци и е документирано със запис в дневника на М. Палеолог след разговора му с руския император на 10.10.1915г. От този запис става ясно, че френския посланик в Русия моли императора да даде заповед за бомбардирането на Варна и Бургас. И Николай II се съгласява, но отлага удара за момента, когато България влезе във войната против Сърбия.На 14.10.1915г., когато православните християни празнуват Петковден ескадра от руския Черноморски флот атакува българската морска столица Варна. Моментът не е случайно избран. Бомбардировката се осъществява, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония и вече освобождават тези изконни български краища. Затова руската бомбардировка представлява подъл удар в гръб, нанесен от коварния ,,освободител’’
Рано сутринта на 14.10.1915г. във Варна бият църковните камбани. Подранилите богомолци бързат да идат на църква, без въобще да подозират, че предстои кървав ден за техния град. Щабът не бреговата охрана е известен , че на хоризонта се забелязват силуети на морски съдове. Скоро те са идентифицирани каро руски бойни кораби. Началникът на отбраната в морската столица ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. В 7.30ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби.Това е първата въздушна бомбардировка над български град в световната война. Без да бъдат засегнати от пушечната и картечната стрелба , руските хидроплани поемат обратен курс.Въздушната бомбардировка е прелюдия на артилерийския обстрел, започнал час по-късно след изтеглянето на хидропланите. Руската ескадра под командването на вицеадмирал Новицки се разгръща в боен ред. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда. Toва са корабите на руския Черноморски флот „Императрица Мария”, „Св. Йоан Златоустъ”, „Св. Панталеймонъ”, „Евстафий”, „Кагуль” и „Память Меркурия”. Те са въоръжени с мощните 305- и 203- мм. оръдия. С тази внушителна морска сила руският боен флот атакува Варна.
Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград. Впоследствие в обект на артилерийския обстрел стават изключително централната част на града и особено гъсто населените му квартали.Този момент обикновено се скрива от българската и руската историографии, които в пълно съзвучие по между си обявяват необходимостта от бомбардировката на Варна с неутрализиране на немските подводници. Всъщност тъкмо немските подводници неутрализират ефекта на руската атака, както ще се окаже впоследствие.Руският артилерийски обстрел на Варна продължава час и 7 минути. Толкова време снарядите сеят смърт и разрушение. Къщите на варненците започват да се рушат пред очите на смаяните и изненадани техни собственици и обитатели. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие, на които никой в този момент не може да помогне.
Изведнъж канонадата спира и руската ескадра започва скоростно да се изтегля. Заслугата за това е на двете немски подводници UB7 и UB8. Когато по безжичния телефон разбират за започналите бомбардировки , те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства. Тогава UB 7 и UB 8 атакуват ескадрата, като от UB 7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер изстрелват торпедо по един от линейните кораби - ,,Пантелеймон”.
Последва взрив, вероятно не в корпуса на кораба, а в предпазната мрежа около него, но броени минути след това ескадрата прекратява бомбардировката и се оттегля.Изплашени от загубите, руските нападатели се изтеглят бързо в своите териториални води. Руските историци отричат попадение в своя кораб, но безспорният факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата. Вечерта на 14.10.1915г. двете немски подводници пристигат в пристанището на Варна. Когато се появяват над водата , те са посрещнати от намиращите се там варненски граждани с ,,Ура’’ и бурни ръкопляскания.
Какви са пораженията от руската морска атака?
На място загиват 9 души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. Раните им са тежки. На някои от тях са ампутирани крака и ръце.
Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи и кантори в града , разположени предимно в престижната гръцка махала. Общо загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева. Епизодът с окървавяването на Варна от руските самолети и кораби остава завинаги в съзнанието на жители на града, но ще изчезне ,,безследно’’ от българските учебници по история след 9.09.1944г. и дори и в наши дни.
„Русия стреля срещу създадената от нея България… Само за това, че последната се стреми единствено към обединението на своята нация” - пише в. „ Балкански куриер” след бомбардировката на Варна. След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри, че се стига до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София в „Св. св. Кирил и Методий”! Това става с пълен консенсус от парламента (в това число 
и опозицията) и правителство. Всъщност решението не е толкова за преименуване, а за възстановяване на първоначално замисляното му име “Св.св. Кирил и Методий”.
Дори отявленият русофил, обичаният народен поет Иван Вазов приветства преименуването. През 1920г. правителството на Александър Стамболийски обаче отново връща руското име на храма. През февруари 1916 г. Русия предприема нов опит за нанасяне на артилерийско-авиационен удар срещу българската военноморска база. Вражеското морско командване планира да стовари върху варненското пристанище и града смъртоносен артилерийски залп от новия си линеен боен кораб "Императрица Екатерина Велика" (въоръжение 12x305-мм, 20x130-мм и 5x75-мм оръдия) и едновременно с това да нанесе и авиационен удар с водосамолети, базирани на авиотранспорти. За нападението е привлечена втора маневрена група в състав: линейния кораб "Императрица Екатерина Велика", ескадрените миноносци тип "Новик", "Счастливый" и "Пылкий", авиотранспортите "Император Александр I" и "Император Николай I", миноносците от по-стар тип "Лейтенант Пущин", "Живой" и "Капитан-лейтенант Баранов". Ескадрата отплава от Севастопол на 24.02.1916 г. (8 март нов стил) под командването 
на контраадмирал Покровски. Когато тя приближава Варна, миноносците "Лейтенант Пущин" и "Живой" се откъсват напред за изясняване на обстановката. Попадат обаче на минното поле. „Лейтенант Пущин” е поразен от мина, като корпусът му е пречупен на две и потъва. Загиват 80 души, а 15 са пленени. 4 от тях са офицери начело с командира на дивизиона ескадрени миноносци капитан II ранг Подяполски.
Спасяват се само 4 офицери и 11 матроси. 
Успелите да се спасят моряци се добират до българския бряг с две гребни лодки, където са пленени. В спасителната лодка е открит и бойният Андреевски флаг на кораба. Това е първият боен трофей, който взема България във войната й с Русия. Руският военноморски флаг се съхранява и до днес в НВИМ в София. Той е живо доказателство за най -голямата българска военноморска победа, по-голяма и от атаката на турския крайцер ,,Хамидие'' през 1912г. през Балканската война.До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това - като ескадрен миноносец. През 1910-1912 г. „Лейтенант Пушчин" е основно ремонтиран с обновление на артилерията и парните котли. ,,Лейтенант Пушчин" е с водоизместване от 450 тона, въоръжен е с две 75-милиметрови оръдия.
Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер „Гьобен" и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набези пред българското черноморско крайбрежие. 
Потопяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”, потънал след взривяването му от българска мина на 25.02.1916 г. в наши териториални води на подходите към Варненския залив предотвратява пореден руски артилерийски обстрел срещу Варна.
За успешното изпълнение на минното заграждение, в което участват три български торпедоносеца („Шумни”, „Строги” и „Смели”) и мобилизираният търговски кораб „Борис” на Българското търговско параходно дружество, след потопяването на „Лейтенант Пушчин” са наградени 10 офицери и подофицери с ордени и медали за военна заслуга.По този начин е осуетена планираната от командването на руския Черноморски флот бомбардировка на Варна. Заслуга за това имат и германските хидроплани, които предприемат въздушно нападение срещу корабите от ескадрата.
Това са водосамолет N 507 с екипаж младши подофицер Улбрих - пилот, и вицефелдфебел Винике - наблюдател,който в две поредни атаки от височина 450м. хвърля по 5 бомби по ескадрените миноносци и постига попадение в юта на един от тях. Есминците от руската ескадра са атакувани три пъти последователно и от водосамолет N 534 с екипаж мичман I ранг Ринсберг - пилот, и старши подофицер Витман – наблюдател. Те хвърлят 9 бомби. Отново един е улучен в юта. Точното бомбопускане предизвиква пожар на бака на друг от тях. Според други наши архивни източници авиационните бомбардировки причиняват пожари на два руски бойни кораба. Два ескадрени миноносеца на противника са толкова повредени, че след като достигат до Одеса, се налага да бъдат откарани на буксир чак до Николаев за ремонт. По идеологически причини тези атаки на германските хидроплани срещу руската ескадра ще останат скрити цели десетилетия.

Почти век дълбините на Черно море ще скрият и следите от най-големият български военноморски троумф. Чак през 2010г. потопеният през 1916г. в български териториални води руски боен кораб ,,Лейтенант Пушчин'' е изваден заедно с неговото оръдие. 
Руският ескадрен миноносец ,,Лейтетант Пушчин’’
То е 75-мм. от френската фирма „Кане”, произведено в Обуховския стоманолеярен завод, специално за нуждите на руския военноморски флот. Теглото на оръдието, заедно с щита с дебелина 19 мм. е 2555 кг. Стреляло е с бронебойни снаряди с тегло 4, 9 кг.,чиято далекобойност достига до 6405 метра, но също и с фугасни снаряди (7869 метра далекобойност). Най-голяма дистанция на стрелбата се получава при употребата на зенитен снаряд - 8967 метра. 
оръдие „Кане” на ‘’Лейтенанат Пущчин’’
През 1916г., за да се защити от руските атаки България се сдобива с подводен флот.
Руската военноморска заплаха ускорява създаването му. След руската бомбардировка командването на българския военен флот, начело с артилерийския инженер подполковник Константин Кирков, започва сформирането на екипаж за подводница Екипажите на немските подводници започва обучението на български моряци.
На 25.05.1916г. в тържествена обстановка немската подводница UB 8 е включена в състава на българския военен флот.Тя получава тактически №18. Така се появява българският „Подводник УБ-18”.

