СЪРБЯТА
Сърбомани и Гъркомани - гръкофили
7 януари 1945 сърбия изкла 1200 българи във Вардарско ( Област Македония ) Кървавата Коледа ( Божик )
15 май 1917 Сръбското клане над българите в Босилеградско и опожаряването на града ( Босилеград Коста Войнович
1916 Френската омраза към българите - сержант Жер Оливие ( Първата световна война )
ГЪРЦЯТА
Сърбомани и Гръкомани - гръкофили
1926 гърция забранява българския език в Област Македония ( Егейска ) Гръцки македонски юмрук
ФУРОМ - БЮРМ
Сърбомани и Гръкомани - гръкофили
7 януари 1945 сърбия изкла 1200 българи във Вардарско ( Област Македония ) Кървавата Коледа ( Божик )
ЗАБРАНЕНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
сряда, 11 ноември 2015 г.
Сърбомани и Гъркомани - гръкофили
Източници -
Българска wikipedia - Сърбомани https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8
Сърбомана - Иван Стойков - сърбомански войвода ( wikipedia ) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%B0%D0%B1%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8
Сърбомана - Григор Соколов ( сръбски революционер ) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%A1%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2
Гъркомана - Константин Христов Саров - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B5_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2
Какво съдържа :
1 ) СЪРБОМАНИ | Обърнете внимание , че почти всички сърбомани са със руски ордени / медали. Това не е случайно... |
2 ) Иван Стоилков Стойков най-известния сърбомански войвода ( след като приема сръбството става на - Јован СтојковИЧ БабунСКИ или Йован Бабунски )
а ) Биография / Дейност
б ) Начело на сърбоманска чета
3 ) Григор Соколов Лямев ( след приемането на сръбството става на ГЛигор СоколовИЧ ) е сърбомански войвода, бивш четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО и ВМРО.
4 ) ГЪРКОМАНИ
а ) Фалшификацията на историята.
б ) Гърчеене края на 19 век и началото на 20 век - Тракия и Област Македония
в ) Влияние в революционното движение
г ) Коте Христов е един от най-известните гъркомански андартски капитани.
д ) Във ВМОРО
е ) В служба на гръцката пропаганда
5 ) СНИМКИ
1 ) СЪРБОМАНИ
Сърбомани е термин, използван в България и Вардарско ( днешен Фуром - БЮРМ Македония ) за обозначаване на онези жители на българските географските области Македония ( Вардарско ) и Поморавието , които имат български етнически произход, но са избрали сръбството за своя национална ориентация.
Стечение на обстоятелствата през 20 и 19 век българските краища : Вардарско ( Македония ) , Поморавие са станали сръбска територия. Дотогава те никога не са били сръбска територия !
Иначе ако се върнем още по-назад , преди турското робство, цялата територия на измислената държавичка сърбия е българска територия. Белград е стар български град.
В резултат под сръбска управа, силна пропаганда , убийства и асимилация ( Поморавие ), българите стават сърби , и приемат сръбството за своя национална ориентация . Така терминът е синонимен на сърбеещи се. В Фуром - БЮРМ Македония често, а понякога и в България , се използва и терминът сърбофили. В България сърбомани са тези , които са любители на сръбската чалга, която е въведена след руската окупация на Царство България през 9 Септември 1944 г. , по време на руското робство.....
В сърбия ( с малка буква от неуважение ) българите са наричани ,, Бугараши ", което значи - българофили , демек не били българи.
Днес в България като сърбомани най-често са обозначавани хората в Фуром - БЮРМ ( Македония ), приемащи безусловно македонизма за своя национална доктрина. Това са онези представители на измислената македонската нация ( 1944-1945 г. създадени от русия и руския сателит сърбия ), които отричат българските си корени, и чиято идентичност се изгражда на базата на силна фалшификация на историята, българофобия и нескрита сърбофилия.
2 ) Най-известния сърбоман Иван Стоилков Стойков ( след като приема сръбството става на - Јован СтојковИЧ БабунСКИ или Йован Бабунски )
Роден през 25 декември 1878 г. в село Мартолци, Османска империя ( Днешен Фуром / БЮРМ - Македония ) .
Умира на 17 февруари 1920 г. (41 г.) Велес, Кралство на сърби, хървати и словенци ( Днешен Фуром / БЮРМ - Македония ) .
Йован Бабунски, е сърбоманин, един от основните войводи на Сръбската въоръжена пропаганда във Вардарско ( областа Македония ) в началото на 20 век.
а ) Биография / Дейност
Иван Стойков ( прекръстен на Йован СтойковИЧ БабунСКИ ) ) е роден през 25 декември 1878 година в Мартолци в областта Азот. Псевдонимът му Бабунски произлиза от името на планината Бабуна. На десетгодишна възраст баща му го записва във Велешкото българско училище, в което завършил четири отделения. По-късно заради тежкото материално положение баща му го изпраща в Белград, където учи в гимназия като стипендиант на дружеството „Свети Сава“. В „Свети Сава“ личен настойник му е Милош Милоевич. В 1891 година влиза в семинарията, а след затварянето ѝ в 1892 година учи във Валево, където завършва местната гимназия. Записва се в педагогическо училище в Ниш, където учи два класа и след това завършва педагогическото училище в Белград.
Завършен сърбоманин, Стойков се връща във Вардарско ( Областта Македония ) и става сръбски учител в Тетово. През 1900 година става учител в село Богомила, известно като едно от първите селища, поддали се на сръбската пропаганда в областта и свърталище на четата на сърбомана Глигор Соколович. След добрата школовка на Йован Бабунски из сръбските гимназии той е един от основните пропагандатори на сръбството във Вардарско. Поради шпиониране в полза на османските власти Георги Сугарев ликвидира брата и бащата на Бабунски. След Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Бабунски бяга в Сърбия. В 1905 година формира чета от 35 души във Враня и на 26 март минава границата и след 15 дена стига във Велешко. Семейството му се преселва в Белград, където Бабунски купува къща.
б ) Начело на сърбоманска чета
Четата на Бабунски действа във Велешко и Поречието заедно с четите ( сърбомани , които са предали българската кауза и ВМРО и са отишли в противниковия лагер - сръбския да се бият срещу българите ) на Тренко Руянов, Глигор Соколов, Василие Търбич и Цено Марков. Бабунски води поредица сражения с четите на ВМОРО, водени от Иван Алябака, Блаже Биринчето, Стефан Димитров, Панчо Константинов и Георги Сугарев.
През 1907 г. след успешното сражение на Бабунски срещу ВМРО , в негова чест свири ,, Сръбски тромпет ми засвири ".
След Младотурската революция в 1908 година Бабунски се легализира, но през 1910 г. убива Петър Чупаров от ВМОРО. Преследван е от османските власти, заловен и осъден на 10 години затвор, но успява да избяга в Сърбия.
През 1912 година по време на Балканската война Йован Бабунски е начело на сърбоманска чета, подпомагаща настъпващата сръбска войска. Ранен е в крака по време на Кумановската битка и се лекува във Вранската болница. В 1913 година участва в потушаването на Тиквешкото въстание ( въстание на българите от Вардарско и ВМРО ). След войната става секретар на Министарството на просветата и църковните дела във Велес.
Срещу Благовец на 1914 година четата на Бабунски избива и изхвърля във варницата в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Разловци всички свещеници и клисари от околните села, за които се подозирало, че са с българско самосъзнание.
Веднага след избухването на Първата световна война през юли 1914 година отново застава начело на чета. Сражава се в Белград, където отбранява три дни железопътен мост на Сава. След края на мобилизацията, четата му е включва в редовната армия. След разгрома на Сърбия през ноември 1915 година отстъпва от Велешко със 122 френска дивизия. Сражава се на формирания Солунския фронт. В 1916 година е разположен южно от Преспанското езеро със задача да блокира пътя Корча - Лерин, което трябва да попречи на връзките между прогерманското атинско правителство и щабовете на Централните сили в Областта Македония. В края на войната се уволнява като поручик. Награден е с високи сръбски и френски военни отличия - Караджорджева звезда с мечове IV степен, два Почетни легиона, руски орден на Светия кръст ІV степен, английски военен орден, Бял орел с мечове, Златен и Сребърен медал за храброст.
След възстановяването на сръбската власт във Вардарско през есента на 1918 година Бабунски е начело на голяма чета, която извършва убийството на много българи. Само в Тиквешко са убити показно около 30 души - свещеници, кметове, бивши учители и други - Иван Даскалов, кмет на Бегнище, поп Христо Мицев от Чемерско, Петър Константинов, български учител в Ресава, Иван Паризов от Дибранец, кмет на Дреново и много други. На 15 ноември 1918 година четата му избива в Суровичево местните българи Гьока Митредимев, Кръста Митредимев, Васил Гюшев, Никола Петрочанов и Григор Милачев
В края на 1919 година отрядът му е разформирован. Същевременно в отчета си до коменданта на Трета армейска област от януари 1920 г. Бабунски съобщава, че се е срещнал с Милан Георгиев, който току-що се е завърнал от София, където е разговарял с отговорни дейци на ВМРО. Те му съобщили, че са взели решение да отправят молба до сръбското правителството да им разреши автономно управление. Ако то не се съгласи, тогава ВМРО ще извоюва това с оръжие.Бабунски предупреждава коменданта, че ако правителството наистина се съгласи с подобно искане, това би било голям провал.
Той умира през февруари 1920 година след кратко боледуване вследствие на контузия при падане от кон или според други източтици от грип. След смъртта му във Велес в 1924 година е изграден негов паметник, който е разрушен от българските власти през 1941 г.
3 ) Григор Соколов Лямев ( след приемането на сръбството става на ГЛигор СоколовИЧ ) е сърбомански войвода, бивш четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО и ВМРО.
Роден: 1870 г.
Небрегово, Османска империя
Починал (убит): 1910 г. (40 г.)
Дабница, Османска империя
При избухването на Илинденско-Преображенското въстание Григор Соколов е четник в обединената чета на Сотир Атанасов, Атанас Мурджев, Никола Пушкарев, Кръстю Лазаров, Димитър Ганчев и други.
След разпра с войводата Мурджев Григор Соколов се отделя с 8 свой четници. След като преминава границата на България е направен опит четата му да бъде обезоръжена, но той дава сражение и се изтегля с четата си повторно във Вардарско.
