На 15 май 1917 г. ( 2 май стар стил по време на Първата световна война ) банда в състав от около 200 сърби водени от изрода Коста Войнович нападат и опожаряват Босилеград и няколко села в Босилеградска околия.
Припомням ви , че в началото на войната Царство България разбива руския малък сателит, измислена държавичка и нациика - сръбята , която е прилапала българско землище благодарение на ръсиа и великите сили.
На 16 май 1917 г. около 200-те терориста водени от Коста Войнович се изтеглили в посока Албанските Алпи през връх Връшник.
Изгорени са общо 317 къщи и постройки, а материалните щети са оценени на около 2,5 млн. лв. Жертви на нападението ( цивилно население ) са общо 35 души, от които 32-ма - застреляни или прободени с нож, и отделно 2 деца изгорени живи.
Имената на жертвите са :
От с. Долна Любата:1. Аризан Тричков, на 62 г., от махала Цвеинци, земеделец 2. Стамен Цветков, на 56 г., земеделец 3. Берто Морини-Мортини, на 60 г., миньор, италианец. 4. Новко Здравков-Мишин, на 80 г., махала Мишинци, земеделец 5. Ненка Дойчинова Иванова, на 64 г., домакиня, 6. Станчо Христов Мишин, на 86 г., земеделец 7. Владимир Младенов Атов, на 11 г., убит в Село 8.Стою Яначков Попов, на 42 г., учител, убит в Село 9. Глигор Спасов Богинаров, на 48 г., кръчмар, убит в Село От с. Горна Любата: 10. Милош Цветков, на 70 г., убит в Колчина Гарина 11. Саве Милошев Цветков, на 40 г., убит в Колчина Гарина 12. Йосиф Милошев Цветков, на 35 г., убит в Колчина Гарина 13. Заре Стоянов Ръжански, на 38 г., убит в махала Стръмна 14. Анакия Стоилков, на 60 г., кръчмар, убит в Село 15. Антон Янков, на 60 г., убит в Село 16. Заре Янков, на 55 г., убит в Село 17. Асен Велинов от с. Плоча 18. Рангел Гергинов, на 50 г., кръчмар 19. Спас Петков Анастасов, на 67 г., от махала Латков дол 20. Станчо Георгиев, на 78 г., от махала Латков дол 21. Тасо Илиев Иванов, на 50 г., от махала Латков дол 22. Стойко Трайков Гергинов, на 28 г., убит в реката при къпане 23. Мито Антов Митков, на 28 г., убит в реката при къпане 24. Петрун Филипов Стоянов, на 75 г., от махала Дуляци 25. Иванко Богословов Стаменков, на 54 г., от махала Дуляци От с. Църнощица: 26. Арсенко Големоречки, убит на „Обереки”, земеделец 27. Йордан Василков, на 22 г., убит на „Обереки”, земеделецОт Босилеград: 28. Стоян Гергинов, на 73 г., земеделец 29. Цветко Миладинов, на 70 г., земеделец 30. Никола Стойменов, на 11 г. 31. Митро Пейчов, на 70 г., земеделецс. Горна Лисина:32. Стамен Божков, учител.От с. Горна Ръжана33. Рангел Илиев, на 87 години.Мир на праха им....След 15 октомври 1917 г. с наближаването на зимата, положението на Войнович става критично, след като в сражение с българската армия падат убити 18 сръбски терористи, , а други 10 са ранени. Самият Войнович също е ранен в крака. На 23 декември 1917 г. Войнович с няколкото останали терористи е обкръжен от български войници и след тежко сражение изрода се самоубива за да не попадне жив в ръцете на българските власти.
