Какво съдържа
1 Накратко
2 Обширно
Нотата, с която русиа обяви война на Царство България
На 18 май 1944 г. руското правителство връчва нота на България с искането тя незабавно да скъса съюза с Германия.
3 Разказ на очевидец - ЧАРЛС ЛАНИУС за руската Окупация
4 Разпокъсването на българското землище от русия което Царство България успява да си върне с помощта на хитлеристка Германия ( 1941-1944 част от Поморавието , Западни покрайнини-днешна сърбия , част от Беломорието - днешна Гърция , и Вардарско - днешен Фуром–БЮРМ македония) ПО ВРЕМЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦАР Цар Борис III ( който умира една година преди руската окупация кой се отървава от него вие кажете )
5 ( 133 млрд. лв ). е струвала Руската окупация на България
1 Накратко
През 2 рата световна война България е съюзник с хитлеристка Германия.
През 1941 Царство България и Хитлеристка Германия нахлуват във Кралство Югославия , Гърция , Вардарско - Днешен Фуром - Бюрм и Царство България си връща част от българско землище до руската окупация 1944 г.
Сталин планира България да влезе в руската зона на влияние и подготвя внимателно военната операция по окупирането й още през август 1944 г., за да изпревари евентуално англо-америкаско присъствие.
На 18 май 1944 г. руското правителство връчва нота на България с искането тя незабавно да скъса съюза с Германия.
На 26 август 1944, под заплахата от настъпващата в Румъния руска окупационна армия правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. ПОД ВЛИЯНИЕТО НА РУСИА той разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. За няколкото дни Царство България прекъсва дипломатическите отношения с Германия, иска официално примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от българските територий : част от Поморавско - Югославия , и част от Беломорието - Гърция , и Вардарско - днешен Фуром
На 5 септември 1944 г. РУСИА обявява война на България
На 6 септември ПОД ВЛИЯНИЕТО НА РУСИА Българското правителство взима решение да обяви война на Германия, считано от 8 септември.
На 8 септември РУСКАТА АРМИЯ ОКУПИРА Царство България слага се марионетно правителство начело с Кимон Георгиев и провежда операции по налагане на масови терор срещу елита на България (партизани , политици и всички българи които за против руската окупация и режима) . Избити са без съд над 7000 души политици, партизани ,икономисти, инженери, лекари, юристи, учители, а българската държава е фактически обезглавена за десетилетия напред.
Според различни оценки броят на убитите и безследно изчезналите през този период е между 20 000 и 40 000 души.
Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Руските окупационни войски са изтеглени през 1947 г.
2 Обширно
На 5 септември 1944 г. РУСИА обявява война на България и на 8 септември РУСКАТА АРМИЯ ОКУПИРА Царство България, слага се марионетно-слугинско правителство начело с Кимон Георгиев и провежда операции по налагане на масови терор срещу елита на България (партизани , управници и всички българи които за против руската окупация и режима) . Избити са без съд над 7000 души политици, партизани ,икономисти, инженери, лекари, юристи, учители, а българската държава е фактически обезглавена за десетилетия напред. Срещу РУСКИЯ окупатор и масовите репресии, в защита на българската национална кауза в началните месеци на 1945 г. се надигат слабо организирани бивши царски офицери, формирайки Горянското движение. С променлив успех то действа в почти всички краища на България, включвайки до 350 000 души в периода 1944-1956 г.
Руските окупационни войски са изтеглени през 1947 г.
Нотата, с която СССР (русиа) обяви война на Царство България
Сталин (вляво на горното изображение) планира България да влезе в руската зона на влияние и подготвя внимателно военната операция по окупирането й още през август 1944 г., за да изпревари евентуално англо-америкаско присъствие. Министърът на външните работи на СССР (русиа) Вячеслав Молотов (вдясно на снимката) информира посланиците на съюзниците още на 5 септември 1944 г., че Русия (Съветският съюз) е обявил война на Царство България. Нотата (Документът) е копие на оригинала, който през 40-те години на ХХ век се е съхранявал в тайния архив на Министерството на външните работи и на изповеданията. Публикувания препис е издаден във връзка с едно от делата на „Народния съд” през април 1945 г.
„Повече от три години България е помагала на Германия във войната със русиа. Съветското правителство (руското) се е съобразявало с обстоятелството, че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа...Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, води политика на т.нар. неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Русиа (Съветския съюз)...