Негови четници тогава са Наум Марков, Йордан Северков и Коце Мъргушка от Дреновци, Илия Мочко от Прилеп, Йосиф от Бела църква и Илия Йованов. Обезоръжени са във Враня, след това са прехвърлени в Белград, където престояват известно време в затвор. След среща с Милорад Годжевац се присъединява към Сръбската пропаганда във Вардарско. Организира чета от бивши четници, изгонени от ВМОРО за различни простъпки. В началото на 1904 година се среща със Стоян Донски и български емисари в Белград, които му предлагат да се върне в България, но той отказва.
През лятото на 1904 година Боби Стойчев, по поръчение на Борис Сарафов, дава достъп на Григор Лямев до куриерските служби на ВМОРО. През това време Лямев се представя за войвода, изпратен от мнимо македонско дружество в Ниш. Григор Лямев се укрепва в областта на Азот и Велешко, където действа заедно с войводата Йован Бабунски. Григор Соколов освобождава Даме Груев, пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев през есента на 1904 година, след среща с Пере Тошев.
Григор Соколов ( Глигор Соколович ) елиминира войводите от ВМОРО Стефан Димитров, Панчо Константинов, Георги Ацев, а по негово нареждане е убит и войводата Петър Радев - Пашата.
След Хуриета Соколов живее предимно в Белград - до лятото на 1910 година, когато се завръща във Вардарско. Според някои данни Григор Соколов е убит на пътя от Прилеп за Небрегово през юли 1910 година от турския терорист Шериф (или Шукри), свързан с дееца на ВМОРО Петър Ацев.
Милан Матов пише, че убийството на Соколов е организирано от него, без знанието на Петър Ацев, а физическите убийци са българи - Нове Джемов от кичевското село Премка и негов приятел.
4 ) ГЪРКОМАНИ
Гъркомани е термин, който се използва в България (рядко), Фуром - БЮРМ ( Македония ), и други страни за хора с български етнически произход, от областите Македония и Тракия, които се смятат за част от гръцката нация (синоним на гърчеещи се) или за хора с българско национално съзнание, които след появата на Българската екзархия и обявяването на българската църква за схизматична остават верни на Цариградската патриаршия.
В Гърция българеещи се или българомислещи (βουλγαρίζοντες, вулгаризодес) са термини, с които се обозначават „гърците" ( според тях ) поддали се на българската пропаганда в Областта Македония — тоест българи от Областта Македония. Това е същото като другите измислени държавички сърбята и Фуром - БЮРМ в , които българите са наричани ,, българофили ", или ,, бугараши " ( биват преследвани тероризирани ) демек не били българи а ,, българофили " ?!
а ) Фалшификацията на историята
Фалшификацията на историята, и силна пропаганда към края на турското робство.
Византия била Гърция. Едва ли не най-великата история,най-старите, най-красивите, най-умните и разни такива глупости. Това са престъпни историко-политически фалшификации.Тяхната фалшификация и инфилтрация на историята не е от вчера , 10 години , 100 години , или 500 г
Византия няма нищо общо с гърцята. По-скоро ако има претенции някой за Византия, то трябва да е турция ( с малка буква от неуважение ). Византийската иперия става на Отоманска империя. Тогава не съществуват гърции , елади и разни такива фалшификации и измислици !
Така наречените елени или гърци или все тая, които названия не означават народностна характеристика или културна. ,,Гърция" или ,, Елада " се появява през 25 Март 1821 г. и обявява независимостта от Османската империя. Нейната територия е била под българската област Македония. До тогава такава държава не е существувала. А иначе ако говорим за преди турското робство, над Атина територията е била българска провинция !
А към 1912 г. в цялата Област Македония ( тогава Османска провинция ) , населението се определят за българи. Областта Тракия към същия период 1912 г. ( днешна част в гърция Западна Тракия и в турция Източна Тракия, по онова време османска провинция ) почти цялото се е определяло за българи. Можете да видите например картата от Българската Екзархия.
б ) Гърчеене края на 19 век и началото на 20 век - Тракия и Област Македония
Гъркоманията е плод на високия статус, който гръцката култура има сред православното население на Балканите, на смесването на религиозната и националната идентичност, а към края на 19 и началото на 20 век - и на целенасочената гръцка национална пропаганда в българските Области Македония и Тракия. През този период гъркоманията в Областта Македония е свързана както с емоционална привързаност към гръцката култура, така и с прагматически съображения относно възможностите областта да бъде присъединена към Гърция.
Поради това, преди началото и разрастването на борбата за признаване на самостоятелна българска църква и за българска просвета някои получили гръцко образование българи, като Никола Пиколо, Васил Априлов, Братя Миладинови, Атанас Богориди, Григор Пърличев, Константин Фотинов и др., или в различна степен минават през период на гърчеене, или дълготрайно променят своята народностна самоличност. Част от българските историци наричат това явление “погърчване”.
Не всички българи – гръцки възпитаници се елинизират. Много от гръцките възпитаници стават основни фигури в развитието на българската просвета и са ангажирани в борбата на самостоятелна българска църква, без това да ги откъсва от гръцката просвета и култура. Доказателство за това са елино – българските училища, които стоят в основата на новата българска просвета, а като пример може да се посочи Иван Селимински, който до края на живото си пише на гръцки език, но остава с българско самосъзнание.
Михаил Думбалаков пише: ,, Говорещи на чист български език, без да знаят нито дума гръцки, тези погърчени българи, каквито бяха всъщност героичните андарти, бяха по-опасни от ,,чистите гърци". Жертва на ловката и хитростна пропаганда на лукавите елини, тия родоотстъпници премного бяха проляли света българска кръв... "
Според турското списание „Тюрк Хаяти“: ,, ... болшинството от християнското население в Македония бе българско. Патриаршията наистина държеше под свое влияние много български села и почти цялото население смяташе за гърци, обаче то бе българско, говореше български и почти нищо не разбираше от гръцките молитви ".
в ) Влияние в революционното движение
При борбите между Цариградската патриаршия и Българската екзархия, и между четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Гръцката въоръжена пропаганда в Областта Македония, много села неколкократно преминават от екзархията към патриаршията и обратно, което допълнително усложнява казуса. Артър Евънс пише: ,, Един от най-комичните резултати от тази конкурентна етнография е картата, публикувана преди няколко години под егидата на Атина и разпространявана в тази страна. Според нея, Македония за практически цели е разделена на две части - на гръцка и „българогласна гръцка“ - като че ли някои келт ентусиаст трябва да раздели Британия на уелска и „англоезично уелска“! Македония наистина е пълна с изкуствени разграничения, истинските линии на етническите граници непрекъснато се пресичат от класификации, основани на религиозната принадлежност (за момента) към гръцкия патриарх или към българския екзарх. Българско село може за политически цели да бъде подкупено или принудено да приеме върховенството на Православната гръцка църква. Жителите на селото след това са самодоволно описани от тези, които извършват тяхното духовна прехвърляне (като „духовно“ не означава нищо), като надеждата на Гърция. Но тези изкуствени придобивки не стигат твърде далеч. Езикът на селяните остава български, както и дълбоките и подсъзнателни инстинкти на расата се държат само на временно напрежение " .
г ) Коте Христов е един от най-известните гъркомански андартски капитани.
Константин Христов Саров или Саровски, наречен Коте, известен в Гърция като Константинос Котас или Котас Христу (на гръцки: Κωνσταντίνος Κώτας или Κώττας; Κώτας или Κώττας Χρήστου) e деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, преминал на страната на гръцката въоръжена пропаганда и оглавил гъркоманска андартска чета в Област Македония.
д ) Във ВМОРО
През 1899 година с него се свързват ръководителят на Костурски революционен район на ВМОРО Павел Христов и главният районен агитатор Лазар Поптрайков и го привличат в редовете на организацията. Зедно с Васил Бекаров от село Желево, Нако от Шестово, Насо Йорлев от Апоскеп и Лечо Настев убиват турския злосторник Касъм бег. По-късно в групата влизат още Митре Влаха, Христо Цветков и Демир от Кономлади, Ванчо от Дъмбени и Веле Илинчето от Илино. Според костурчанинът учител Георги Райков Коте Христов Саровски „е бил инициатор да се откажат съселяните му от гръцката патриаршия и да признаят за духовен началник Българския Екзарх Йосиф I“. Също според Райков Коте прави опит да убие митрополит Филарет Костурски между Брезница и Руля, но владиката научава и избягва засадата.
Коте води чета на ВМОРО формирана през май 1900 година до пристигането на титулярния ѝ войвода Марко Лерински, като през септември Коте Христов се отцепва с 4 души и се връща в Костурско. Причината за това е, че дълго време е подтикван от четника му Веле и от обида, че вече не е главен войвода. Коте обаче не се отказва от хайдушките си навици и въпреки че получава заплата от организацията, продължава да извършва несъгласувани с началството обири, нападения и изнудвания, с което излага революционното дело на риск. Върши също терористични и куриерски задачи на организацията.
През октомври 1900 година е изпратен за България по таен канал, но в Горничево е направен неуспешен опит за ликвидиране на Коте и четниците му. През 1901 година е направен неуспешен опит за убийството му от Васил Чекаларов и Пандо Кляшев. В края на същата година с Коте се свързва митрополит Герман Костурски, който с пари го привлича на гръцка страна. Дава му редовна заплата от 10 лири, и по 2 за двата му сина, които заминават да учат в Атина. Според Георги Райков, Коте е подкупен от гръцкия битолски консул чрез Наумче Андреев, гръцкия учител Никола Джукела и Трайко Ландзак от Желево.
В началото на 1902 година Коте се явява на съд в Кономлади, където е осъден от костурското началство на ВМОРО на смърт, но Гоце Делчев го помилва след обещания да се поправи. Коте обаче продължава да не изпълнява нарежданията на организацията и през август 1902 година е направен нов опит за убийството му в село Ощима. Четата на Коте дава двама убити и двама ранени, но Коте се спасява невредим, а сподвижникът му Геле Търсиянски е заловен.
