Александър Стамболийски - руска слуга ( русофил ) , сърбоман , гъркоман , българомразец , ПРОДАЖНИК И ЧУЖДОПОКЛОННИК

КАКВО СЪДЪРЖА :
1 / Биография
2 / Плюсове ( нещо хубаво , което е направил за България )
3 / Накратко какво мисли русиа ( нарочно съм написал ,,русиа" от неуважение ) за България ?
4 / Минуси и за какво се бори Александър Стамболийски ?

1 / Биография
Александър Стоименов Стамболийски (1 март 1879 — 14 юни 1923) е политик русофил ( руски слугинаж ), водач на руската партия в България ,,Български земеделски народен съюз (БЗНС)". Той е министър-председател ( за жалост ) на България в правителството на БЗНС (1919–1923). Стамболийски подписва Ньойския договор. Той е бил против всички войни в , които България е участвала. Той е бил против Княжество България да се провъзгласи за Царство България !
Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите.
Стамболийски е бил против ( искал да я заличи ) българската организация в Областта Македония - ВМРО , която се е борила против сърбята и гърцята и поддържала българското...
Александър Стамболийски е бил руска слуга , сърбоман ( съответно и македонист ) , гъркоман , българомразец , ПРОДАЖНИК И ЧУЖДОПОКЛОННИК.

2 / Плюсове ( нещо хубаво , което е направил за България )
НЯМА ТАКИВА !

3 / Накратко какво мисли русиа за България ?
Първо накратко трябва да разберем какво мисли за България покровителя и работодателя на Стамболийски - русия. За да разберем Стамболийски що за човек е.
Русиа е искала България да не съществува , за тях България е била пречка. Трябва или да бъде руска територия, или да се подели между съседите, а ако може по големият дял да бъде за руския сателит антибългарски - сърбята. Ако тези неща не се случат, тя трябва да е малка и да не е силна. Или както руския публицист българомразеца - Иван Аксаков през 1885 г. ( една год. преди русиа да се договори с Австро - Унгария за зоните на влияние ) във вестник „Русь“ пише : „Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или, по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!”. Същия този българомразец Иван Аксаков във вестника „Русь“ веднага след Априлското въстание пише: ,, Ето сега ние ще си вземем проливите". 

4 / Минуси и за какво се бори Александър Стамболийски ?...
Стамболийски е пацифист по убеждения. Той е бил против всички войни в , които България е участвала. България е учствала във всички войни под наслова за национално обединение със всички български краища , които русия разпокъсва от България. Стамболийски остро се противопоставя на промените в Търновската конституция през 1911 година . 
Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. Русиа се е считала за наследник на Византия, и се е провъзгласила за ,, Третия Рим ". Според нея никоя друга православна държава , няма право да въведе титлата ,, цар " и да бъде Царство .
Александър Стамболийски остро се противопоставя на участието на България в Първата световна война. В Първата световна война русиа е била против Царство България и воюва с нея.
Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и предател, Стамболийски заявява: "В момент, като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин". Славяните и славянството са измислени от русиа - Екатерина Велика за заличаване на българските колонии каквите те самите са.
След скандал при среща с Фердинанд през 1915 година, той е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов ( също руска слуга ) той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на т.нар. Радомирска република.След неуспеха на бунта се укрива, но през декември 1918 е амнистиран, заедно с повечето участници. През януари 1919 г. Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Той участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция ( след края на Първата световна война ) . След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския договор. След проведените парламентарни избори, от 21 май 1920 г. правителството е съставено само от представители на руската партия БЗНС. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война, чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци. Това са тези същите , които след Първата световна война прилапват Българските земи. Подкрепя идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Подобно на руския проект Югославия , в която се сърбинизираше , уформяше се руски колонии ( руски слуги ) , и фактора/шефа беше русиа. Това води до изостряне до краен предел отношенията между земеделското правителство и ВМРО. В борбата си срещу ВМРО правителството се ползва от услугите на Македонската федеративна организация ( сърбомани , руски слуги подкрепяни от руската партия в България - БЗНС и Александър Стамболийски ). Изпратени са допълнителни войскови, жандармерийски и полицейски части в Петрички и Кюстендилски окръг заликвидиране базите на ВМРО.
Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи влияние извън средите на българското селячество. 
Подписването на Нишката спогодба от 23 март 1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци за "обезопасяване на границата" между двете държави, прелива чашата на търпението. Носят се слухове, че са водени тайни преговори за Балканска федерация, в която България ще е под егидата на сърбия.
На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и цар Борис III. Помещаващата се в София Оранжева гвардия ( създадена от Стамболийски, съставена от паравоенни отряди и селяни ) е бързо обезоръжена. По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица и не успява да реагира адекватно.
Сам Стамболийски организира стотици селяни и прави опит за обсада на Пазарджик. Заповед за нападение не е дадена. Силите са неравни и след като местният гарнизон не се подчинил на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на селяните да се пръснат, за да не се стигне до кръвопролития.
Още на 10 юни военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак,след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.