Според официалния германски военноморски справочник за 1916 г. по това време 
в света има само 11 държави, чиито военноморските сили притежават подводници. България се нарежда до
такива сили като Великобритания, САЩ, Франция, Италия, Германия, Япония, Русия, Гърция, Турция и Румъния.
Първата българска подводница ,,Подводник 18"
   
Никола Тодоров
,,Подводник 18" принадлежи към класа на най-малките германски подводници със 128 т. надводно и 142 т. подводно водоиз местване. Над вода максималната й скорост е 6 възла, а под вода - 5,3 възла. Ниската й скорост обаче е причината тя да бъде използвана предимно за нуждите на бреговата охрана или да носи дозор на определена позиция. Въоръжението й се състои от два 450 мм. торпедни апара та и четири торпеда (две в апаратите и две запасни), 47-мм. оръдие (според някои източ ници оръдието е 37 мм.) и една картечница „Максим" (обр. 1908 г.).

Със заповед по Флота № 66 от 25.05.1916г. за първи командир на българската подводница е назначен морският офицер лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Никола Тодоров, родом от Шумен. Тази длъжност той изпълнява до 9.05.1917 г.
руски Андреевски флаг

Линейният кораб „Императрица Мария”, фотография от 1916 г
Артилерия от главния калибър на „Императрица Мария”
Андрей Еберхард – командващ руския черноморски флот през 1915 г
През септември 1916г. бреговия авиационен отряд на старши лейтенант Виктор Утгоф получава заповед да атакува Варна. В състава му са включени 8 водосамолета, базирани на брега на ез. Сингол, на 8 км. северно от Кюстенджа.
На 11.09.1916г. излитайки от ез. Сингол и зареждайки с гориво и бомби в Мангалия, 6 от 7-те излетели водосамолета с настъпването на нощта достигат до града и хвърлят 54 бомби. Според руски изследвания голяма част от тях се взривяват в района на хангарите на хидроаеродрума. Други бомби са хвърлени над Евксиноградския пристан и над Варна. Подводницата U-33 не е улучена. При въздушната бомбардировка нейният екипаж отразява атаката на водосамолетите с картечен огън. Според руски публикации шестте хидроплана без загуби се завръщат в базата си. Седмият поради неизправност на двигателя се пада в района на нос Калиакра. Тук е взет на буксир от ескадрения миноносец „Звонкий”, но после потъва. 
Руската бомбардировка на Варна е извършена през нощта, от 21,15 ч. до 21,50 ч. с цел париране на възможностите за ответно противодействие. Въпреки това руските водосамолети, осветени от прожектори са посрещнати от българската отбрана със шрапнелен, картечен и пушечен огън. Архивните ни документи свидетелстват, че два от тях са повредени от стрелбата, като единият пада край Калиакра, а другият достига до Мангалия. Първият е изхвърлен на брега край носа и части от него са пренесени във Варна. Вторият каца край Мангалия и според разказа на местни жители е пренесен по суша до руската водосамолетна станция Текир гьол (на брега на ез. Тузла). Тези факти доказват, че при отразяването на руския авиационен удар противосамолетните български батареи са били доста ефикасни. Подводниците и хидропланите – цел на неприятелския въздушен удар, остават невредими. Победоносното българско настъпление и превземането на Мангалия в средата на септември 1916 г. осуетяват подобни полети. 

Има още една любопитна подробност за руските военни бомбардировки. Варна е бомбардирана на Петковден , а Балчик на Андреевден (13 декември). За руските военни моряци този ден има символично значение, защото на Андреевден е патронният празник на руския флот (с патрон Св. Андрей Первозванный)

Бреговата отбрана на Варненския залив по време на нападението на руския флот, 14 окт 1915


Последствията от нападението
ПОРАЖЕНИЯТА от бомбардировката са значителни. На място загиват девет души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24-ма мирни граждани, двама офицери и четирима войници, които изпълняват служебните си задължения. Те са откарани във военния лазарет, където им е оказана спешна помощ. Скоро всички се възстановяват, но на някои от тях са ампутирани крака и ръце и те остават сакати за цял живот. Значителни са материалните загуби. От падналите снаряди е разбита външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на Първи полицейски участък, телеграфопощенски клон, турското мюфтийство и кулата на морския фар. Сринати до основи са повече от 50 кантори, магазини и къщи. Тотално загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева. Сумата значително надвишава годишния бюджет на Варненската община. 
Ненадейното нападение на руската ескадра предизвиква неприятен резонанс в българското общество. Засилват се русофобските настроения. Мнозина българи, които до този момент се колебаят да подкрепят присъединяването на България към Централните сили, след трагедията в морския град открито започват да одобряват прогерманския курс на кабинета на д-р Васил Радославов. Официозът в. "Народни права" публикува следното съобщение: "След бомбардирането на Варна от руската флота без никакъв повод от българска страна !