В края на август 1902 година пристигналият в Костурско войвода на Върховния македоно-одрински комитет полковник Анастас Янков след като неуспява да спечели костурските ръководители на ВМОРО за вдигане на въстание се свързва с Коте и двамата правят планове за нападение срещу Лерин. Нападението обаче се осуетява след сигнал до турските власти от местния гръцки владика и отрядът на полковник Янков и Коте, разположен над Лерин се връща в село Смърдеш. Коте придружава Янков и при раздялата им за благодарност получава карабината на полковника, а част от четата му се присъединява към тази на Коте.
През април 1903 година въпреки съпротивата на Даме Груев и Лазар Поптрайков смъртната присъда над Коте е потвърдена от костурското началство по настояване на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. Въпреки това при избухването на Илинденското въстание Лазар Поптрайков, начело на отряд от 600 души, се среща с Коте, опрощава го и го ангажира в общата борба. Коте Христов проваля подготвяното от Ангелл Андреев нападение на Пъпли в самото начало на въстанието, но на 26 юли отряд от 200 въстаници, начело с Ангел Андреев и Коте, напада силния турски гарнизон в Пъпли и след няколко дни обсада превзема селото. Коте се оттегля в своя район по Рулската река. След въстанието при него търси подслон войводата Спиро Олчев с двама четници, но Коте ги обезоръжава и обира.
Подслон при Коте потърсва и тежко раненият костурски началник Лазар Поптрайков, с когото Коте се е помирил по време на въстанието, но Коте, решил вече окончателно да премине на гръцка страна, му отрязва главата и я праща на костурския владика Каравангелис, от когото получава 50 лири.
Четници на ВМОРО убиват брата и бащата на Коте в село Брезница. В началото на 1904 година Коте Христов е заловен от турската власт, но по ходатайство на Германос Каравангелис е освободен и остава легален в селото си.
е ) В служба на гръцката пропаганда
Зимата на 1903-1904 година Коте прекарва в Атина при синовете си, които учат там с издействани от Каравангелис стипендии. През март 1904 година се завръща в Област Македония и заедно с Павле Киров от Желево и няколко души от село Писодер оформят база на гръцката пропаганда по Рулската река, в която посрещат първата гръцка чета, съставена от гръцки офицери, начело с Павлос Мелас.
Коте започва да преследва изявените български дейци, но и продължава да разбойничества - на 4 май убива Георги Трайков, български учител в село Търново. В същия ден пребива жената на изявения български деец свещеник Търпо Поповски и лелята на Васил Чекаларов.
Съществуват няколко версии за залавянето и смъртта на Коте.
Роден: 1863 г. Руля, Османска империя
Починал: 1905 г. (42 г.) Битоля, Османска империя
5 ) СНИМКИ
Българска wikipedia - Сърбомани https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8
Сърбомана - Иван Стойков - сърбомански войвода ( wikipedia ) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%B0%D0%B1%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8
Сърбомана - Григор Соколов ( сръбски революционер ) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%A1%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2
Гъркомана - Константин Христов Саров - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B5_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2
Какво съдържа :
1 ) СЪРБОМАНИ | Обърнете внимание , че почти всички сърбомани са със руски ордени / медали. Това не е случайно... |
2 ) Иван Стоилков Стойков най-известния сърбомански войвода ( след като приема сръбството става на - Јован СтојковИЧ БабунСКИ или Йован Бабунски )
а ) Биография / Дейност
б ) Начело на сърбоманска чета
3 ) Григор Соколов Лямев ( след приемането на сръбството става на ГЛигор СоколовИЧ ) е сърбомански войвода, бивш четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО и ВМРО.
4 ) ГЪРКОМАНИ
а ) Фалшификацията на историята.
б ) Гърчеене края на 19 век и началото на 20 век - Тракия и Област Македония
в ) Влияние в революционното движение
г ) Коте Христов е един от най-известните гъркомански андартски капитани.
д ) Във ВМОРО
е ) В служба на гръцката пропаганда
5 ) СНИМКИ
1 ) СЪРБОМАНИ
Сърбомани е термин, използван в България и Вардарско ( днешен Фуром - БЮРМ Македония ) за обозначаване на онези жители на българските географските области Македония ( Вардарско ) и Поморавието , които имат български етнически произход, но са избрали сръбството за своя национална ориентация.
Стечение на обстоятелствата през 20 и 19 век българските краища : Вардарско ( Македония ) , Поморавие са станали сръбска територия. Дотогава те никога не са били сръбска територия !
Иначе ако се върнем още по-назад , преди турското робство, цялата територия на измислената държавичка сърбия е българска територия. Белград е стар български град.
В резултат под сръбска управа, силна пропаганда , убийства и асимилация ( Поморавие ), българите стават сърби , и приемат сръбството за своя национална ориентация . Така терминът е синонимен на сърбеещи се. В Фуром - БЮРМ Македония често, а понякога и в България , се използва и терминът сърбофили. В България сърбомани са тези , които са любители на сръбската чалга, която е въведена след руската окупация на Царство България през 9 Септември 1944 г. , по време на руското робство.....
В сърбия ( с малка буква от неуважение ) българите са наричани ,, Бугараши ", което значи - българофили , демек не били българи.
Днес в България като сърбомани най-често са обозначавани хората в Фуром - БЮРМ ( Македония ), приемащи безусловно македонизма за своя национална доктрина. Това са онези представители на измислената македонската нация ( 1944-1945 г. създадени от русия и руския сателит сърбия ), които отричат българските си корени, и чиято идентичност се изгражда на базата на силна фалшификация на историята, българофобия и нескрита сърбофилия.
2 ) Най-известния сърбоман Иван Стоилков Стойков ( след като приема сръбството става на - Јован СтојковИЧ БабунСКИ или Йован Бабунски )
Роден през 25 декември 1878 г. в село Мартолци, Османска империя ( Днешен Фуром / БЮРМ - Македония ) .
Умира на 17 февруари 1920 г. (41 г.) Велес, Кралство на сърби, хървати и словенци ( Днешен Фуром / БЮРМ - Македония ) .
Йован Бабунски, е сърбоманин, един от основните войводи на Сръбската въоръжена пропаганда във Вардарско ( областа Македония ) в началото на 20 век.
а ) Биография / Дейност
Иван Стойков ( прекръстен на Йован СтойковИЧ БабунСКИ ) ) е роден през 25 декември 1878 година в Мартолци в областта Азот. Псевдонимът му Бабунски произлиза от името на планината Бабуна. На десетгодишна възраст баща му го записва във Велешкото българско училище, в което завършил четири отделения. По-късно заради тежкото материално положение баща му го изпраща в Белград, където учи в гимназия като стипендиант на дружеството „Свети Сава“. В „Свети Сава“ личен настойник му е Милош Милоевич. В 1891 година влиза в семинарията, а след затварянето ѝ в 1892 година учи във Валево, където завършва местната гимназия. Записва се в педагогическо училище в Ниш, където учи два класа и след това завършва педагогическото училище в Белград.
Завършен сърбоманин, Стойков се връща във Вардарско ( Областта Македония ) и става сръбски учител в Тетово. През 1900 година става учител в село Богомила, известно като едно от първите селища, поддали се на сръбската пропаганда в областта и свърталище на четата на сърбомана Глигор Соколович. След добрата школовка на Йован Бабунски из сръбските гимназии той е един от основните пропагандатори на сръбството във Вардарско. Поради шпиониране в полза на османските власти Георги Сугарев ликвидира брата и бащата на Бабунски. След Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Бабунски бяга в Сърбия. В 1905 година формира чета от 35 души във Враня и на 26 март минава границата и след 15 дена стига във Велешко. Семейството му се преселва в Белград, където Бабунски купува къща.
б ) Начело на сърбоманска чета
Четата на Бабунски действа във Велешко и Поречието заедно с четите ( сърбомани , които са предали българската кауза и ВМРО и са отишли в противниковия лагер - сръбския да се бият срещу българите ) на Тренко Руянов, Глигор Соколов, Василие Търбич и Цено Марков. Бабунски води поредица сражения с четите на ВМОРО, водени от Иван Алябака, Блаже Биринчето, Стефан Димитров, Панчо Константинов и Георги Сугарев.
През 1907 г. след успешното сражение на Бабунски срещу ВМРО , в негова чест свири ,, Сръбски тромпет ми засвири ".
След Младотурската революция в 1908 година Бабунски се легализира, но през 1910 г. убива Петър Чупаров от ВМОРО. Преследван е от османските власти, заловен и осъден на 10 години затвор, но успява да избяга в Сърбия.
През 1912 година по време на Балканската война Йован Бабунски е начело на сърбоманска чета, подпомагаща настъпващата сръбска войска. Ранен е в крака по време на Кумановската битка и се лекува във Вранската болница. В 1913 година участва в потушаването на Тиквешкото въстание ( въстание на българите от Вардарско и ВМРО ). След войната става секретар на Министарството на просветата и църковните дела във Велес.
Срещу Благовец на 1914 година четата на Бабунски избива и изхвърля във варницата в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Разловци всички свещеници и клисари от околните села, за които се подозирало, че са с българско самосъзнание.
Веднага след избухването на Първата световна война през юли 1914 година отново застава начело на чета. Сражава се в Белград, където отбранява три дни железопътен мост на Сава. След края на мобилизацията, четата му е включва в редовната армия. След разгрома на Сърбия през ноември 1915 година отстъпва от Велешко със 122 френска дивизия. Сражава се на формирания Солунския фронт. В 1916 година е разположен южно от Преспанското езеро със задача да блокира пътя Корча - Лерин, което трябва да попречи на връзките между прогерманското атинско правителство и щабовете на Централните сили в Областта Македония. В края на войната се уволнява като поручик. Награден е с високи сръбски и френски военни отличия - Караджорджева звезда с мечове IV степен, два Почетни легиона, руски орден на Светия кръст ІV степен, английски военен орден, Бял орел с мечове, Златен и Сребърен медал за храброст.
След възстановяването на сръбската власт във Вардарско през есента на 1918 година Бабунски е начело на голяма чета, която извършва убийството на много българи. Само в Тиквешко са убити показно около 30 души - свещеници, кметове, бивши учители и други - Иван Даскалов, кмет на Бегнище, поп Христо Мицев от Чемерско, Петър Константинов, български учител в Ресава, Иван Паризов от Дибранец, кмет на Дреново и много други. На 15 ноември 1918 година четата му избива в Суровичево местните българи Гьока Митредимев, Кръста Митредимев, Васил Гюшев, Никола Петрочанов и Григор Милачев
В края на 1919 година отрядът му е разформирован. Същевременно в отчета си до коменданта на Трета армейска област от януари 1920 г. Бабунски съобщава, че се е срещнал с Милан Георгиев, който току-що се е завърнал от София, където е разговарял с отговорни дейци на ВМРО. Те му съобщили, че са взели решение да отправят молба до сръбското правителството да им разреши автономно управление. Ако то не се съгласи, тогава ВМРО ще извоюва това с оръжие.Бабунски предупреждава коменданта, че ако правителството наистина се съгласи с подобно искане, това би било голям провал.
Той умира през февруари 1920 година след кратко боледуване вследствие на контузия при падане от кон или според други източтици от грип. След смъртта му във Велес в 1924 година е изграден негов паметник, който е разрушен от българските власти през 1941 г.
3 ) Григор Соколов Лямев ( след приемането на сръбството става на ГЛигор СоколовИЧ ) е сърбомански войвода, бивш четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО и ВМРО.
Роден: 1870 г.
Небрегово, Османска империя
Починал (убит): 1910 г. (40 г.)
Дабница, Османска империя
При избухването на Илинденско-Преображенското въстание Григор Соколов е четник в обединената чета на Сотир Атанасов, Атанас Мурджев, Никола Пушкарев, Кръстю Лазаров, Димитър Ганчев и други.
След разпра с войводата Мурджев Григор Соколов се отделя с 8 свой четници. След като преминава границата на България е направен опит четата му да бъде обезоръжена, но той дава сражение и се изтегля с четата си повторно във Вардарско.
Негови четници тогава са Наум Марков, Йордан Северков и Коце Мъргушка от Дреновци, Илия Мочко от Прилеп, Йосиф от Бела църква и Илия Йованов. Обезоръжени са във Враня, след това са прехвърлени в Белград, където престояват известно време в затвор. След среща с Милорад Годжевац се присъединява към Сръбската пропаганда във Вардарско. Организира чета от бивши четници, изгонени от ВМОРО за различни простъпки. В началото на 1904 година се среща със Стоян Донски и български емисари в Белград, които му предлагат да се върне в България, но той отказва.
През лятото на 1904 година Боби Стойчев, по поръчение на Борис Сарафов, дава достъп на Григор Лямев до куриерските служби на ВМОРО. През това време Лямев се представя за войвода, изпратен от мнимо македонско дружество в Ниш. Григор Лямев се укрепва в областта на Азот и Велешко, където действа заедно с войводата Йован Бабунски. Григор Соколов освобождава Даме Груев, пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев през есента на 1904 година, след среща с Пере Тошев.
Григор Соколов ( Глигор Соколович ) елиминира войводите от ВМОРО Стефан Димитров, Панчо Константинов, Георги Ацев, а по негово нареждане е убит и войводата Петър Радев - Пашата.
След Хуриета Соколов живее предимно в Белград - до лятото на 1910 година, когато се завръща във Вардарско. Според някои данни Григор Соколов е убит на пътя от Прилеп за Небрегово през юли 1910 година от турския терорист Шериф (или Шукри), свързан с дееца на ВМОРО Петър Ацев.
Милан Матов пише, че убийството на Соколов е организирано от него, без знанието на Петър Ацев, а физическите убийци са българи - Нове Джемов от кичевското село Премка и негов приятел.
4 ) ГЪРКОМАНИ
Гъркомани е термин, който се използва в България (рядко), Фуром - БЮРМ ( Македония ), и други страни за хора с български етнически произход, от областите Македония и Тракия, които се смятат за част от гръцката нация (синоним на гърчеещи се) или за хора с българско национално съзнание, които след появата на Българската екзархия и обявяването на българската църква за схизматична остават верни на Цариградската патриаршия.
В Гърция българеещи се или българомислещи (βουλγαρίζοντες, вулгаризодес) са термини, с които се обозначават „гърците" ( според тях ) поддали се на българската пропаганда в Областта Македония — тоест българи от Областта Македония. Това е същото като другите измислени държавички сърбята и Фуром - БЮРМ в , които българите са наричани ,, българофили ", или ,, бугараши " ( биват преследвани тероризирани ) демек не били българи а ,, българофили " ?!
а ) Фалшификацията на историята
Фалшификацията на историята, и силна пропаганда към края на турското робство.
Византия била Гърция. Едва ли не най-великата история,най-старите, най-красивите, най-умните и разни такива глупости. Това са престъпни историко-политически фалшификации.Тяхната фалшификация и инфилтрация на историята не е от вчера , 10 години , 100 години , или 500 г
Византия няма нищо общо с гърцята. По-скоро ако има претенции някой за Византия, то трябва да е турция ( с малка буква от неуважение ). Византийската иперия става на Отоманска империя. Тогава не съществуват гърции , елади и разни такива фалшификации и измислици !
Така наречените елени или гърци или все тая, които названия не означават народностна характеристика или културна. ,,Гърция" или ,, Елада " се появява през 25 Март 1821 г. и обявява независимостта от Османската империя. Нейната територия е била под българската област Македония. До тогава такава държава не е существувала. А иначе ако говорим за преди турското робство, над Атина територията е била българска провинция !
А към 1912 г. в цялата Област Македония ( тогава Османска провинция ) , населението се определят за българи. Областта Тракия към същия период 1912 г. ( днешна част в гърция Западна Тракия и в турция Източна Тракия, по онова време османска провинция ) почти цялото се е определяло за българи. Можете да видите например картата от Българската Екзархия.
б ) Гърчеене края на 19 век и началото на 20 век - Тракия и Област Македония
Гъркоманията е плод на високия статус, който гръцката култура има сред православното население на Балканите, на смесването на религиозната и националната идентичност, а към края на 19 и началото на 20 век - и на целенасочената гръцка национална пропаганда в българските Области Македония и Тракия. През този период гъркоманията в Областта Македония е свързана както с емоционална привързаност към гръцката култура, така и с прагматически съображения относно възможностите областта да бъде присъединена към Гърция.
Поради това, преди началото и разрастването на борбата за признаване на самостоятелна българска църква и за българска просвета някои получили гръцко образование българи, като Никола Пиколо, Васил Априлов, Братя Миладинови, Атанас Богориди, Григор Пърличев, Константин Фотинов и др., или в различна степен минават през период на гърчеене, или дълготрайно променят своята народностна самоличност. Част от българските историци наричат това явление “погърчване”.
Не всички българи – гръцки възпитаници се елинизират. Много от гръцките възпитаници стават основни фигури в развитието на българската просвета и са ангажирани в борбата на самостоятелна българска църква, без това да ги откъсва от гръцката просвета и култура. Доказателство за това са елино – българските училища, които стоят в основата на новата българска просвета, а като пример може да се посочи Иван Селимински, който до края на живото си пише на гръцки език, но остава с българско самосъзнание.
Михаил Думбалаков пише: ,, Говорещи на чист български език, без да знаят нито дума гръцки, тези погърчени българи, каквито бяха всъщност героичните андарти, бяха по-опасни от ,,чистите гърци". Жертва на ловката и хитростна пропаганда на лукавите елини, тия родоотстъпници премного бяха проляли света българска кръв... "
Според турското списание „Тюрк Хаяти“: ,, ... болшинството от християнското население в Македония бе българско. Патриаршията наистина държеше под свое влияние много български села и почти цялото население смяташе за гърци, обаче то бе българско, говореше български и почти нищо не разбираше от гръцките молитви ".
в ) Влияние в революционното движение
При борбите между Цариградската патриаршия и Българската екзархия, и между четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Гръцката въоръжена пропаганда в Областта Македония, много села неколкократно преминават от екзархията към патриаршията и обратно, което допълнително усложнява казуса. Артър Евънс пише: ,, Един от най-комичните резултати от тази конкурентна етнография е картата, публикувана преди няколко години под егидата на Атина и разпространявана в тази страна. Според нея, Македония за практически цели е разделена на две части - на гръцка и „българогласна гръцка“ - като че ли някои келт ентусиаст трябва да раздели Британия на уелска и „англоезично уелска“! Македония наистина е пълна с изкуствени разграничения, истинските линии на етническите граници непрекъснато се пресичат от класификации, основани на религиозната принадлежност (за момента) към гръцкия патриарх или към българския екзарх. Българско село може за политически цели да бъде подкупено или принудено да приеме върховенството на Православната гръцка църква. Жителите на селото след това са самодоволно описани от тези, които извършват тяхното духовна прехвърляне (като „духовно“ не означава нищо), като надеждата на Гърция. Но тези изкуствени придобивки не стигат твърде далеч. Езикът на селяните остава български, както и дълбоките и подсъзнателни инстинкти на расата се държат само на временно напрежение " .
г ) Коте Христов е един от най-известните гъркомански андартски капитани.
Константин Христов Саров или Саровски, наречен Коте, известен в Гърция като Константинос Котас или Котас Христу (на гръцки: Κωνσταντίνος Κώτας или Κώττας; Κώτας или Κώττας Χρήστου) e деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, преминал на страната на гръцката въоръжена пропаганда и оглавил гъркоманска андартска чета в Област Македония.
д ) Във ВМОРО
През 1899 година с него се свързват ръководителят на Костурски революционен район на ВМОРО Павел Христов и главният районен агитатор Лазар Поптрайков и го привличат в редовете на организацията. Зедно с Васил Бекаров от село Желево, Нако от Шестово, Насо Йорлев от Апоскеп и Лечо Настев убиват турския злосторник Касъм бег. По-късно в групата влизат още Митре Влаха, Христо Цветков и Демир от Кономлади, Ванчо от Дъмбени и Веле Илинчето от Илино. Според костурчанинът учител Георги Райков Коте Христов Саровски „е бил инициатор да се откажат съселяните му от гръцката патриаршия и да признаят за духовен началник Българския Екзарх Йосиф I“. Също според Райков Коте прави опит да убие митрополит Филарет Костурски между Брезница и Руля, но владиката научава и избягва засадата.
Коте води чета на ВМОРО формирана през май 1900 година до пристигането на титулярния ѝ войвода Марко Лерински, като през септември Коте Христов се отцепва с 4 души и се връща в Костурско. Причината за това е, че дълго време е подтикван от четника му Веле и от обида, че вече не е главен войвода. Коте обаче не се отказва от хайдушките си навици и въпреки че получава заплата от организацията, продължава да извършва несъгласувани с началството обири, нападения и изнудвания, с което излага революционното дело на риск. Върши също терористични и куриерски задачи на организацията.
През октомври 1900 година е изпратен за България по таен канал, но в Горничево е направен неуспешен опит за ликвидиране на Коте и четниците му. През 1901 година е направен неуспешен опит за убийството му от Васил Чекаларов и Пандо Кляшев. В края на същата година с Коте се свързва митрополит Герман Костурски, който с пари го привлича на гръцка страна. Дава му редовна заплата от 10 лири, и по 2 за двата му сина, които заминават да учат в Атина. Според Георги Райков, Коте е подкупен от гръцкия битолски консул чрез Наумче Андреев, гръцкия учител Никола Джукела и Трайко Ландзак от Желево.
В началото на 1902 година Коте се явява на съд в Кономлади, където е осъден от костурското началство на ВМОРО на смърт, но Гоце Делчев го помилва след обещания да се поправи. Коте обаче продължава да не изпълнява нарежданията на организацията и през август 1902 година е направен нов опит за убийството му в село Ощима. Четата на Коте дава двама убити и двама ранени, но Коте се спасява невредим, а сподвижникът му Геле Търсиянски е заловен.
В края на август 1902 година пристигналият в Костурско войвода на Върховния македоно-одрински комитет полковник Анастас Янков след като неуспява да спечели костурските ръководители на ВМОРО за вдигане на въстание се свързва с Коте и двамата правят планове за нападение срещу Лерин. Нападението обаче се осуетява след сигнал до турските власти от местния гръцки владика и отрядът на полковник Янков и Коте, разположен над Лерин се връща в село Смърдеш. Коте придружава Янков и при раздялата им за благодарност получава карабината на полковника, а част от четата му се присъединява към тази на Коте.
През април 1903 година въпреки съпротивата на Даме Груев и Лазар Поптрайков смъртната присъда над Коте е потвърдена от костурското началство по настояване на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. Въпреки това при избухването на Илинденското въстание Лазар Поптрайков, начело на отряд от 600 души, се среща с Коте, опрощава го и го ангажира в общата борба. Коте Христов проваля подготвяното от Ангелл Андреев нападение на Пъпли в самото начало на въстанието, но на 26 юли отряд от 200 въстаници, начело с Ангел Андреев и Коте, напада силния турски гарнизон в Пъпли и след няколко дни обсада превзема селото. Коте се оттегля в своя район по Рулската река. След въстанието при него търси подслон войводата Спиро Олчев с двама четници, но Коте ги обезоръжава и обира.
Подслон при Коте потърсва и тежко раненият костурски началник Лазар Поптрайков, с когото Коте се е помирил по време на въстанието, но Коте, решил вече окончателно да премине на гръцка страна, му отрязва главата и я праща на костурския владика Каравангелис, от когото получава 50 лири.
Четници на ВМОРО убиват брата и бащата на Коте в село Брезница. В началото на 1904 година Коте Христов е заловен от турската власт, но по ходатайство на Германос Каравангелис е освободен и остава легален в селото си.
е ) В служба на гръцката пропаганда
Зимата на 1903-1904 година Коте прекарва в Атина при синовете си, които учат там с издействани от Каравангелис стипендии. През март 1904 година се завръща в Област Македония и заедно с Павле Киров от Желево и няколко души от село Писодер оформят база на гръцката пропаганда по Рулската река, в която посрещат първата гръцка чета, съставена от гръцки офицери, начело с Павлос Мелас.
Коте започва да преследва изявените български дейци, но и продължава да разбойничества - на 4 май убива Георги Трайков, български учител в село Търново. В същия ден пребива жената на изявения български деец свещеник Търпо Поповски и лелята на Васил Чекаларов.
Съществуват няколко версии за залавянето и смъртта на Коте.
Роден: 1863 г. Руля, Османска империя
Починал: 1905 г. (42 г.) Битоля, Османска империя
5 ) СНИМКИ
 |
| Сърбомана - Иван Стойков |
 |
| Сърбомана - Григор Соколов |
 |
| Гъркомана - Константин Христов Саров |
 |
| Отрязаната глава на българския войвода Лазар Поптрайков от Гъркомана Коте |
неделя, 20 септември 2015 г.
Село Българка ( Болгарка ) - Българите в Казахстан
Какво съдържа :
1 / СЕЛО БЪЛГАРКА- История
- Къде се намира и население
- Култура
2 / БЪЛГАРИ В КАЗАХСТАН
- История
- Население и география
- Култура
3 / Видео предаване от 7.02.2015 г. ,, Облаче ле бяло " село Българка, Казахстан ( времетраене 1 час )
1 / СЕЛО БЪЛГАРКА
- История
Селото е основано 1908 година от бесарабски българи (гагаузи). През първите години от заселването е създадено и училище, в началото като църковно.
- Къде се намира и население
Село Българка е село, разположено в Алгински район, Актобенска област, Казахстан.
През 1999 година населението на селото е 992 души (470 мъже и 452 жени). През 2009 година населението му е 480 души (237 мъже и 243 жени).
- Култура
Български училища са: Българско средно училище - с. Българка (от 1908), Българско отделение в Училището за национално възраждане - Павлодар.
През 2008 година в селото се открива българско основно училище, година след откриването му български език не се изучава, няма учители от България и учебници.
2 / БЪЛГАРИ В КАЗАХСТАН
- История
Преобладаващата част от българите са потомци на изселили се в края на 18-ти и началото на 19 век на територията на Руската империя. Впоследствие, в периода 1908–1920 година някои от тях се преместват от Бесарабия и Крим в Казахстан, а през 1944 година около 12 хил. българи от крим са били насилствено депортирани в Казахстан. Те са депортирани от душманина на българската цивилизация ,,имерията на злото" русия , и обвинени за врагове, за сътрудници на Хитлеристка Германия и Царство България , която 1941-1944 е съюзник със Хитлериска Германия, и българите през 1941 г. освобождават българското землище : Вардарско ( ФУРОМ - БЮРМ ), Беломорието ( Кукушкия край е бил смесен българо-германски ) и малка част от Поморавско, до 9 септември 1944 г. руската окупация http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2015/04/1944.html .Преди насилствените изселвания според официалната статистика българите са били около 12 500. Те са разпръснати по много райони на русия ( Съветския съюз ) и не ги оставят да се заселят компактно – едни отиват в Урал, други в Башкирия, трети в Северен Казахстан или из целия Сибир. Много от тези хора се асимилират и им забраняват да говорят български; само по-възрастните хора, които са се завърнали, говорят български.
Заедно с тях са преселвани и българи ( гагаузи ) от Бесарабия, които в Казахстан се определят като българи. Според преброяванията през 1989 година те са били 10 400 души.
Българи се заселват в Казахстан и през 50-те и 60-те години на 20 век, във връзка с изграждането на нови стопански обекти в рамките на кампанията по усвояване на целинните земи.
- Население и география
Българите в Казахстан са между 15 000 и 50 000 души, те населяват основно Актобенска и Павлодарска област. В Източен Казахстан живеят 15-20 хил. българи, преселени насилствено от Крим, Бесарабия и Таврия след Втората световна война.
Селища с компактно българско население са: Разумовка и Андреевка (Източноказахстанска област), Българка (Актобенска област), Октябърское (Алматинска област).
- Култура
В Алмати има създаден Български културен център, структури на Обществен фонд на етнически българи в Казахстан "Славяне" ( само да вметна , че славяните се измислят от русиа Екатерина Велика към края на 18 век , с цел заличаване на българските колонии - племена каквите всъщност ,,руснаците" са ) , Обществено обединение "Български културен център на депортираните българи "Възраждане" - на депортираните кримски българи
Български дружества са: Обществен фонд на етнически българи в Казахстан "Славяне" - Павлодар (от 2002), Обществено обединение "Български културен център на депортираните българи "Възраждане" - Атирау (от 1997), Обществено обединение "Български културен център в Казахстан" - Алмати (от 1994).
3 / Видео предаване от 7.02.2015 г. ,, Облаче ле бяло " село Българка, Казахстан ( времетраене 1 час )
Моля всеки , който иска да свали клипа, и да го качи в сайтовете за споделяне на видео.
А от тук можете да го свалите директно.
Онлайн
А ако се върнем доста векове назад , когато още не e съществувала измисленaта държава русиа и (полу) измислената Казахстан. Село Българка е било в състава на Волжка България.
сряда, 9 септември 2015 г.
26 март 1913 г. българите превземат непревземаемата крепост Одрин ( Балканската война - първата )
НАКРАТКО
Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Тя е определена като ,, непревземаемата крепост " . Военните действия в Одрин, извършени от българските войски от октомври 1912 до 26 март 1913 г. завършват с превземането на турската крепост от Втора Българска армия, решителна победа, довела до края на Балканската война ( победа за Царство България и капитулацията на Османската империя - турция ). На 12 ноември 1912 г. Райна Касабова е първата жена в света, извършила полет във военни условия. На 21 Март Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън ( „огневи вал“ ). Сутринта на 26 март 1913 г. главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд. Постижението на българите се резюмира от британски военен кореспондент: " Една нация с население от по-малко от пет милиона , изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици , води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели ". Целия текст вижте по долу.
Шукри Паша, комендантът на Одринската крепост (Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои” ). В двора на българската църква Св. Св. Константин и Елена в Одрин са погребвани българските офицери, загинали при превземането на Одринската крепост през 1913 г. На 5 октомври 2008 г. президентът Георги Първанов открива в Свиленград паметник на загиналите български офицери и войници при обсадата и щурма на Одрин.
КАКВО СЪДЪРЖА
1 / ПЕРИОД , МЯСТО , СИЛИ , КОМАНДИРИ.2 / ПРЕДХОДНИ СЪБИТИЯ.
Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Тя е определена като ,, непревземаемата крепост " . Военните действия в Одрин, извършени от българските войски от октомври 1912 до 26 март 1913 г. завършват с превземането на турската крепост от Втора Българска армия, решителна победа, довела до края на Балканската война ( победа за Царство България и капитулацията на Османската империя - турция ). На 12 ноември 1912 г. Райна Касабова е първата жена в света, извършила полет във военни условия. На 21 Март Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън ( „огневи вал“ ). Сутринта на 26 март 1913 г. главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд. Постижението на българите се резюмира от британски военен кореспондент: " Една нация с население от по-малко от пет милиона , изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици , води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели ". Целия текст вижте по долу.
Шукри Паша, комендантът на Одринската крепост (Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои” ). В двора на българската църква Св. Св. Константин и Елена в Одрин са погребвани българските офицери, загинали при превземането на Одринската крепост през 1913 г. На 5 октомври 2008 г. президентът Георги Първанов открива в Свиленград паметник на загиналите български офицери и войници при обсадата и щурма на Одрин.
КАКВО СЪДЪРЖА
1 / ПЕРИОД , МЯСТО , СИЛИ , КОМАНДИРИ.2 / ПРЕДХОДНИ СЪБИТИЯ.
3 / ОБСАДАТА (октомври 1912 - март 1913) - Разположение на силите.
- Бойни действия.
- Действия на авиацията.
4 / ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КРЕПОСТТА (12-13 март 1913)
- Разположение на силите
- Подготовка на атаката
- Одринската операция (24-25 март)
- Завземане на града
- Последици
5 / СВИДЕТЕЛИ
- Британски военен кореспондент
- Турския офицер Хасан Джемал
- Турския командир Шукри Паша
6 / СНИМКИ
===========================================================
1 / Период , Място , Сили , Командири.
Период : октомври 1912 г. - 26 март 1913 г. ( по време на първата Балканска война в , която България побеждава турция - капитулира ) По това време цар на Царство България е Фердинанд I.
Място : Одрин Османска империя ( днешна турция )
Воюващи страни : България - Османска империя
Командири :
Царство България - Никола Иванов , Георги Вазов ( брат на Иван Вазов )
Османска империя - Шукри паша
Сили :
Царство България : 126 000 войници ( около 154 000, ако се включват спомагателните части , от общо близо 5 милиона население тогава ) , 71 пехотни и 4 пионерни дружини, 82 крепостни и 210 полски оръдия, 50 полски гаубици и 7 ескадрона.
Османска империя - 75 000 войници, от общо 20 милиона население тогава.
Резултат : Победа за България , Османската империя капитулира.
Тереториални промени : България си връща българското землище Одринско - Тракия ( за няколко месеца до втората Балканска война в , която всички са срещу България ).
Жертви и загуби :
България - 1986 убити българи, 6655 ранени.
Османска империя - около 7000 убити , 65 000 пленени войници и офицери - 15 генерали, 1200 офицери, 600 оръдия, 16 бойни знамена , 413 оръдия, 46 картечници, 12 240 пушки.
2 / ПРЕДХОДНИ СЪБИТИЯ.
На 23 октомври 1912 г. Първа Българска армия преминава в настъпление и пресича турската граница при Сакар планина. Българите срещат центъра на турската армия, тръгнала на настъпление срещу България и след двудневни боеве нанасят тежки загуби на турците и ги обръщат в бяг. Втора Българска армия изтласква турските сили около ключовата османска крепост в Тракия Одрин и обкръжава града. Трета Българска армия изненадва турците с настъплението си откъм Странджа и превзема Лозенград. Българите продължават настъплението си и на 28 октомври при линията Люлебургас-Бунархисар се разгаря генерално сражение, продължило шест дни и шест нощи. На 3 ноември турската позиция е пробита на няколко места и рухва, турците бягат и на 4 ноември заемат позиция на укрепената линия Чаталджа на 30 км от Цариград.
3 / ОБСАДАТА (октомври 1912 - март 1913)
Разположение на силите.
Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Отбранителните съоръжения са разположени на три позиции - предна, главна и тилна. Предната позиция се намира на 9 до 11 километра от града и се състои от окопи и укрепени огневи позиции за артилерията. На разстояние 0,5 до 3 километра от града, върху редица естествени хълмове край него, е изградена главната позиция, състояща се от 24 каменно-землени и 2 стоманобетонни форта, които отстоят на около километър един от друг и побират по 300 войници. Между фортовете са разположени стрелкови окопи с площадки за картечници и големокалибрени батареи, защитени с бетонни съоръжения. Отделните позиции са свързани със съобщителни окопи, а между тях има сложна система от преградни ровове, заграждения от бодлива тел в 5-6 реда, вълчи ями и фугаси. В северозападния сектор на отбраната е прокопан ров с дължина 800 m и възможност за наводняване. Последната, тилна позиция е разположена в самия град. Гарнизонът на Одринската крепост, под командването на артилерийски генерал Шукри паша (ръководил и потушаването на Преображенското въстание в Странджанско през 1903 година) , се състои от шест редовни пехотни полка, три запасни дивизии, пет артилерийски полка, два инженерни батальона, пет картечни роти, една рота от сапьори и телеграфисти, пет ескадрона кавалерия. Те са групирани в 5 дивизии и 2 самостоятелни полка с общо около 70 000 войници и офицери, 524 оръдия и 20 крепостни картечници. За наблюдение на противника гарнизонът разполага с няколко прожектора и един балон, но поради липса на оборудване за зареждането му, той не е използван. Османското командване разполага и с две радиостанции, които са успешно заглушени от обсаждащите войски, пръв подобен случай във военната история. Макар че населението на града е набъбнало от бежанци и достига 170 000 души, той е добре запасен с продоволствие и е подготвен за продължителна обсада. Българското командване насочва срещу Одрин основната част от Втора българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) - Осма пехотна тунджанска дивизия (командващ генерал-майор Димитър Кирков) и Девета пехотна плевенска дивизия (командващ генерал-майор Радой Сираков). Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) имат за задача да нанесат удар върху основните османски сили и да откъснат града от останалата част от Източна Тракия.
Бойни действия.
Българските войски достигат Одрин, разположен близо до границата, още в първите дни на войната. След османските поражения в Лозенградската и Люлебургазко-Бунархисарската операция през октомври градът е напълно обкръжен и откъснат от основните османски сили. Първоначално обсадата е поета от Осма пехотна тунджанска дивизия и няколко спомагателни части от Втора армия под общото командване на генерал-лейтенант Никола Иванов. На 3 декември 1912 година воюващите страни подписват край Чаталджа протокол за сключване на примирие. Според неговите условия блокадата на Одрин се запазва, но османската страна приема да допусне преминаването по железопътната линия през града на доставки за съюзниците. На 16 януари 1913 година в Османската империя е извършен преврат, начело с младотурския лидер Енвер бей. Съгласно условията на протокола от Чаталджа, османските власти обявяват, че прекратяват примирието след четири дни. На 3 февруари 1913 година военните действия са подновени при изключително тежки атмосферни условия - температури до18 градуса под нулата и 1,8 м сняг. Някои от часовите получават измръзвания и са им ампутирани пръсти. Поради липсата на коне българската артилерия се снабдява с волски впрягове , които изминават разстоянието от снабдителната база през блатистата наводнена от Марица равнина до фронта за 6 дни с най-много шест снаряда на впряг. Недостигът на топло облекло и гориво вади от строя 17 000 войници от 2-ра армия край Одрин.
Действия на авиацията.
На сутринта на 29 октомври журналисти и военни аташета се събират на летище Мустафа паша (дн. Свиленград), за да наблюдават излитането на поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, които трябва да извършат разузнаване на Одринската крепост. Преди излитането пилотът Милков и наблюдателят Таракчиев поставят две бомби в кошове, прикрепени отстрани на самолета Албатрос Ф-3. Полетът им продължава 1 ч. и 20 мин. на около 500 м височина. Когато стигат над военния обект – жп гара Караагач – Продан Таракчиев пуска бомбите. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград. Те разкриват турските резерви при с. Кадъкьой. Радул Милков разказва за драматичния полет: В самолета взехме две бомби за проба... Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Вардарско ( днешен Фуром - БЮРМ Македония ), използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха „одринки”. Времето бе великолепно, слънчево... Излетях в 9,30 – посока Одрин... Летях в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите. На 1 ноември при облитане на самолета си "Блерио" загива поручик Христо Топракчиев, първата жертва от страна на българската бойна авиация. На 12 ноември 1912 г. Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов. Тя е първата жена в света, извършила полет във военни условия.
4 / ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КРЕПОСТТА (12-13 март 1913)
Разположение на силите.
В началото на март 1913 г обсаждащата Втора армия се състои от българските Осма пехотна тунджанска дивизия и части на Втора пехотна тракийска дивизия, Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна плевенска дивизия. Числеността на българските подразделения е около 126 000 войници ( около 154 000, ако се включват спомагателните части ) с 424 оръдия и 96 картечници. Обсадата се разделя на 3 сектора:
- Източен сектор (на левия бряг на Тунджа и Марица) - най-големият като дължина на фронта и включващ около половината от войските.
- Южен сектор (на десния бряг на Марица и Арда) - там са разположени Първа и Трета бригада на Осма дивизия, както и главната квартира на командващия операцията генерал-лейтенант Никола Иванов.
- Западен сектор (на левия бряг на Арда до Марица) - два полка на Дунавската дивизия.
В резултат на обсадата в града по това време има вече смъртни случаи от глад, включително сред турските войници.
Подготовка на атаката.
През март 1913 г. започва подготовка за щурма на крепостта според плана на българския главнокомандващ, ген. Михаил Савов. Първо трябва да се нападнат предните турски позиции, след което да се създаде илюзия, че основното нападение ще бъде срещу южния турски сектор, защото основните цели всъщност са североизточните фортове Айджийолу и Айвазбаба. За да подпомогне изненадата българската артилерия на източния сектор ще остане скрит до последния момент. През нощта на 23/24 март ген. Иванов уведомява подчинените си, че щурмът ще започне в 3 часа на 24/25 март. Лунната светлина би издала настъплението , тъй че трябва да се действа възможно най-бързо, независимо от огражденията от бодлива тел. Пехотата ще дава сигнал с бели фенери за продължаване на огъня на артилерията и червени фенери за прекратяването му. Подготовката за щурма включва покриване на всички блестящи части от униформите на войниците и увиване на конските копита с плат. Правят се опити да се смутят радиотелеграфните връзки на обсадените. Шукри паша има няколко причини да очаква главното нападение да дойде от южна посока, където Картал тепе се извисява над равнината и първата отбранителна линия. Той знае, че там е квартирата на ген. Иванов, както и 1-ва и 3-та бригада от елитната 8-ма дивизия, а последвалият страховит артилерийски обстрел допринася за убеждението му. Междувременно 2-ра бригада на 8-ма дивизия е в очакване на нож да нападне издадените укрепления в североизточния край, подкрепена от три пехотни бригади, изпратени от Чаталджа – общо 52 батальона със 112 обсадни оръдия, 72 полеви оръдия и 7 конни отряда.[
Одринската операция (24-25 март)
Щурмът на Одрин е предшестван от артилерийски обстрел започнал в 13 часа и продължил до 23 часа на 24 март. Източният сектор започва обстрела по-късно и го прекратява към 18:30 часа. Около 4 часа през нощта на 25 март започва безмълвното придвижване на българите срещу вражеските позиции. Дружините на 56 пехотен полк започват сражението. Заедно с тях се бият 23 Шипченски, 10 Родопски, 32 Загорски, 29 Ямболски, 57 и 58-и пехотни полкове. До 9 часа сутринта на 25 март предната отбранителна позиция в Източния сектор е превзета и османските части се оттеглят към главната позиция. Георги Вазов нарежда атаката да продължи без прекъсване, но настъплението е спряно от османската съпротива. Българското командване е принудено да спре атаката, за да прегрупира артилерията си. На Южния сектор българските части успяват да се придвижат напред и да заемат нова позиция на няколко стотин метра от предната османска линия. Генерал-лейтенант Никола Иванов заповядва срещу фортовия пояс в Източния сектор да се предприеме нова атака през следващата нощ. Нападението започва с ожесточен артилерийски обстрел към 23 часа на 25 март. Половин час по–късно пехотата настъпва и артилерията пренася огъня напред. При щурма Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън („огневи вал“) като защитна завеса на пехотата, която следва отблизо. Впоследствие тази тактика се прилага от армиите на западния фронт на Първата световна война.
Щурмът на укрепленията се води от 10 Родопски и 23 Шипченски полк на Осма тунджанска дивизия. Част от бодливата тел е пометена от артилерията, друга част е срязана от българските сапьори, а където е останала българите я покриват с шинелите си. Напредването на пехотата се подпомага от конната батарея на майор Друмев, която се втурва в действие под дулата на турските оръдия, засипва с шрапнел турските окопи и една твърдина. Въпреки че попада под пушечен и оръдеен огън от страна на турците 10 Родопски полк нахлува във форта Айджиолу и към 1:45 часа на 26 март издига над него фенер – сигнал за българската артилерия да спре огъня – фортът е превзет. Малко след 6 часа турският командир на фортаАйвазбаба уведомява командира си чрез телеграф, че оръдията му са унищожени,артилеристите му са мъртви, а българите влизат в форта. След това унищожава телеграфа и се застрелва. Три поредни групи турци са обслужвали батареи 41 и 42, но всичките лежат мъртви, там където ги е застигнал българския шрапнел. Български сапьори са избити от турската артилерия, докато са се опитвали да прережат бодливата тел, а голям концентричен окоп в южния сектор съдържа телата на 730 турци убити при щурма на нож преди разсъмване на 26 март. След близо осемчасов бой всички фортове в Източния сектор (Айвазбаба, Айджиолу, Кестенлик, Куручешме, Йълдъз, Топьолу и Кавказ) са превзети.
Завземане на града
Сутринта на 26 март главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд. Сред първите подразделения, навлезли в града, е Двадесет и девети пехотен ямболски полк. Михо Георгиев, войник от това подразделение, издига българско знаме върху Селим джамия, където са се укрили много жители на града. Иван Балахуров, също от Двадесет и девети ямболски полк, пръв достига щаба на Шукри паша и го задържа до пристигането на ескадрон от представителния Лейбгвардейски конен полк, начело с полковник Генко Мархолев. Артилерийски генерал Шукри паша е конвоиран от гвардейците до щаба на генерал-майор Георги Вазов, а след това предава сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола Иванов. Преди пленяването си Шукри паша е заповядал унищожението на складовете с хранителни запаси и боеприпаси, което впоследствие допринася за гладната смърт на много турски военнопленници. За овладяване на крепостта по време на Одринската операция загубите на 2-ра армия възлизат на 7645 души, от които 1316 убити и 6329 ранени.
Пленени са над 33 500 души, 413 оръдия, 12 240 пушки, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество.
Последици
Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война. На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. Лондонският мирен договор. Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война ( Втората Балканска война , в която всички са срещу България ) и нейният неблагоприятен развой принуждава българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак на сутринта на 22 юли 1913 г.
5 / СВИДЕТЕЛИ
- Британски военен кореспондент
Една нация с население от по-малко от пет милиона и военен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинг годишно изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици премина над 256 км във вражеска територия, плени една крепост и обсади друга, води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели и спря едва при портите на вражеската столица. С изключение на японците и гуркхите[7], единствено българите от всички войници влизат в битка с непоклатимото намерение да убият поне един враг.
- Турския офицер Хасан Джемал
" Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятеля стреля с десет... с хиляди снаряди щукат в Одринската крепост. Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене разкопават земята и ръцете, краката и други части се отделят от телата. Глухи ридания се чуват в окопите... Докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре."
- Турския командир Шукри Паша
Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.
6 / СНИМКИ
- Бойни действия.
- Действия на авиацията.
4 / ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КРЕПОСТТА (12-13 март 1913)
- Разположение на силите
- Подготовка на атаката
- Одринската операция (24-25 март)
- Завземане на града
- Последици
5 / СВИДЕТЕЛИ
- Британски военен кореспондент
- Турския офицер Хасан Джемал
- Турския командир Шукри Паша
6 / СНИМКИ
===========================================================
1 / Период , Място , Сили , Командири.
Период : октомври 1912 г. - 26 март 1913 г. ( по време на първата Балканска война в , която България побеждава турция - капитулира ) По това време цар на Царство България е Фердинанд I.
Място : Одрин Османска империя ( днешна турция )
Воюващи страни : България - Османска империя
Командири :
Царство България - Никола Иванов , Георги Вазов ( брат на Иван Вазов )
Османска империя - Шукри паша
Сили :
Царство България : 126 000 войници ( около 154 000, ако се включват спомагателните части , от общо близо 5 милиона население тогава ) , 71 пехотни и 4 пионерни дружини, 82 крепостни и 210 полски оръдия, 50 полски гаубици и 7 ескадрона.
Османска империя - 75 000 войници, от общо 20 милиона население тогава.
Резултат : Победа за България , Османската империя капитулира.
Тереториални промени : България си връща българското землище Одринско - Тракия ( за няколко месеца до втората Балканска война в , която всички са срещу България ).
Жертви и загуби :
България - 1986 убити българи, 6655 ранени.
Османска империя - около 7000 убити , 65 000 пленени войници и офицери - 15 генерали, 1200 офицери, 600 оръдия, 16 бойни знамена , 413 оръдия, 46 картечници, 12 240 пушки.
2 / ПРЕДХОДНИ СЪБИТИЯ.
На 23 октомври 1912 г. Първа Българска армия преминава в настъпление и пресича турската граница при Сакар планина. Българите срещат центъра на турската армия, тръгнала на настъпление срещу България и след двудневни боеве нанасят тежки загуби на турците и ги обръщат в бяг. Втора Българска армия изтласква турските сили около ключовата османска крепост в Тракия Одрин и обкръжава града. Трета Българска армия изненадва турците с настъплението си откъм Странджа и превзема Лозенград. Българите продължават настъплението си и на 28 октомври при линията Люлебургас-Бунархисар се разгаря генерално сражение, продължило шест дни и шест нощи. На 3 ноември турската позиция е пробита на няколко места и рухва, турците бягат и на 4 ноември заемат позиция на укрепената линия Чаталджа на 30 км от Цариград.
3 / ОБСАДАТА (октомври 1912 - март 1913)
Разположение на силите.
Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Отбранителните съоръжения са разположени на три позиции - предна, главна и тилна. Предната позиция се намира на 9 до 11 километра от града и се състои от окопи и укрепени огневи позиции за артилерията. На разстояние 0,5 до 3 километра от града, върху редица естествени хълмове край него, е изградена главната позиция, състояща се от 24 каменно-землени и 2 стоманобетонни форта, които отстоят на около километър един от друг и побират по 300 войници. Между фортовете са разположени стрелкови окопи с площадки за картечници и големокалибрени батареи, защитени с бетонни съоръжения. Отделните позиции са свързани със съобщителни окопи, а между тях има сложна система от преградни ровове, заграждения от бодлива тел в 5-6 реда, вълчи ями и фугаси. В северозападния сектор на отбраната е прокопан ров с дължина 800 m и възможност за наводняване. Последната, тилна позиция е разположена в самия град. Гарнизонът на Одринската крепост, под командването на артилерийски генерал Шукри паша (ръководил и потушаването на Преображенското въстание в Странджанско през 1903 година) , се състои от шест редовни пехотни полка, три запасни дивизии, пет артилерийски полка, два инженерни батальона, пет картечни роти, една рота от сапьори и телеграфисти, пет ескадрона кавалерия. Те са групирани в 5 дивизии и 2 самостоятелни полка с общо около 70 000 войници и офицери, 524 оръдия и 20 крепостни картечници. За наблюдение на противника гарнизонът разполага с няколко прожектора и един балон, но поради липса на оборудване за зареждането му, той не е използван. Османското командване разполага и с две радиостанции, които са успешно заглушени от обсаждащите войски, пръв подобен случай във военната история. Макар че населението на града е набъбнало от бежанци и достига 170 000 души, той е добре запасен с продоволствие и е подготвен за продължителна обсада. Българското командване насочва срещу Одрин основната част от Втора българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) - Осма пехотна тунджанска дивизия (командващ генерал-майор Димитър Кирков) и Девета пехотна плевенска дивизия (командващ генерал-майор Радой Сираков). Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) имат за задача да нанесат удар върху основните османски сили и да откъснат града от останалата част от Източна Тракия.
Бойни действия.
Българските войски достигат Одрин, разположен близо до границата, още в първите дни на войната. След османските поражения в Лозенградската и Люлебургазко-Бунархисарската операция през октомври градът е напълно обкръжен и откъснат от основните османски сили. Първоначално обсадата е поета от Осма пехотна тунджанска дивизия и няколко спомагателни части от Втора армия под общото командване на генерал-лейтенант Никола Иванов. На 3 декември 1912 година воюващите страни подписват край Чаталджа протокол за сключване на примирие. Според неговите условия блокадата на Одрин се запазва, но османската страна приема да допусне преминаването по железопътната линия през града на доставки за съюзниците. На 16 януари 1913 година в Османската империя е извършен преврат, начело с младотурския лидер Енвер бей. Съгласно условията на протокола от Чаталджа, османските власти обявяват, че прекратяват примирието след четири дни. На 3 февруари 1913 година военните действия са подновени при изключително тежки атмосферни условия - температури до18 градуса под нулата и 1,8 м сняг. Някои от часовите получават измръзвания и са им ампутирани пръсти. Поради липсата на коне българската артилерия се снабдява с волски впрягове , които изминават разстоянието от снабдителната база през блатистата наводнена от Марица равнина до фронта за 6 дни с най-много шест снаряда на впряг. Недостигът на топло облекло и гориво вади от строя 17 000 войници от 2-ра армия край Одрин.
Действия на авиацията.
На сутринта на 29 октомври журналисти и военни аташета се събират на летище Мустафа паша (дн. Свиленград), за да наблюдават излитането на поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, които трябва да извършат разузнаване на Одринската крепост. Преди излитането пилотът Милков и наблюдателят Таракчиев поставят две бомби в кошове, прикрепени отстрани на самолета Албатрос Ф-3. Полетът им продължава 1 ч. и 20 мин. на около 500 м височина. Когато стигат над военния обект – жп гара Караагач – Продан Таракчиев пуска бомбите. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград. Те разкриват турските резерви при с. Кадъкьой. Радул Милков разказва за драматичния полет: В самолета взехме две бомби за проба... Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Вардарско ( днешен Фуром - БЮРМ Македония ), използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха „одринки”. Времето бе великолепно, слънчево... Излетях в 9,30 – посока Одрин... Летях в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите. На 1 ноември при облитане на самолета си "Блерио" загива поручик Христо Топракчиев, първата жертва от страна на българската бойна авиация. На 12 ноември 1912 г. Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов. Тя е първата жена в света, извършила полет във военни условия.
4 / ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КРЕПОСТТА (12-13 март 1913)
Разположение на силите.
В началото на март 1913 г обсаждащата Втора армия се състои от българските Осма пехотна тунджанска дивизия и части на Втора пехотна тракийска дивизия, Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна плевенска дивизия. Числеността на българските подразделения е около 126 000 войници ( около 154 000, ако се включват спомагателните части ) с 424 оръдия и 96 картечници. Обсадата се разделя на 3 сектора:
- Източен сектор (на левия бряг на Тунджа и Марица) - най-големият като дължина на фронта и включващ около половината от войските.
- Южен сектор (на десния бряг на Марица и Арда) - там са разположени Първа и Трета бригада на Осма дивизия, както и главната квартира на командващия операцията генерал-лейтенант Никола Иванов.
- Западен сектор (на левия бряг на Арда до Марица) - два полка на Дунавската дивизия.
В резултат на обсадата в града по това време има вече смъртни случаи от глад, включително сред турските войници.
Подготовка на атаката.
През март 1913 г. започва подготовка за щурма на крепостта според плана на българския главнокомандващ, ген. Михаил Савов. Първо трябва да се нападнат предните турски позиции, след което да се създаде илюзия, че основното нападение ще бъде срещу южния турски сектор, защото основните цели всъщност са североизточните фортове Айджийолу и Айвазбаба. За да подпомогне изненадата българската артилерия на източния сектор ще остане скрит до последния момент. През нощта на 23/24 март ген. Иванов уведомява подчинените си, че щурмът ще започне в 3 часа на 24/25 март. Лунната светлина би издала настъплението , тъй че трябва да се действа възможно най-бързо, независимо от огражденията от бодлива тел. Пехотата ще дава сигнал с бели фенери за продължаване на огъня на артилерията и червени фенери за прекратяването му. Подготовката за щурма включва покриване на всички блестящи части от униформите на войниците и увиване на конските копита с плат. Правят се опити да се смутят радиотелеграфните връзки на обсадените. Шукри паша има няколко причини да очаква главното нападение да дойде от южна посока, където Картал тепе се извисява над равнината и първата отбранителна линия. Той знае, че там е квартирата на ген. Иванов, както и 1-ва и 3-та бригада от елитната 8-ма дивизия, а последвалият страховит артилерийски обстрел допринася за убеждението му. Междувременно 2-ра бригада на 8-ма дивизия е в очакване на нож да нападне издадените укрепления в североизточния край, подкрепена от три пехотни бригади, изпратени от Чаталджа – общо 52 батальона със 112 обсадни оръдия, 72 полеви оръдия и 7 конни отряда.[
Одринската операция (24-25 март)
Щурмът на Одрин е предшестван от артилерийски обстрел започнал в 13 часа и продължил до 23 часа на 24 март. Източният сектор започва обстрела по-късно и го прекратява към 18:30 часа. Около 4 часа през нощта на 25 март започва безмълвното придвижване на българите срещу вражеските позиции. Дружините на 56 пехотен полк започват сражението. Заедно с тях се бият 23 Шипченски, 10 Родопски, 32 Загорски, 29 Ямболски, 57 и 58-и пехотни полкове. До 9 часа сутринта на 25 март предната отбранителна позиция в Източния сектор е превзета и османските части се оттеглят към главната позиция. Георги Вазов нарежда атаката да продължи без прекъсване, но настъплението е спряно от османската съпротива. Българското командване е принудено да спре атаката, за да прегрупира артилерията си. На Южния сектор българските части успяват да се придвижат напред и да заемат нова позиция на няколко стотин метра от предната османска линия. Генерал-лейтенант Никола Иванов заповядва срещу фортовия пояс в Източния сектор да се предприеме нова атака през следващата нощ. Нападението започва с ожесточен артилерийски обстрел към 23 часа на 25 март. Половин час по–късно пехотата настъпва и артилерията пренася огъня напред. При щурма Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън („огневи вал“) като защитна завеса на пехотата, която следва отблизо. Впоследствие тази тактика се прилага от армиите на западния фронт на Първата световна война.
Щурмът на укрепленията се води от 10 Родопски и 23 Шипченски полк на Осма тунджанска дивизия. Част от бодливата тел е пометена от артилерията, друга част е срязана от българските сапьори, а където е останала българите я покриват с шинелите си. Напредването на пехотата се подпомага от конната батарея на майор Друмев, която се втурва в действие под дулата на турските оръдия, засипва с шрапнел турските окопи и една твърдина. Въпреки че попада под пушечен и оръдеен огън от страна на турците 10 Родопски полк нахлува във форта Айджиолу и към 1:45 часа на 26 март издига над него фенер – сигнал за българската артилерия да спре огъня – фортът е превзет. Малко след 6 часа турският командир на фортаАйвазбаба уведомява командира си чрез телеграф, че оръдията му са унищожени,артилеристите му са мъртви, а българите влизат в форта. След това унищожава телеграфа и се застрелва. Три поредни групи турци са обслужвали батареи 41 и 42, но всичките лежат мъртви, там където ги е застигнал българския шрапнел. Български сапьори са избити от турската артилерия, докато са се опитвали да прережат бодливата тел, а голям концентричен окоп в южния сектор съдържа телата на 730 турци убити при щурма на нож преди разсъмване на 26 март. След близо осемчасов бой всички фортове в Източния сектор (Айвазбаба, Айджиолу, Кестенлик, Куручешме, Йълдъз, Топьолу и Кавказ) са превзети.
Завземане на града
Сутринта на 26 март главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд. Сред първите подразделения, навлезли в града, е Двадесет и девети пехотен ямболски полк. Михо Георгиев, войник от това подразделение, издига българско знаме върху Селим джамия, където са се укрили много жители на града. Иван Балахуров, също от Двадесет и девети ямболски полк, пръв достига щаба на Шукри паша и го задържа до пристигането на ескадрон от представителния Лейбгвардейски конен полк, начело с полковник Генко Мархолев. Артилерийски генерал Шукри паша е конвоиран от гвардейците до щаба на генерал-майор Георги Вазов, а след това предава сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола Иванов. Преди пленяването си Шукри паша е заповядал унищожението на складовете с хранителни запаси и боеприпаси, което впоследствие допринася за гладната смърт на много турски военнопленници. За овладяване на крепостта по време на Одринската операция загубите на 2-ра армия възлизат на 7645 души, от които 1316 убити и 6329 ранени.
Пленени са над 33 500 души, 413 оръдия, 12 240 пушки, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество.
Последици
Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война. На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. Лондонският мирен договор. Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война ( Втората Балканска война , в която всички са срещу България ) и нейният неблагоприятен развой принуждава българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак на сутринта на 22 юли 1913 г.
5 / СВИДЕТЕЛИ
- Британски военен кореспондент
Една нация с население от по-малко от пет милиона и военен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинг годишно изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици премина над 256 км във вражеска територия, плени една крепост и обсади друга, води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели и спря едва при портите на вражеската столица. С изключение на японците и гуркхите[7], единствено българите от всички войници влизат в битка с непоклатимото намерение да убият поне един враг.
- Турския офицер Хасан Джемал
" Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятеля стреля с десет... с хиляди снаряди щукат в Одринската крепост. Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене разкопават земята и ръцете, краката и други части се отделят от телата. Глухи ридания се чуват в окопите... Докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре."
- Турския командир Шукри Паша
Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.
6 / СНИМКИ
 |
| Капитулацията на Шукри Паша, комендантът на Одринската крепост (Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.) |
 |
| Завзета турска артилерийска позиция край Одрин. |
 |
| Март 1913 г. Инспекторът на Инженерните войски ген. Янков (в средата) изпраща на път за Одрин автомобилния парк на армията с началник капитан Стилиян Максимов (крайният вляво) |
 |
| Обсадна артилерия пристига при Одрин, 3 ноември, 1912 г. |
 |
| Поручик Симеон Петров на борда на Блерио XI |
 |
| Български наблюдателен балон над Одрин. |
 |
| Командир - Никола Иванов |
 |
| Командир - Георги Вазов |
Абонамент за:
Публикации (Atom)