По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР (русиа), но и Русия се намира в състояние на война с България.”
Събития, предшестващи нотата
На 18 май 1944 г. руското правителство връчва нота на България с искането тя незабавно да скъса съюза с Германия.
Още същия ден правителството на Добри Божилов подава оставка, за да не даде категоричен отговор. Съставеният на 1 юни 1944 г. кабинет на Иван Багрянов има за задача да намери решение от задълбочаващата се криза. София се опитва да излезе от войната и започва контакти с британската и американската дипломация. На 12 август 1944 г. парламентарната опозиция и Отечественият фронт излизат с обща декларация за създаване на „ново конституционно правителство”. След натиск от страна на Москва и директивата на Георги Димитров Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията.
Три часа след като Русия обявява война на България, Министерският съвет къса дипломатическите отношения с Райха (Германия) и иска от Русия примирие. Москва отказва. На 6 септември България обявява война на Германия (Наредено от Русиа) , която влиза в сила на 8 септември, за да може да се изтеглят българските войски от Фуром-македония. (България да се откаже от българското землище (Вардарско - Днешен Фуром - македония)
3 Разказ на очевидец - ЧАРЛС ЛАНИУС за руската Окупация
Руските варвари в България и празникът на орките: “Аз видях как руснаците окупираха България през 1944 година” Наблюдавах как руската армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.
Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България.
Руската армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато руските войски им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”.
Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес упрвавник на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство.
4 Разпокъсването на българското землище
На 26 август 1944, под заплахата от настъпващата в Румъния Руска окупационна армия правителството на Иван Багрянов (екзекутиран от русиа на 1 февруари 1945) обявява неутралитет на България във войната между Германия и Русия
Под влиянието на Русиа той се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. За няколкото дни то прекъсва дипломатическите отношения с Германия, иска официално примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски и отказването (късането) на българското землище което успяваме да си върнем през 1941 с помощта на нашия съюзник Хитлеристка Германия : Част от Поморавско включително и Западни покрайнини (днешна сърбия) и част от Беломирието (днешна Гърция) , и Вардарско (днешен Фуром- БЮРМ македония).
На 4 септември германски войски пленяват щаба на българския корпус в Нишка Баня и щабовете на три български дивизии. Независимо от тези обстоятелства на 5 септември русия (Съветския съюз) обявява война на Царство България. През този период след консултации в София Иван Михайлов (ръководител на ВМРО) пристига в Скопие с намерение да провъзгласи създаването на Независима република Македония, но разбирайки, че съдбата й отново е предрешена, той се отказва.
На 6 септември Българското правителство взима решение (под натиска на Русиа) да обяви война на Германия, считано от 8 септември. Целта е в този срок да се прегрупират българските войски в Вардарско ФУРОМ и Източна Сърбия за да не позволят на германците да атакуват София с цел преврат. На 6-ти септември 1944 г. в щаба на Пета българска армия е получена заповед всички български войски в (Поморавие , Беломорието , Вардарско) да се съберат до 9-ти септември в Прилеп и след това заедно да се изнесат към старите граници (да изоставят бъл землище върнато през 1941 - Част от Поморавието , част от Беломорието , Вардарско. По този начин Пета армия фактически трябва да не позволи на германците да настъпят към старите предели на България.
Междувременно командващия генерал Александър Попдимитров сключва на 7-ми септември 1944 г. с германския щаб в Скопие споразумение за „символична" война на двете държави в Македония. Това негово действие изиграва двояка роля. Българските части са объркани и деморализирани и започват отстъплението си дезорганизирано и хаотично. Изтеглящите се от Гърция германски войски се изправят срещу разпокъсаните български части и ги вземат масово в плен. Само 17-та пехотна дивизия, която е най-близо до старата граница успява да се изтегли изцяло, а единствено 15-та дивизия оказва съпротива и води боеве при Битоля и Прилеп с подкрепата на българската авиация след което се изтегля на малки групи към България. Югославските партизани, независимо, че новата власт в София е обявило скъсването с хитлеристката коалиция, имат указание да се отнасят към българите като към вражеска сила, което и правят. Все пак в първите няколко дни след 9 септември 1944 г., български войски успяват да отблъскнат настъпващите по направленията Кула-Видин и Кюстендил-София германски войски.