Свидетелства за кланетата
Влезли в къщата на 70-годишния Милош Цветков (син на Цветко и Добра Троянови) и съпругата му Стойна. Домашните били насядали около софрата и обядвали зелник. Още от прага застреляли домакина и той паднал от триножника в локва кръв. Другите членове на семейството се събрали около него, но нямало помощ. Кръвнишки настроените нападатели хванали най-стария му 40-годишен син Саве и го заклали на софрата. По същия начин убили и другият му 35-годишен син Йосиф. Жените с писък грабнали малките деца и ги скрили в близкият буков храсталак, защото разбрали, че кръвожадните терористи няма да се задоволят само с кръвта на възрастните. От братята останал жив само Васил, който по това време бил в българската армия. Преди нападението той бил отпуска в къщи и предупреждавал домашните си и съселяните да се вардят, защото ще дойдат сръбски бандити / терористи и ще избият много хора и ще запалят много къщи, но никой не му обръщал внимание. А това се случило на 15 май 1917 г. и първите жертви били баща му и братята му. Саве оставил след себе си две деца - Ато и Яким, а след Йосиф останали сираците Владимир и Дине. Третият син на Милош Цветков се завърнал вкъщи след като се завършила Първата световна война. След братята си и баща си и се преселил в махала Шароньинци (съседна махала) и построил къща в местността Мечкоядина. При него се заселва и Митко, внукът на най-стария му брат Саве. Тук продължават да живеят потомците на Милош да наши дни (Боре, Васил, Дешка и др.). Сръбските терористи опожарили още няколко къщи в махалата. Вдигнал се дим и над съседните махали, където една след друга изчезнали в пламъците много къщи в Стръмна, Шароньинци, Дебели рид...В махала Дебели рид бил 38-годишният Заре Стоянов. Извършили първите зверства в мирните горнолюбатски махали, сръбските терористи водени от Коста Йованович на тълпи се отправили низ долината към центъра на Горна Любата. Преди да стигнат до центъра на селото, в кръчмата на Анакия Стоилков влезнал запъхтян селският пъдар Цоне Миладинов и извикал от вратата: - Бегайте, идат разбойници !Кръчмарят и гостите обаче не обърнали внимание на думите му, компанията продължила да си пие и дори да му се подсмива. Пъдарят изчезнал през вратата и хванал гората. Терористите начело с Коста Войнович , влезли в центъра на селото и веднага нахлули в кръчмата. Още на прага заклали кръчмаря , 60-годишния Анакия Стоилков, син на Стоилко и Доста Иванови. В кръчмата са заклани още и братята Антония (на 60 г.) и Заре на (на 55 г.), синове на Ката и Янко Митреви от Горна Любата. Тук се намерил и Асен Велинов от с. Плоча, когото терористите също заклали.Няколко терориста влезли в кръчмата на Рангел (на 50 г., син на Гергин и Вена Маринкови), който бил сам вътре, и го заклали. Запалили още няколко къщи и след като изклали като добитък по-заможните селяни и опожарили, опустошили и ограбили имуществото им, придобито с кървав труд и лишения, тръгнали надолу по пътя към Долна Любата. Центърът на Горна Любата останал пуст и в пламъци, всичко живо избягало.Под селото, в ливадите край реката, заварили две момчета. Едното от тях им се представило като Васе и казало, че е син на кръчмаря Анакия. - Върви си веднага в къщи - казали му злодеите - баща ти е убит! Дали му „пропусница”, за да не го спират другите терористи , които поизостанали, за да плячкосват и обират къщите. През върбаците съзрели някои момчета, които се къпели в реката. Във вира били 28-годишният Стойко, син на Трайко и Пена Гергинови и Мито, на същата възраст, син на Андон и Ненка Мишкови от Горна Любата. Застреляли и тях. Убит е и 67-годишният Спас, син на Петко и Кона Анастасови, Станчо на 78 г., син на Георги и Яна от махала Латков дол и Тасо, на 50 г., син на Илия и Ристенка Иванови.Когато пристигнали до махала Дуляци, кръвниците издебнали и хванали 75-годишният Петрун, син на Филип и Достана Стоянови. И от него искали пари и злато, мъчели го, мушкали го с пушките и ножовете. Отговарял им, че няма злато, нито пари, но нищо не му помогнало. Отпасали турския му пояс, който винаги носел със себе си, и намерили в него ушити 74 златника. Взели му златото и тук на пътя го заклали като агне.В същата махала живеел и 54-годишният Иванко, син на Богослав и Ката Стаменкови. Заварили го вкъщи, искали му пари и злато, но той бил много беден човек и нямал пукната пара. Закарали го със себе си, били го, ритали го, мушкали го с ножовете, яздили го като магаре... Когато стигнали до местността Купеница, Иванко вече нямал сили, паднал и се разпрострял на пътя. И неговият край бил като на стария му съсед Петрун - намерили го заклан.Вероятно, за да не предизвикат подозрение,сръбските терористи били облечени в български войнишки униформи, които уж карали сръбски терористи , облечени в сръбски войнишки и народни носии. Коста Войнович с бандата си навлязъл в Долна Любата. Първата им жертва бил Аризан Тричков от махала Цвеинци. Тъй като нямал пари и злато, едвам изхранвал семейството си, взели живота му и запалили сламената му къща. В същото време срещу махалата, край реката във Влакове, се намирал Стамен (на 56 г., син на Цветко и Иванка Цветкови), който ходел на тояги. Минал реката и понеже смятал, че по пътя вървят български войници, пресрещнал ги и питал дали не са с тях и неговите синове, които отишли още в Първата балканска война и все още ги нямало да се завърнат вкъщи. Няколко полупияни терористи го повикали да се приближи, за да види синовете си. Хванали го и му отсекли главата като на гергьовско агне и я хвърлили в плета. После един от терористите я взел и я набил на кол края пътя.На долината Плачи дол срещнали непознат пътник. Спрели го и му искали пари, слагайки удар след удар с прикладите на пушките си и мушкайки го с ножовете си. Непознатият се намерил в чудо, опитал да се отбрани от кръвниците, но не успял ибил заклан. Той всъщност бил миньор в мината „Благодат” в с. Мусул, бил 60-годишен и се казвал Берто, италианец по народност, син на Морини и Валентина Мортини. До вечерта колегите му от мината прибрали тленните му останки и ги погребали в мусулските гробища. За съдбата на Стамен Цветков, ми разказа Тоше Стаменов (1888-1976), негов син, на Петровден 1950 г. в местността Плачи дол, както и за Берто Морини.Коста Войнович нахлул с бандата си във втората долнолюбатска махала Мишинци. В първата къща заварили Новко (на 80 г., син на Здравка и Ненка Мишини), който бил неподвижен и не ставал от кревата си. Бил сам в къщи. Веднага почнали да го бият с пушките си, търсейки му злато и пари. Нямал пари да им даде и го заклали, а след това запалили къщата му. Полупияните терористи нахлули в съседната къща и заварили в нея 64-годишната Ненка Дойчинова (дъщеря на Никола Иванов, която държала в ръцете си внучето Андон. Терористите нахлули в къщата, търсели от бабата злато и пари, били я, мъчили я, обърнали цялата къща и след като не намерили нищо, един от терористите зарил ножа си гърдите й и тя останала в локва кръв край огнището с детето в ръце. Гръмнали няколко пушки в къщата и когато чул изстрелите, нейният свекър Станчо Христов побързал откъм реката да види какво става вкъщи, но злодейците се нахвърлили върху него, свалили му силяха, разкъсали го и извадили от него златните пари и го заклали като добиче. Бил на 86 г., син на Христо и Достена Мишини от Долна Любата. Терористите запалили още няколко къщи в махалата и продължили към центъра на селото. Вървейки из пътя, видели едно дете да бяга през нивите срещу тях към търлата. Един от терористите се прицелил, стрелял и детето паднало тежко ранено.. Това бил 11-годишният Владимир, син на Младен и Елена Атови. След известно време Владимир починал. Терористите закарали пред себе си селянина Дойчин Станчев, съпруг на вече убитата Ненка Дойчинова, върху когото не преставали да слагат удар след удар с пушките, мушкали го с ножовете и целият бил в кръв. Из пътя срещнали селския поп Стоян Младенов и се нахвърлили върху него. Скубали му брадата, били го и го закарали в общинската сграда. Внезапното нападение на терористите водени от Коста Войнович изненадало селяните. В селото нямало никаква въоръжена сила и никой не им оказвал съпротива, понеже и патрулът се изгубил някъде. Терористите напълнили общината, чорбаджийските къщи, дюкяните и кръчмите (тогава имало 7 кръчми). Двама от тях получили заповед да намерят селския чорбаджия Аначко, който бил учител, търговец и кръчмар. Той успял да се скрие, но намерили сина му Стою Аначков Попов, учител в селото, и веднага го заклали вкъщи. Баща му се бил скрил в зимника зад големите бъчви и успял да се спаси.Поп Стоян успял да издебне терористите и избягал в Кози дол. Първият съсед на Аначко - Глигор (на 48 г., син на Спас и Христина Богинарови), не искал да отвори кръчмата си и стрелял с пушката си срещу терористите, но не можал да се отбрани. Хванали го и го заклали. Жена му Божана успяла да вземе парите и златото, спуснала се в зимника и през градината хванала гората в Раньин дол. Голямата олелия използвал и Дойчин Мишин та избягал през гробищата в лещара Голеш. Терористите искали да вземат парите и златото на чорбаджията Стамен Христов, който бил най-богатият човек не само в селото, но и в цялото Кюстендилско Краище, намерили неговата каса, но не успели да я отворят. Опитали се да хванат и убият Милош Дойчинов, също чорбаджия и кръчмар, който бил първият килиен учител в селото, но и той успял да избяга в Кози дол, а оттам в гората. Той бил патрул с Асен Стойков и му попречил да не стреля в тълпата на терористите, които навлизали в селото и карали пред себе си кмета Найден Константинов.За кратко време селото опустяло, жив човек не останал да се движи по улиците и сокаците. Четниците на Печанац разбивали къщите и ги обирали. Плячкосвали всичко, каквото им харесало по дюкяните и кръчмите и палили къщите една по една. Разбивали и зимниците, където пиели без мярка люта сливова ракия и вино. 200 терористи се разпуснали и всички яли и пили каквото искали, защото селото било едно от най-богатите в Краището, а селяните плащали кръвен данък без вина и дим се виел над селото им. Това е денят в който мирните и трудолюбиви селяни били завити в черно. Злите кръвници се веселили и пеели на чужда земя, останала без закрила и помощ, защото чедата й не се връщали от войните, в които мнозина оставили костите си по бойните полета, бранейки Отечеството си. Това е една от многото кървави страници от историята на Босилеградското краище - отмъщение за чужди злодеяния, разказваха ми я Васе Анакиев (роден 1907 г.), Тоше К. Гешев (р. 1912 г.) и Стоичко Андонов (р. 1929 г.), всичките от с. Горна Любата; Божана Спасова и Ана Стаменова от Долна Любата.Терористите водени от Коста Войнович продължила към Босилеград, където също са убити много хора, а сред запалените къщи са били и две къщи на Аначко Попов от Долна Любата. На минаване през село Горна Лисина, където останали да нощуват, терористите убили местния учител Стамен Божков. Щом разбрал, че нахлуват терористи, той се скрил във видреняка на воденицата в горния край на селото. Един от тях забелязал, че във видреняка мъждука някаква светлинка. Стрелял и улучил учителя, който бил запалил цигара. Няколко терориста отишли във воденицата и намерили убития учител. На пръста на дясната му ръка видели златен пръстен, но не могли да го свалят, докато не отрязали пръста. Това ми разказаха Александър Захариев, учител от с. Долна Лисина (роден 1913 г.) и Савка Николова (р. 1907 г.), чийто баща Анастас лично видял убийството на Стамен Божков. Тук е мястото да кажа, че заедно с терористите водени от Коста Войнович е бил и Станча Стойилькович, по потекло от с. Топли дол, Босилеградско. Баща му се преселил със семейството си в Топлица след освобождението от турското робство и никога вече не се завърнал в родния си край. Синът му Станча, след битката с българите на Каймакчалан, където на гърба си изнел топ, понеже мъските не можали да го изтеглят на планината, получил отличие - Караджорджева звезда. Българите го пленили, но след няколко години го освободили и той дошъл в Босилеград, където известно време работил като пощенски кираджия за Кюстендил, разказа ми Владимир Дамянов Кушин, адвокат от Босилеград. Станчо разказвал, че сред терористите били и двама души от Цървени град, които като деца слугували при Аначко Попов в Долна Любата, който ги карал много да работят. За да му отмъстят, те убили 58-годишния му син Стою, който бил учител. В състава на терористите водени от Коста Войнович се намирал и Васе Цветков от с. Долна Любата, махала Гащевица (Стоянови). На млади години той напуснал родното си село и се преселил в с. Власина, където се оженил и известно време живял със семейството си. По някаква си случайност той се намерил в терористичната банда на Коста Войнович като предводител. През април 1963 г. бях няколко дни в село Дукат. На връщане минах през Дудина махала и слязох в махала Гащевица (Стоянови). Тук ме срещнаха двамата възрастни братя Тодоракия и Иван Стоянови Цветкови. Беше им голямо желанието да ги посетя в къщи. Изпълних им желанието, пък и аз исках да си поприказвам с тия умни хора. Имаше за какво да се приказва. За мен най-интересното бе, когато започнаха да ми разказват за своя брат Васе, който се приключил към терористичната банда на Коста Войнович. Братята като че ли се надпреварваха кой повече да ми разкаже за него.След като ограбили из къщите всичко, което могло да се носи, останалото в къщи като масло, сирене, брашно и пр. терористите унищожавали. Стреляли в буретата и бъчвите пълни с вино и ракия, пили и разсипвали из зимниците и кръчмите. Най-много ги измъчила голямата цариградска каса на дядо Стамен Христов. Опитали всичко, но не успели да я отворят. Ключовете били при Васе (Стаменов зет), който избягал в гората. - Няма Васе, няма кесе! - тревожили се терористите. Общинското управление било блокирано от 20-30 терориста и там били пленени общинският кмет Найден К. Младенов, поп Стоян К. Младенов (братя) и държавният бирник. Управлението било в сградата близо до гробищата и черквата и никой не можал да бие камбаната, за да се организират селяните и да дадат съпротива на терористите. За кратко време от селото са били откраднати и повредени почти всички домакински принадлежностии са заклани 9 души.Към 10 часа преди пладне терористите се подготвяла да тръгне към Босилеград. Обаче два коня се загубили. Терористите се разтичали да ги дирят към Кози дол, но от първите козидолски махали се зачули пушечни изстрели. Изплашени, терористите тичешком се върнали в селото и бандата се отправила към Босилеград, отдалечен 14 км от Долна Любата. Из пътя се снабдили с коне и цялата банда се превърнала на конници. В разузнавателния патрул, съставен от няколко терориста, се намирал и нашият брат Васил. Близо до Две реки, там, където Църнощичка река се влива в Любатска река, терористите пленили още няколко коня, сред които и коня на Църнощичкия кмет. Последния успял да избяга и впоследствие с 11 души добре въоръжени селяни се върнал и към 5 часа след обед открили огън по беснеещите в Босилеград терористите и по този начин успели да спасят няколко къщи в града от пожар.Но да се върнем да видим какво е направил разузнавателният патрул, в който се намирал и нашият герой Васил Цветков. Когато приближили към местността Манишино, срещнали трима пътници, от които двама мъже и една възрастна жена, която едвам ходела отзад. Разузнавачите ги спрели и ги разпитали има ли българска войска в Босилеград и Клисура. Васил, целият обраснал в брада и коса, се обърнал към пътниците и им наредил да изчезват в гората и никак да не ходят по пътя, защото терористите след тях ще ги убият! Селяните изчезнали в гъстата гора. На долината в Манишино разузнавачите срещнали Арсенко Големоречки на кон, който бързал да се прибере по-рано в къщи в махалата Голема река. Търсили му пари и злато, но той нямал нищо да им даде. Един терорист хванал оглавника на коня с едната си ръка, а с другата дръпнал и го съборил от самара. Тук донел присъдата - забил камата в гърдите му и човекът се сринал на земята в локва кръв. Взели му коня и го отвели със себе си.Същото се случило и на „Обереки” половин час преди това. Срещнали църнощичанина Йордан Василков, на 22 години, заклали го и пленили коня му. Много години по-късно, след 1920 г., Васа Цветков отишъл на гости при братята си в Гащевица (Стоянова махала). Тогава самият той разказал, че е бил терорист в от бандата на Коста Войнович 1917 г. и че и той е участвал в злодеянията и зверствата в Босилеградско (в Горна и Долна Любата) и на „Обереки”. Бил в състава на разузнавателния патрул, когато срещнал пътниците над Манишино. В старата възрастна жена познал майка си, но не й се казал, пък и тя горката, не познала рожденото си чедо, израснало на гърдите й!!! Може би така е било по-добре. Когато разузнавачите пристигнали на Гложки дол, срещнали един български войник без оръжие. Веднага го завели при Коста Войнович, за да установят идентитета му (кой е, от къде идва, къде отива). Той се представил като Мите Спасов, редник в българската армия, тръгнал вкъщи на отпуска. Роден в с. Горна Любата, махала Дебели Рид. Той докладвал на Коста Войнович и го осведомил, че в Босилеград и в другите места и села, където е минал, няма никаква въоръжена войска, нито пък е организирана местна отбрана от населението, тъй че пътя е свободен. Тази новина зарадвала Коста Войнович и за награда му подарил живота. Даже му написал пропусница свободно да пътува до къщи и никой от бандата му да не го закача и после свободно да се върне в поделението си. По този начин Мите Спасов се спасил от сигурна смърт. След около 3 часа бандата пристигнала на „Воденици” при водослива на Лисинската и Любатската река и тук се спешила. Една част от нея прегазила реката при Минчови воденици и тръгнала по десния бряг на река Драговищица край градините; другата част продължила пеша по пътя към босилеградските гробища, а третата част по шосето към Босилеград. От „Воденици” до Босилеград има около един километър. Едно овчарче, което си пасло овцете край шосето, видяло сръбски униформи на някои от терористите и обезчестяването на няколко жени, избягало към Босилеград и първо съобщило за приближаващата се опасност. Настанала паника и тревога сред населението.Веднъж пострадали и все още под впечатленията от преживяното в нападенията на сърбите през 1913 г., всички хукнали да бягат към село Извор. Босилеград останал пуст в ръцете на терористите и без никаква организирана съпротива от населението. Нямало нито полиция, нито войска - град без защита! Терористите обиколили градчето от три страни, влезли вътре и почнали да грабят и палят!Хубавото градче, до вчера най-богато село в Босилеградско, до 5 часа след обед З/4 било в пламъци. Убити били само 4 души и то онези, които не успели да избягат. Две деца, които не успели да избягат, се затворили вкъщи и живи изгорели в тях. Терористите се пръснали из града - разбивали къщите, кръчмите, дюкяните, ограбили каквото могли да понесат, пили и унищожавали всичко, каквото намерили по къщите и мазетата. Това продължило до 5 часа следобед, когато от височините южно от Босилеград (Бойчин дел) започнала престрелка. Това бил Църнощичкия кмет със своите 11 въоръжени селяни. В бандата настанал смут и тя била принудена да напусне горящия Босилеград и се отправила за село Долна Любата.Когато пристигнали в Долна Лисина, терористите запалили 2 къщи и продължили към Горна Лисина. Вместо да тръгнат към Горна Лисина, терористите тръгнали из Божичка река. Когато приближили към махалата Цъкланйе, изведнъж се чули изстрели от повече пушки, а сетне няколко залпа. Слисани, Коста Войнович и бандата му се разбягали кой накъде види. След известно време било издадено нареждане бандата да се върне назад към Лисинските Обе реки и към центъра на Лисина. Бандата била пресрещната от селяните, които живеели на двата бряга на реката по разпръснатите махали в синора на Горна Лисина. Тази вечер терористите останали да нощуват в Горна Лисина, на разсъмване запалили махалите Сталичини, Аризанови, Орловица, Костадинови, Мачуганье и убили учителя Стамен Божков. На 16 май бандата на Коста Войнович продължила към селата Долна Ръжана и Топли дол. Запалили махалата Лазарови (Топлодолска), а в Долна Ръжана опожарили половината село и заклали трима души. Накрая запалили плевнята на Спиридон от махала Ишор, която била пълна с дребен и едър добитък, а отгоре пълна с храна за добитъка. Тя пламнала като барут, а терористите се хванали на хоро и играели около пламтящата сграда и пеели радостни. След това бандата се отправила към Горна Ръжана. Обаче горноръжанчани разбрали за голямата гюрултия в Долна Ръжана, разтревожили ги запалените къщи в селото. Настанала обща тревога сред селяните, които гледали от високото какво става долу. В Горна Ръжана тогава живял 87-годишния Рангел Илиев, познат войвода в Краището със своята дружина, който воювал с турците и участвал в освобождението от турското робство на Западните покрайнини и Босилеградско. За неговите подвизи е знаел Коста Войнович и преди да влезне в Горна Ръжана двамата се срещнали и преговаряли. Старият войвода Рангел Илиев не позволил на Коста Войнович да мине с бандата си през с. Горна Ръжана. - В случай че нападнеш моето село, няма да ти останат и 100 терориста. Ще останат да им се белеят костите по нивите, ливадите и пасбищата с години. Всичките ми хайдути са разпоредени до всеки трън и са готови да бранят домовете си, жените и децата! „Хайдутина” Рангел Илиев (така му викали) бил наистина юнак и хайдутин на дело. Пушката си не свалял от рамо и когато спи, а ятаганът му винаги бил готов да действа срещу поробителя. Посочил на Коста Войнович в коя посока да се изтеглят и да не гръмне нито един куршум, докато не мине българо-сръбската граница при Вильо коло и върха „Връшник”. Терористите като мравки подбрали баира и между Ръжана и Лазарова махала изчезнали към върха Варденик в Сърбия. Рангел Илиев за последен път спасил родното си село и своите селяни, които въоръжени организирали самозащита на селото. Това е единственото бойно ядро по това време в Босилеградско Краище, останало без помощ от властите, но успяло да се защити. Когато злото преминало, в плевника на Рангел Илиев се зачул изстрел. Близките му влезнали в плевника и видели [b]Рангел Илиев да виси на бесилка. Завързал въжето за греда и увиснал на него! Минала една обща и последвала личната трагедия на Илиев. Но защо?!? Това никой не знае. Разказват се и преразказват различни приказки и до днес. За този случай ми разказаха Тоше Рангелов, на 86 г., и Любен Спиридонов, на 83 г., от Долна РъжанаОще като ученик в прогимназията, а сетне и в гимназията в Босилеград, много ме интересуваше историческото минало на Босилеградско Краище. Слушах разни разкази и приказки от възрастни хора, които ми бяха интересни и любопитството ми нямаше край. През онези години нямах възможност да прочета нещо и да си доизясня нещата. Имаше безброй въпроси, които ме интересуваха. Един от тях беше: - Какво наистина се е случило на 15 май 1917 г.? Открити разговори на тази тема тогава не се водеха. С годините научавах все повече неща от свидетелите и техните потомци в Горна и Долна Любата, а после и в другите села. Всъщност, това бяха най-близките на жертвите (синове, бащи, сестри, съпруги, дъщери, братя, съседи и други близки потомци). Снимка на Босилеград след клането над българите и опожаряването на града 15 май 1917 г. Резервна снимка - http://novatarealnost.bg/wp-content/uploads/2014/09/261509ecb2f571dc5c988db778c304ee8dd5d9.jpg
 |
| Гроб на Рангелъ Гергиновъ въ Босилеград |
