26 март 1913 г. българите превземат непревземаемата крепост Одрин ( Балканската война - първата )

НАКРАТКО
Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Тя е определена като ,, непревземаемата крепост " . Военните действия в Одрин, извършени от българските войски от октомври 1912 до 26 март 1913 г. завършват с превземането на турската крепост от Втора Българска армия, решителна победа, довела до края на Балканската война ( победа за Царство България и капитулацията на Османската империя - турция ). На 12 ноември 1912 г. Райна Касабова е първата жена в света, извършила полет във военни условия. На 21 Март Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън ( „огневи вал“ ). Сутринта на 26 март 1913 г. главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд. Постижението на българите се резюмира от британски военен кореспондент: " Една нация с население от по-малко от пет милиона , изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици , води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели ". Целия текст вижте по долу.
Шукри Паша, комендантът на Одринската крепост (Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои” ). В двора на българската църква Св. Св. Константин и Елена в Одрин са погребвани българските офицери, загинали при превземането на Одринската крепост през 1913 г. На 5 октомври 2008 г. президентът Георги Първанов открива в Свиленград паметник на загиналите български офицери и войници при обсадата и щурма на Одрин.


КАКВО СЪДЪРЖА
1 / ПЕРИОД , МЯСТО , СИЛИ , КОМАНДИРИ.2 / ПРЕДХОДНИ СЪБИТИЯ.

3 / ОБСАДАТА (октомври 1912 - март 1913) - Разположение на силите.
- Бойни действия.
- Действия на авиацията.
4 / ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КРЕПОСТТА (12-13 март 1913)
- Разположение на силите
- Подготовка на атаката
- Одринската операция (24-25 март)
- Завземане на града
- Последици
5 / СВИДЕТЕЛИ
- Британски военен кореспондент
- Турския офицер Хасан Джемал
- Турския командир Шукри Паша
6 / СНИМКИ

===========================================================

1 / Период , Място , Сили , Командири.
Период : октомври 1912 г. - 26 март 1913 г. ( по време на първата Балканска война в , която България побеждава турция - капитулира ) По това време цар на Царство България е Фердинанд I.
Място : Одрин Османска империя ( днешна турция )
Воюващи страни : България - Османска империя
Командири :
Царство България - Никола Иванов , Георги Вазов ( брат на Иван Вазов )
Османска империя - Шукри паша
Сили :
Царство България : 126 000 войници ( около 154 000, ако се включват спомагателните части , от общо близо 5 милиона население тогава ) , 71 пехотни и 4 пионерни дружини, 82 крепостни и 210 полски оръдия, 50 полски гаубици и 7 ескадрона.
Османска империя - 75 000 войници, от общо 20 милиона население тогава.
Резултат : Победа за България , Османската империя капитулира.
Тереториални промени : България си връща българското землище Одринско - Тракия ( за няколко месеца до втората Балканска война в , която всички са срещу България ).
Жертви и загуби :
България - 1986 убити българи, 6655 ранени.
Османска империя - около 7000 убити , 65 000 пленени войници и офицери - 15 генерали, 1200 офицери, 600 оръдия, 16 бойни знамена , 413 оръдия, 46 картечници, 12 240 пушки.

2 / ПРЕДХОДНИ СЪБИТИЯ.
На 23 октомври 1912 г. Първа Българска армия преминава в настъпление и пресича турската граница при Сакар планина. Българите срещат центъра на турската армия, тръгнала на настъпление срещу България и след двудневни боеве нанасят тежки загуби на турците и ги обръщат в бяг. Втора Българска армия изтласква турските сили около ключовата османска крепост в Тракия Одрин и обкръжава града. Трета Българска армия изненадва турците с настъплението си откъм Странджа и превзема Лозенград. Българите продължават настъплението си и на 28 октомври при линията Люлебургас-Бунархисар се разгаря генерално сражение, продължило шест дни и шест нощи. На 3 ноември турската позиция е пробита на няколко места и рухва, турците бягат и на 4 ноември заемат позиция на укрепената линия Чаталджа на 30 км от Цариград.

3 / ОБСАДАТА (октомври 1912 - март 1913)
Разположение на силите.
Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Отбранителните съоръжения са разположени на три позиции - предна, главна и тилна. Предната позиция се намира на 9 до 11 километра от града и се състои от окопи и укрепени огневи позиции за артилерията. На разстояние 0,5 до 3 километра от града, върху редица естествени хълмове край него, е изградена главната позиция, състояща се от 24 каменно-землени и 2 стоманобетонни форта, които отстоят на около километър един от друг и побират по 300 войници. Между фортовете са разположени стрелкови окопи с площадки за картечници и големокалибрени батареи, защитени с бетонни съоръжения. Отделните позиции са свързани със съобщителни окопи, а между тях има сложна система от преградни ровове, заграждения от бодлива тел в 5-6 реда, вълчи ями и фугаси. В северозападния сектор на отбраната е прокопан ров с дължина 800 m и възможност за наводняване. Последната, тилна позиция е разположена в самия град. Гарнизонът на Одринската крепост, под командването на артилерийски генерал Шукри паша (ръководил и потушаването на Преображенското въстание в Странджанско през 1903 година) , се състои от шест редовни пехотни полка, три запасни дивизии, пет артилерийски полка, два инженерни батальона, пет картечни роти, една рота от сапьори и телеграфисти, пет ескадрона кавалерия. Те са групирани в 5 дивизии и 2 самостоятелни полка с общо около 70 000 войници и офицери, 524 оръдия и 20 крепостни картечници. За наблюдение на противника гарнизонът разполага с няколко прожектора и един балон, но поради липса на оборудване за зареждането му, той не е използван. Османското командване разполага и с две радиостанции, които са успешно заглушени от обсаждащите войски, пръв подобен случай във военната история. Макар че населението на града е набъбнало от бежанци и достига 170 000 души, той е добре запасен с продоволствие и е подготвен за продължителна обсада. Българското командване насочва срещу Одрин основната част от Втора българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) - Осма пехотна тунджанска дивизия (командващ генерал-майор Димитър Кирков) и Девета пехотна плевенска дивизия (командващ генерал-майор Радой Сираков). Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) имат за задача да нанесат удар върху основните османски сили и да откъснат града от останалата част от Източна Тракия.

Бойни действия.
Българските войски достигат Одрин, разположен близо до границата, още в първите дни на войната. След османските поражения в Лозенградската и Люлебургазко-Бунархисарската операция през октомври градът е напълно обкръжен и откъснат от основните османски сили. Първоначално обсадата е поета от Осма пехотна тунджанска дивизия и няколко спомагателни части от Втора армия под общото командване на генерал-лейтенант Никола Иванов. На 3 декември 1912 година воюващите страни подписват край Чаталджа протокол за сключване на примирие. Според неговите условия блокадата на Одрин се запазва, но османската страна приема да допусне преминаването по железопътната линия през града на доставки за съюзниците. На 16 януари 1913 година в Османската империя е извършен преврат, начело с младотурския лидер Енвер бей. Съгласно условията на протокола от Чаталджа, османските власти обявяват, че прекратяват примирието след четири дни. На 3 февруари 1913 година военните действия са подновени при изключително тежки атмосферни условия - температури до18 градуса под нулата и 1,8 м сняг. Някои от часовите получават измръзвания и са им ампутирани пръсти. Поради липсата на коне българската артилерия се снабдява с волски впрягове , които изминават разстоянието от снабдителната база през блатистата наводнена от Марица равнина до фронта за 6 дни с най-много шест снаряда на впряг. Недостигът на топло облекло и гориво вади от строя 17 000 войници от 2-ра армия край Одрин.

Действия на авиацията.
На сутринта на 29 октомври журналисти и военни аташета се събират на летище Мустафа паша (дн. Свиленград), за да наблюдават излитането на поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, които трябва да извършат разузнаване на Одринската крепост. Преди излитането пилотът Милков и наблюдателят Таракчиев поставят две бомби в кошове, прикрепени отстрани на самолета Албатрос Ф-3. Полетът им продължава 1 ч. и 20 мин. на около 500 м височина. Когато стигат над военния обект – жп гара Караагач – Продан Таракчиев пуска бомбите. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград. Те разкриват турските резерви при с. Кадъкьой. Радул Милков разказва за драматичния полет: В самолета взехме две бомби за проба... Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Вардарско ( днешен Фуром - БЮРМ Македония ), използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха „одринки”. Времето бе великолепно, слънчево... Излетях в 9,30 – посока Одрин... Летях в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите. На 1 ноември при облитане на самолета си "Блерио" загива поручик Христо Топракчиев, първата жертва от страна на българската бойна авиация. На 12 ноември 1912 г. Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов. Тя е първата жена в света, извършила полет във военни условия.

4 / ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КРЕПОСТТА (12-13 март 1913)
Разположение на силите.
В началото на март 1913 г обсаждащата Втора армия се състои от българските Осма пехотна тунджанска дивизия и части на Втора пехотна тракийска дивизия, Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна плевенска дивизия. Числеността на българските подразделения е около 126 000 войници ( около 154 000, ако се включват спомагателните части ) с 424 оръдия и 96 картечници. Обсадата се разделя на 3 сектора:
- Източен сектор (на левия бряг на Тунджа и Марица) - най-големият като дължина на фронта и включващ около половината от войските.
- Южен сектор (на десния бряг на Марица и Арда) - там са разположени Първа и Трета бригада на Осма дивизия, както и главната квартира на командващия операцията генерал-лейтенант Никола Иванов.
- Западен сектор (на левия бряг на Арда до Марица) - два полка на Дунавската дивизия.
В резултат на обсадата в града по това време има вече смъртни случаи от глад, включително сред турските войници.

Подготовка на атаката.
През март 1913 г. започва подготовка за щурма на крепостта според плана на българския главнокомандващ, ген. Михаил Савов. Първо трябва да се нападнат предните турски позиции, след което да се създаде илюзия, че основното нападение ще бъде срещу южния турски сектор, защото основните цели всъщност са североизточните фортове Айджийолу и Айвазбаба. За да подпомогне изненадата българската артилерия на източния сектор ще остане скрит до последния момент. През нощта на 23/24 март ген. Иванов уведомява подчинените си, че щурмът ще започне в 3 часа на 24/25 март. Лунната светлина би издала настъплението , тъй че трябва да се действа възможно най-бързо, независимо от огражденията от бодлива тел. Пехотата ще дава сигнал с бели фенери за продължаване на огъня на артилерията и червени фенери за прекратяването му. Подготовката за щурма включва покриване на всички блестящи части от униформите на войниците и увиване на конските копита с плат. Правят се опити да се смутят радиотелеграфните връзки на обсадените. Шукри паша има няколко причини да очаква главното нападение да дойде от южна посока, където Картал тепе се извисява над равнината и първата отбранителна линия. Той знае, че там е квартирата на ген. Иванов, както и 1-ва и 3-та бригада от елитната 8-ма дивизия, а последвалият страховит артилерийски обстрел допринася за убеждението му. Междувременно 2-ра бригада на 8-ма дивизия е в очакване на нож да нападне издадените укрепления в североизточния край, подкрепена от три пехотни бригади, изпратени от Чаталджа – общо 52 батальона със 112 обсадни оръдия, 72 полеви оръдия и 7 конни отряда.[

Одринската операция (24-25 март)
Щурмът на Одрин е предшестван от артилерийски обстрел започнал в 13 часа и продължил до 23 часа на 24 март. Източният сектор започва обстрела по-късно и го прекратява към 18:30 часа. Около 4 часа през нощта на 25 март започва безмълвното придвижване на българите срещу вражеските позиции. Дружините на 56 пехотен полк започват сражението. Заедно с тях се бият 23 Шипченски, 10 Родопски, 32 Загорски, 29 Ямболски, 57 и 58-и пехотни полкове. До 9 часа сутринта на 25 март предната отбранителна позиция в Източния сектор е превзета и османските части се оттеглят към главната позиция. Георги Вазов нарежда атаката да продължи без прекъсване, но настъплението е спряно от османската съпротива. Българското командване е принудено да спре атаката, за да прегрупира артилерията си. На Южния сектор българските части успяват да се придвижат напред и да заемат нова позиция на няколко стотин метра от предната османска линия. Генерал-лейтенант Никола Иванов заповядва срещу фортовия пояс в Източния сектор да се предприеме нова атака през следващата нощ. Нападението започва с ожесточен артилерийски обстрел към 23 часа на 25 март. Половин час по–късно пехотата настъпва и артилерията пренася огъня напред. При щурма Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън („огневи вал“) като защитна завеса на пехотата, която следва отблизо. Впоследствие тази тактика се прилага от армиите на западния фронт на Първата световна война.
Щурмът на укрепленията се води от 10 Родопски и 23 Шипченски полк на Осма тунджанска дивизия. Част от бодливата тел е пометена от артилерията, друга част е срязана от българските сапьори, а където е останала българите я покриват с шинелите си. Напредването на пехотата се подпомага от конната батарея на майор Друмев, която се втурва в действие под дулата на турските оръдия, засипва с шрапнел турските окопи и една твърдина. Въпреки че попада под пушечен и оръдеен огън от страна на турците 10 Родопски полк нахлува във форта Айджиолу и към 1:45 часа на 26 март издига над него фенер – сигнал за българската артилерия да спре огъня – фортът е превзет. Малко след 6 часа турският командир на фортаАйвазбаба уведомява командира си чрез телеграф, че оръдията му са унищожени,артилеристите му са мъртви, а българите влизат в форта. След това унищожава телеграфа и се застрелва. Три поредни групи турци са обслужвали батареи 41 и 42, но всичките лежат мъртви, там където ги е застигнал българския шрапнел. Български сапьори са избити от турската артилерия, докато са се опитвали да прережат бодливата тел, а голям концентричен окоп в южния сектор съдържа телата на 730 турци убити при щурма на нож преди разсъмване на 26 март. След близо осемчасов бой всички фортове в Източния сектор (Айвазбаба, Айджиолу, Кестенлик, Куручешме, Йълдъз, Топьолу и Кавказ) са превзети.

Завземане на града
Сутринта на 26 март главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд. Сред първите подразделения, навлезли в града, е Двадесет и девети пехотен ямболски полк. Михо Георгиев, войник от това подразделение, издига българско знаме върху Селим джамия, където са се укрили много жители на града. Иван Балахуров, също от Двадесет и девети ямболски полк, пръв достига щаба на Шукри паша и го задържа до пристигането на ескадрон от представителния Лейбгвардейски конен полк, начело с полковник Генко Мархолев. Артилерийски генерал Шукри паша е конвоиран от гвардейците до щаба на генерал-майор Георги Вазов, а след това предава сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола Иванов. Преди пленяването си Шукри паша е заповядал унищожението на складовете с хранителни запаси и боеприпаси, което впоследствие допринася за гладната смърт на много турски военнопленници. За овладяване на крепостта по време на Одринската операция загубите на 2-ра армия възлизат на 7645 души, от които 1316 убити и 6329 ранени.
Пленени са над 33 500 души, 413 оръдия, 12 240 пушки, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество.

Последици
Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война. На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. Лондонският мирен договор. Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война ( Втората Балканска война , в която всички са срещу България ) и нейният неблагоприятен развой принуждава българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак на сутринта на 22 юли 1913 г.

5 / СВИДЕТЕЛИ
- Британски военен кореспондент
Една нация с население от по-малко от пет милиона и военен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинг годишно изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици премина над 256 км във вражеска територия, плени една крепост и обсади друга, води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели и спря едва при портите на вражеската столица. С изключение на японците и гуркхите[7], единствено българите от всички войници влизат в битка с непоклатимото намерение да убият поне един враг.
- Турския офицер Хасан Джемал
" Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятеля стреля с десет... с хиляди снаряди щукат в Одринската крепост. Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене разкопават земята и ръцете, краката и други части се отделят от телата. Глухи ридания се чуват в окопите... Докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре."
- Турския командир Шукри Паша
Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.

6 / СНИМКИ

Лейбгвардейският конен полк влиза в превзетия Одрин.

Капитулацията на Шукри Паша, комендантът на Одринската крепост (Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.)

Завзета турска артилерийска позиция край Одрин.

Март 1913 г. Инспекторът на Инженерните войски ген. Янков (в средата) изпраща на път за Одрин автомобилния парк на армията с началник капитан Стилиян Максимов (крайният вляво)

Обсадна артилерия пристига при Одрин, 3 ноември, 1912 г.

Поручик Симеон Петров на борда на Блерио XI

Български наблюдателен балон над Одрин.

Командир - Никола Иванов

Командир - Георги Вазов

май 1876 Баташкото клане / Клането в Батак - Турското робство

ИЗТОЧНИЦИ : https://en.wikipedia.org/wiki/Batak_massacre Английска уикипедия ,http://www.nabore.bg/statia/spomeni-strashnoto-batashko-klane-1379-14 Свидетелства от записките на Петър Горанов (1829-1925) - водач на въстанието през 1876 г.
Няма да публикувам българската wikipedia , тъй като има някои манипулативни, и антибългарски думи и изречения като : руски освобождения, славяни и славянство и др. подобни глупости и поръчкови неистини. Официалната история на България е тотално фалшифицирана в угода на чужди държави. Все пак има тук таме написано нещо, непълно и написано да не изглежда толкова славно ( общо взето ).

КАКВО СЪДЪРЖА:
( 1 ) Накратко : извършители , командири , избити и др.

( 2 ) Баташкото въстание

( 3 ) Клането

( 4 ) Църквата „Света Неделя“

( 5 ) Краят на клането и Дървеният мост.

( 6 ) Спомени на очевидци на страшното Баташко клане.
- Трендафил Тошев Керелов ( Кмет по това време на Батак , възрожденец , революционер ) убит зверски , и е описано в разказ на очевидец - съпругата на сина му Ангел Керелов - Босилка.
- Свидетелства от записките на Петър Горанов (1829-1925) - водач на въстанието през 1876 г.
- В „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов е описал случилото се.
- Джанюариъс Алойшиъс Макгахан ( Januarius Aloysius MacGahan ) - американски журналист , специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли Нюз” ( също описал убийството на кмета на Батак - Трендафил Тошев Керелов ) .
- Юджийн Скайлър ( е американски учен, писател, пътешественик-изследовател и дипломат ).

( 7 ) Фотографии преди и след Баташкото клане.

===========================================

( 1 ) Накратко : извършители , командири , избити и др.
Период - 1 до - 5май 1876 г. / А по нов стил на 16 / 17 май 1876 г. Баташкото клане е извършено по време на Априлското въстание.
Място - Батак
Резултат - Масово избиване (клане) на мирно население - българи християни.
Воюващи страни - Османска империя ( днешна турция ) / Цивилни българи-християни.
Командири - Ахмед ага Барутанлията ( помак , който след клането , бил награден и повишен в званието юзбаши )
/ Петър Горанов
Сили - башибозук - предимно Помаци ( еничари - потурчени българи ) , турци и цигани. / Срещу местното население на Батак.
Избити - между 5,000 / 7,000 българи / А от башибозуците : 150

( 2 ) Баташкото въстание
Ролята на Батак в Априлското въстание е била да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстанниците в околните територии, да блокира важните пътища и така да попречи на турските войници да получават пратки с провизии. Батак е трябвало да се справи с околните помашки села (Чепино, Корово...), ако се опитат да попречат на въстанието. При разбиване на четите в околните земи, останките от тях е трябвало да се съберат в Батак.
Единственият проблем бил, че през цялото време на въстанието Батак е трябвало да се пази сам от турската армия, но рискът е поет.
След началото на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. част от въоръжените, боеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, българите отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5,000 - на армия от башибозуци ( основно помаци - потурчени българи , турци и цигани ) предвождани от Ахмед ага Барутанлията.
Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в събранието в Оборище.
След първата битка, някои от мъжете в Батак решиха да преговарят с Барутанлията Ахмед ага. Той им обеща оттеглянето на войските си, при условие, че Батак се обезоръжи. След като мъжете предават оръжията си, башибозуците ги нападат и ги обезглавяват.

( 3 ) Клането
Докато някои от лидерите на Революционния комитет се отказват от оръжията си, някои успяха да избягат от селото, но веднага след това цялата територия е била заобиколена и никой друг не е могъл да избяга. Башибозуците тръгнали към къщите им и ги нападнали; много са били изгорени и са стреляли по всеки и по всичко. Много от хората, решили да се скрият в къщите на богатите или в църквата, които са имали по-здрава конструкция, за да ги предпази от огъня. На 2 май, са се скрили в къщата на Богдан. След малко Башибозуците изпълнили двора , взели да лискат газ по вратите на къщата и скритите в избата били принудени да излязат.
Повече от 200 мъже, жени и деца са били лишени от своите ценности и дрехи, за да не ги изцапат с кръвта си , и били брутално убити.
Агата казал на някои от по-заможните мъже в Батак, да отидат до лагера си и да определи всички направления на селяните. Сред тях е кметът Трендафил Тошев Керелов и синът му, Петър Трандафилов Керелов. Те са постигнали съгласие, че ако селото се обезоръжи , помаците и др. с тях ще напуснат Батак за добро. Но вместо това, българите са били уловени, вързали са им ръцете , всички от тях са били обезглавени , изгорени живи и пребити. Убийството на лидера Трендафил Керелов било особено жестоко и е описано от свидетел - съпругата на сина му - Босилка.
Джанюариъс Макгахан, журналист от New York Herald и London Daily News писал за ужасните събития след посещението си в Батак с Юджийн Скайлър. Те описват изгорен и унищожен града с вонята на гниенето на хиляди струпани разчленени трупове и скелети на невинните жертви, включително млади жени, деца и неродени бебета извадени от утробите на бременните им майки.

( 4 ) Църквата „Света Неделя“ ( която през 1925 г. е била полуразрушена при руския атентат )
В хода на въстанието църквата „Света Неделя“ била последната крепост на разбунтувалите се батачани. Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковният двор и да стрелят по всички там , убивали всеки който се опитал да избяга. Най ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата „Света Неделя“ и дворът ѝ. На сутринта на 3 май, башибозукът ( помаците , турците , и циганите ) успяли да проникнат в двора на църквата и да избият хората в него, но входната врата на храма не поддала, тъй като била „задръстена“ от хората които се намирали в църквата.
„Народът бил вътре притиснат като на скенджа множество деца и недъгави умрели от задушаване.“
Защитата на църквата продължила три дена, престрелките в селото не преставали, за да принудят батачани да се предадат, врагът пускал пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата, много от хората загинали заради недостиг на кислород.
Някои от нападателите се опитали да проникнат в църквата от покрива, но без особен успех, макар да постигнали няколко изстрела срещу барикадираните вътре.
В църквата нямало вода, затова барикадираните използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите. Копали с голи ръце, за да намерят подпочвена вода.
На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане , само тези, които склонили да приемат исляма останали живи а останалите били обезглавени. Ахмед ага целял да насели отново Батак с потурчените от него българи, но те се оказали недостатъчно.
След действията си, османците опожаряват църквата, но каменната и конструкция я спасява, единствено иконите и дървените мебели изгарят.

( 5 ) Краят на клането и Дървеният мост.
След клането в църквата, Барутанлията издал заповед, всички оцелели да се съберат пред църквата, с претекст, че ще състави списък на избитите и на вдовиците. По-голямата част от оцелялото население на Батак се събрало, тъй като неявилият се щял да заплати с живота си. Явилите се били разделени на мъже и жени. Когато Ахмед ага се явил пред тях той издал втора заповед - жените да се наредят още по-надалеч от мъжете и трета да се избият останалите около 300 явили се мъже. Тези жени, които протестираха също са били изнасилени и убити.
Същият ден още около триста други били убити при дървеният мост пред училището, най-напред им се отрязвали ръцете и краката , ушите и носовете, раменете , а после ги доубивали.
По-късно, местата на клането са описани в репортажите на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан и чрез него събитията достигат до вестниците „Дейли Нюз“ и Ню Йорк Хералд.
След като случилото се разчува, едни от най-големите умове на човечеството през тази епоха обръщат внимание на клането в Батак, сред тях са: Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон, Чарлз Дарвин, Фьодор Достоевски, Димитрий Менделеев, Иван Тургенев и Лев Толстой.

( 6 ) Спомени на очевидци на страшното Баташко клане.
- Трендафил Тошев Керелов ( Кмет по това време на Батак , възрожденец , революционер ) убит зверски , и е описано в разказ на очевидец - съпругата на сина му Ангел Керелов - Босилка.
„Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено, и се срещна с Ахмед ага, който каза, че иска да се събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и куршумът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със собствените си уста Трендафил да бъде набит на кол и опечен. Думите, които използва, бяха „Shishak aor“, което на турски означава да се набие на шиш като парчетата месо, наречени „кебап“. След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му дрехите, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола бавно, докато той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена. По това време бях съвсем близо до Ахмед ага. Освен мене тук се намираха няколко български жени. Ние бяхме обкръжени от башибозуци, които ни ограждаха от всички страни, и бяхме принудени да гледаме какво става с Трендафил.“ Едно от децата на Ангел и Босилка Керелови, Владимир-още бебе в цедилка, е набодено на меч от башибозука пред очите на майката Босилка:
„По времето, когато ставаше това, синът на Ахмед ага взе детето от гърба ми и пред очите ми го насече на парчета със сабята си. Овъглените останки на Трендафил лежаха там един месец и тогава бяха погребани.“ 
Стотника Петър Керелов е убит жестоко, след като му избождат очите и отрязват езика пред очите на баща му Трендафил Керелов и други батачани.
- Свидетелства от записките на Петър Горанов (1829-1925) - водач на въстанието през 1876 г.
Петър Горанов пише:
Започва клането върху невинните и беззащитни жени и деца, като в касапница. Чува се тресък на кости от ударите на брадвите върху дръвника. Така е цяла нощ. Брадвата на неприятеля удря и сече безмилостно мъже, жени и деца. Много не доубити викат и се молят да ги доубият, но неприятеля ги оставя нарочно да се мъчат..
Каква скръб, ужас да чакаш заколението си. Да се покриеш между още мърдащите тела на мъртвите. Кръвта на жертвите пръска стените на черквата до тавана....
... първите 300 души са избити този ден , един по един на дървения мост пред училището по най- варварски начин. На някоиотсичат първо ушите, рамената и после главата.
Стоящите там жени закриват с ръце очите си да не гледат ужасното кръвопролитие на мъжкия пол. След извършването на това сърцераздирателно дело, немилостивите диваци влизат като в някое овче стадо, спускат се върху жените и момите, обезчестяват ги, и по най- зверски начин след това убиват.
Млади жертви избити по особено жесток и мъчителен начин по време на въстанието:
Никола Петров - 20 годишен, нарязват ръцете му на части, после ушите, изваждат и очите, а след това заклан.
Тодор Кавлаков - 35 годишен, рязан с нож по ръцете, после ушите, и след това заклан.
Атанас Манчъров - 23 годишен, рязан на части: ушите, ръцете, след това изваждат очите, а тялото е насечено на части.
София Ванева - 25 годишна, бременна - разпрана и убито детето й.
Батачани извършили по–забележителни дела:
Лаза Богданова - млада жена, на която мъжът й е убит от един башибоздук, който поискал да я вземе за жена, разярена от убийството на мъжа си вади нож захлупач от пояса си, забива го в корема му и той на минутата пада на земята, след което издъхва. Неговите хора се спускат върху нея, и я съсичат на части.
Христо Станков убива в черквата двама от най-лошите кръвопийци с едно дърво от черковните столове. На излизане от черковния двор с ножа на единия от убитите разсича през рамото един башибоздук.
Стоян Цветанов при първото влизане на турците в долния край на селото (Батак) при предаването на оръжието от няколко души, а той не желае да го предаде, казва „КОГАТО АЗ В ГРОБА, ТОГАВА И ПУШКАТА МИ В ЧУЖДИ РЪЦЕ!” Няколко души турци хващат пушката за цевта, той силно я изтегля из ръцете им, хвърля се върху тях и убива един турчин. Отива зад една къща да напълни пушката и неприятелите го пронизват с десетина куршума. Пада на земята като казва: „ Сега я вземете и издъхва.”
Янко Гюров при влизането на турците в черковния двор с една голяма тояга пръсва главата на един от неприятелите, но пада убит от башибозуците.
Кольо Лазин след запалване на къщата му, където се крие, принуден от огъня излиза навън с гол в ръката нож и като разбира, че стоящите на улицата башибозуци по никакъв начин няма да го оставят жив, спусна се върху тях, отсича на двама главите, а на трети една ръка. Хората на башибозуците го ограждат и съсичат на части.
Божия Станкова , при влизането на няколко души от неприятеля в двора на къщата й , където е мъжът й Иван Божин, когато след като застрелват пада на земята и умира, а тя с брадва в ръце вдига я, и разсича главата на един от тях, който пада на земята и умира. Башибозуците я насичат с ножовете си на части.
Станка Стойчева при влизане на турците в черковния двор убива един от тях с едно дърво, което се намира там в гробищата. Скрива се между многото без да успеят да й направят зло.
Янко Гюров при влизането на неприятеля в черковния двор с една голяма тояга пръсва главата на един турчин, но пада убит от башибозуците.
Димитър Насков и Костадин Вранчов с два турски пищова при качването на турците върху зида на черковния двор убиват от турците- първия 8 души, а втория седем.
Няколко жени в куп с камъни и дървета убиват няколко от башибозуците, когато те немилостиво колят деца и жени през първата нощ в двора на черквата. Не мога да кажа точно имената им.
Ангел Каведжов, Янко Генев, Ваньо Божин после убиват четирима въоръжени турци, когато последните настояват и не искат да предадат оръжието си и се хвърлят върху тях.
Никола поп Петров , ученик от трети клас заобиколен от десетина души неприятели с голи ножове опрени до тялото, когото принуждават да приеме ислямската вяра с твърдост отказва да приеме предложението и казва без страх, че предпочита да стане жертва, отколкото да презре бащината си християнска вяра. За тази дързост турците го насичат на части.
Стефан Трендафилов , четири дни преди Батак да бъде нападнат убива двама от най- смелите джандари на Ахмед, изпратени лично от него да видят с очите си въстаниците. На техните закани: „ Ще видите какво ще стане след два- три дни...”. Стефан отговаря: „ Ето това ще стане...” и ги застрелва.
- В „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов е описал случилото се.
Училището, което било в близост до църквата „Света Неделя“ се оказва последно убежище на около 200 души, които билиизгорени живи , докато се криели в него, авторът на „Записки по българските въстания“ - Захари Стоянов описва случките в него така:
„Като се уверил вече наздраво, че батачени са в негови ръце, той (Ахмед ага) скочил на крака, погледнал към своите кръвници, изревал колкото му е силата: „Марш! Де гюреим сизи!“, като посочил с пръст и на така изпоплашените и полумъртви наши пратеници, които били заградени като приготвени за клане овци. На гласа на Барутанлията башибозуците наскочили кой с изтеглен нож, кой със запрегната пушка, наобиколили жертвите и скърцали насреща им със зъби — живи искали да ги разкъсат; надпреварили се един през други, като вълци, кой по-напред да си накървави зъба. Петър Трендафилов, Вранко Димитров и Петър Каваджиев били предадени на няколко души кеседжии, които там, малко настрана, ги насекли на дребни парченца. Ангел Кавлакът, тоя турски интригантин, който е играел лукава рол във време на въстанието, който е тичал от позиция на позиция да убеждава и обезкуражава, най-после, който е бил като агентин на Барутанлията и е станал причина да погинат много храбри батачени като кокошки, намести награда за делото си — повалил се на земята, съшибан от десетина куршуми, отделно от онова място, гдето си сложили костите истинските мъченици. Въобще турците през 1876 г. така са постъпили с предателите и с ония покорни глави, които са отивали да им цалуват краката и да се предават. Това същото ние виждаме да става в Перущица, в Копривщица, в Дряновския манастир и пр.
Най-мъченически е загинал от горните петима души Трендафил Тошев Керелов. Него положили, като Васил Петлешкова в Брацигово, между два запалени от слама огньове, гдето българският мъченик издъхнал, опечен като скумрия. Неговият отчаян писък не бил в състояние да покърти ни едно мусулманско сърце... “
Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Други къщи, в които 20, 30 или дори 40 жени са се били затворили, са били изгорени заедно с тях.
„Налегнала тъмна, ужасна нощ, прорязвана феерично от прехвърчащи куршуми и от искрящи се в бездънното тъмно небе пламъци на разбеснелите внезапно страховити пожарища. Ревът на повилнели нападатели и писъкът на изгубени майки и деца, на ранени — валящи се по разни кътове — и на затрупани и задушени по пламналите къщя нещастни, допълнят картината. От този час вече по-нататък съдбата на Батак е само агония.“
За българите, които са се криели в църквата ,, Света Неделя " той пише:
„Полуубитото население не че повярвало на неприятелските обещания, които опитало вече няколко пъти, но като нямало друго спасение като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата. Втори път то имало злочестината да си въобрази, че и чалмата има човешко сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си положението на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които заедно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъствуващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, но картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук. Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, жените показвали децата си, и за да умилостивят някак кръвниците, искали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и бащи. Всичко напусто! Башибозуците погледнали хладнокръвно на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата трупове като дърва и отново започнали да въртят ятаганите. И така, в черковната ограда клането се е продължавало няколко часа.От най-напред жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са били заколвани , т. е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите, мнозина мъже спасили своя живот, като легнали между изкланите и се престорили на умрели.“
- Джанюариъс Алойшиъс Макгахан ( Januarius Aloysius MacGahan ) - американски журналист , специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли Нюз” ( също описал убийството на кмета на Батак - Трендафил Тошев Керелов ) .
Между 28 юли и 25 август 1876 г., Макгахан пише своите репортажи с невероятни описания на целият разрушен град и околностите му:
„...Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас , точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло , скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо. Всички скелети бяха облечени само с женски ризи, Те всички бяха жени и момичета. Преброих над сто черепа , без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите,всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали жената, съблича ли я внимателно по риза, оставяли на страна ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал.
После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета , отначало пленени и специално запазени за съдба по-лоша от смъртта...“
„Градчето лежеше на разстояние стотина ярда от нас, не беше оцелял нито един покрив, нито една стена (...) От другата страна на пътя имаше скелети на деца с ужасяващи удари на сабя по техните малки черепи. Броят на децата убити в тези кланета е повече от огромен. Очевидци ни разказаха как видели малки бебета набучени на байонети и разнасяни по улиците на Батак и Панагюрище...“ ''Приближихме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети , по които висят парцали и парчета изгнило месо. Ако се съди по останалите стърчащи стени, училището е била обширна хубава сграда, годна за приемане на 200 или 300 деца.
Сега по камъните и боклука, които покриват пода на училището на височина от няколко фута, лежат костите на 200 жени и деца , живи изгорели между тези четири стени...
Черквата не беше много широка, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща малък черковен двор. Отначало ние не забелязахме нищо особено. Зловонието беше толкова голямо, че едва можехме да погледнем около нас.
Това което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, бе в действителност грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни и пръст, целият църковен двор е покрит с тях на височина от три до четири фута и ужасна миризма идваше от там.
От тази чудовищна гробница можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце. Малки къдрави главички се показваха там, малко краче, дълго колкото пръст, малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ - бебета, които са умирали, учудени от яркият блясък на сабята, деца, които са умирали сред писъци на уплаха и ужас...''
На няколко пъти Макгахан е на крачка да се откаже от разследването си и репортажите заради ужасът, който вижда, самият той споделя, че местата, които е видял са се запечатали в него до края на живота му.
След като на 28 юли посещава Пловдив , а на 1 и 2 август съответно Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за село Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него:
„ ...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно , ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета , разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили – изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде – ужас след ужас...“
Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарват някои от селяните в църквата, която след това e запалена, а останалите живи са измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Макгахан сочи, че от общо седем хиляди души население оцеляват само две хиляди. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира са изравнени със земята и общо петнадесет хиляди души изклани.
Съчинението на Робърт Джаспър Мор „Под Балкана“, заедно с репортажите на Макгахан във вестник „Дейли Нюз“, е един от ценните извори на сведения за бунтовната 1876 година. Там също се описва 
смъртта на Трендафил Керелов:
„Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт. На друг човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите.“
Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато много мъже били закарани на дръвниците и билиобезглавени със саби.
Много малко успели да убегнат, болшинството от жителите били убити в условия на огромно варварство.
- Юджийн Скайлър ( е американски учен, писател, пътешественик-изследовател и дипломат ).
Скайлър дава ярко описание на това, което е видял в село Батак три месеца след извършването на клането:
„...Видях костите им, някои още с парчета месо по тях, натрупани в една низина откъм хълмовете, където ги глождеха кучетата. Нито една къща не е останала цяла в тази прекрасна долина. Дъскорезниците - градът е въртял значителна търговия с дървен материал и дъски, които се намирали покрай реката, са всичките изгорени и от осемтях хиляди жителиняма и 2000 да са останали. Тук са погинали над 5000 души , голяма част от тях жени и деца и костите им, които са под развалините, и разлагащото се месо отравят въздуха. 
Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, глави на момичета, по които все още висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които все още имаше дрехи. Видяхме къща, чийто под бе бял от праха и овъглените кости на трийсет души, изгорени живи вътре. Видяхме мястото, където селският първенец Трендафил е бил набучен на копие , а след това опечен, бидейки по-късно погребан на същото място. Видяхме една отвратителна яма, пълна с разлагащи се трупове. Видяхме яз на воденица, пълен с подути тела. Видяхме училищна постройка, където укритите двеста жени и деца впоследствие били изгорени живи. Видяхме църква и църковен двор, където все още бяха на показ полуразложените тела на хиляда души — висок няколко стъпки изпълващ ограденото място куп от ръце, крака и глави, подаващи се от камъните, които напразно са били нахвърляни върху им, за да ги скрият, а из цялото пространство се носеше ужасна смрад... След моето посещение управителят на санджака изпратил каймаканина на Татар Пазарджик в Батак с вар, та да ускори разложението на телата и да предотврати появата на епидемия...
Ахмед Ага, който ръководил клането, бил награден и повишен в званието юзбаши..."

( 7 ) Фотографии преди и след Баташкото клане.

„Баташкото клане“ на полския художник Антони Пьотровски

Марга Горанова, съпруга на водача на въстанието в Батак - Никола Горанов. С кости е изписано отстрани – „Останки от 1876 година“ 

Тленните останки на зверски убитите жертви от костницата в църквата Св. Неделя.

Една от най-ранните снимки на храма след клането (1878)

«Българските мъченици». Картина на Константин Маковски. Светотатствените действия на башибозука, придружени в случая от изнасилвания

Черквата - изглед от вътре.

Старата черква на Батак - няма масто в нея, което да не е опръскано с кръв

Водачът на въстанието в Батак Петър Горанов.

Трендафил Керелов ( Кметът на Батак , който е бил убит зверски )

Макгахан американския журналист като военен кореспондент в България

Юджийн Скайлър ( е американски учен, писател, пътешественик-изследовател и дипломат )

Пън на който палачите отсичали главите на невинните жертви

Кръст от черквата „Света Неделя“ - днес в музея на града

На заседание през март 2011 година Светият Синод на Българската православна църква реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и мъченици