Така на практика, военните действия срещу германците започват след идването на власт на правителството на Отечествения фронт (руско слугинажко). То е ръководено от Кимон Георгиев („Звено“) и незабавно подписва примирие със Русиа (Съветския съюз), като се включва във войната срещу Германия. Създадената през есента на 1944 г. обстановка на Балканите е благоприятна за реализирането на външнополитическата програма на югославските политици да възстановят довоенните граници на Югославия. Като бивш съюзник на Третия райх (Германия) българската държава попада в тежка международна изолация. За изход от създалата се ситуация тя не може да разчита на подкрепата на Румъния, чието положение е сходно с това на България. Отношението на Турция е открито неприязнено, а колкото до Гърция - страната е на прага на гражданска война. При това положение като най-стабилен партньор на правителството на ОФ на Балканите се явява т. нар. Национален комитет за освобождение на Югославия (НКОЮ). В резултат на 5 октомври 1944 г. в Крайова се сключва спогодба за военно сътрудничество между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия. Постигнато е съгласие до края на войната да не се повдига въпроса за Поморавско и Западните покрайнини, както и този за Пиринския край (по късно македонизацията на приринския край).
Междувременно, България (по диктовката на русиа) освобождава централните части от Беломорието (тази част на изображението горе която е със чертите -ресните където е отбелязан града Кукуш) в края на август, като 7-ма пехотна дивизия прегражда направлението, водещо по долината на р. Струма. Там в средата на септември тя успешно отразява няколко ограничени нападения на германски войски. След преврата новата власт не дава заповед за изтеглянето на българските войски от Беломорието. На 6 октомври обаче, Сталин съобщава на Георги Димитров, че българските войски трябва да бъдат изведени оттам, понеже това е едно от условията на Великобритания, което русиа (Съветският съюз) приема за да получи контрол върху Румъния и България. На 26 октомври България окончателно се изтегля от района, който е предаден на гръцките партизани от ЕЛАС. На 28 октомври е подписано т. нар. Московско примирие със Русиа (СССР), САЩ и Великобритания в Москва.
5 ( 133 млрд. лв. ) е струвала Руската окупация на България
Над 133 милиарда лева, или около 300 млн. тогавашни долара, е струвала окупацията на България от Руската армия през 1944 г. До тази огромна сума достигат съвременни изследователи на архивите на БНБ.
Издръжката на руските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет и значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации. През 1944-1947 г. около 600 000 руски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време. Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече - всички заплати, командировъчни и режийни по изрично настояване на руска страна им се изплащат в долари.
Ограбването е в чудовищни размери, както може да се види от документите, които предоставям, които са публикувани и в най-новата ми книга "Шайка 2: Сергей, Гоце и другите" и които може да се прочетат в Централния държавен архив.
Това се случва и с нашето отечество при руската окупация. Ограбването на България от русите е толкова безмилостно, в такива невъобразими мащаби, че когато се прочетат документите от българските архиви, единственото, което нахлува в главата на човек, е как е възможно фактите и документите за това да са напълно неизвестни или малко известни за нищожна част специалисти изследователи. В тази книга е невъзможно да се опише всичко, но част от най-мащабните случаи от руското ограбване на България ще може да се прочете, както и да се видят автентичните документи." Освен всичко в следвоенните години непосилната издръжка е била като на гол тумбак остър нож, тъй като руската армия предварително е заграбила целия национален трезор.
Уникално свидетелство за събитията с изнасянето на ценностите от БНБ е останало от писателя Йордан Вълчев в книгата му "Куциян". В един от първите комунистически лагери авторът е лежал заедно с един от бившите вицегуверньори на Българската народна банка. По неговия разказ още в първите дни след 9.IX.1944 г. руски генерал, придружен от войници, дошъл да иска ключовете от помещенията, където се съхранявало националното съкровище. Разтревоженото ръководство на банката се обадило незабавно на финансовия министър, а той пък от своя страна, паникьосан, на минутата осведомил министър-председателя. Премиерът Кимон Георгиев само безпомощно вдигнал рамене: "Няма какво да се направи - та ние сме окупирана страна." Руснаците нахлули в подземията, опразнили до шушка трезорите и ги натоварили на 8 вагона за Москва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар