Източник - Гръцки македонски юмрук https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%8E%D0%BC%D1%80%D1%83%D0%BA
Гръцкият македонски юмрук е паравоенна гръцка организация, чиято основна цел е да се противопостави на въоръжените чети на Вътрешната македонска революционна организация ( ВМРО е българска революционна организация ) в Областта Македония ( Егейска ). Създадена е от Главното командване на гръцката армия през 1925 година, след като ВМРО е унищожила федералистките чети ( създадени от руския шпионин Александър Стамболийски по заповед от русиа, с бивши ренегати от ВМРО ) , начело на които е стоял, подкрепяният от Гърция и Кралска Югославия, Тодор Паница (руски , сръбски и гръцки шпионин ). Оглавена е от капитан Стефос Григориу и общият брой на въоръжените сили възлиза на 15 800 души.
Успоредно с Гръцкия македонски юмрук в Югославия ( Сърбославия - руски антибългарски проект ) Върховното командване на сръбската война и Министерството на вътрешните работи създават подобна организация със същите цели наречена Сдружение против българските бандити в , което участват ренегати от ВМРО. За целта във Вардарска Македония ( днешен Фуром - БЮРМ ) са въоръжени 60 000 колонисти и са разположени 35 000 жандармеристи, редовни войски и контрачети. Съставени са няколко андартски чети ( Гръцка въоръжена пропаганда ), обявени за „федералистки“, на Ангел Димков и Кирил Петков в Сярско, на Георги Манолов в Солунско и по една в Костурско и Воденско.
За да осъществи основните си цели Гръцкия македонски юмрук налага следните заповеди на населението в Област Македония ( Егейска ) с „Възванието към македонския народ“ от 27 януари 1926 година в Лерин :
1) Забранява се от днес да се говори български език във всички обществени места, заведения, търговските сношения, срещите и събранията, увеселенията, обедите, сватбите и пр.
2) Налагаме на горните да говорят гръцки език.
3) Препоръчваме на всички власти - административни и военни, на държавните и частни чиновници да не приемат и дават сведения на друг език, освен гръцки.
4) Родители, учители, свещеници и настойници на малолетни, подканяме ви да изпълнявате патриотическия си дълг и ще ви считаме за отговорни за престъпленията на подведомствените ви
5) Който наруши тези заповеди ще се смята за предател на родината и ще бъде жестоко наказан от нашата организация, която беше създадена след последователни продължителни и задълбочени анализи на положението, и под мотото „Родината над всичко“. Тя [Организацията] има силата да наказва всеки, който не следва заповедите.
Успоредно с Гръцкия македонски юмрук в Югославия ( Сърбославия - руски антибългарски проект ) Върховното командване на сръбската война и Министерството на вътрешните работи създават подобна организация със същите цели наречена Сдружение против българските бандити в , което участват ренегати от ВМРО. За целта във Вардарска Македония ( днешен Фуром - БЮРМ ) са въоръжени 60 000 колонисти и са разположени 35 000 жандармеристи, редовни войски и контрачети. Съставени са няколко андартски чети ( Гръцка въоръжена пропаганда ), обявени за „федералистки“, на Ангел Димков и Кирил Петков в Сярско, на Георги Манолов в Солунско и по една в Костурско и Воденско.
За да осъществи основните си цели Гръцкия македонски юмрук налага следните заповеди на населението в Област Македония ( Егейска ) с „Възванието към македонския народ“ от 27 януари 1926 година в Лерин :
1) Забранява се от днес да се говори български език във всички обществени места, заведения, търговските сношения, срещите и събранията, увеселенията, обедите, сватбите и пр.
2) Налагаме на горните да говорят гръцки език.
3) Препоръчваме на всички власти - административни и военни, на държавните и частни чиновници да не приемат и дават сведения на друг език, освен гръцки.
4) Родители, учители, свещеници и настойници на малолетни, подканяме ви да изпълнявате патриотическия си дълг и ще ви считаме за отговорни за престъпленията на подведомствените ви
5) Който наруши тези заповеди ще се смята за предател на родината и ще бъде жестоко наказан от нашата организация, която беше създадена след последователни продължителни и задълбочени анализи на положението, и под мотото „Родината над всичко“. Тя [Организацията] има силата да наказва всеки, който не следва заповедите.
В отговор ЦК на ВМРО (в състав Иван Михайлов, Георги Попхристов и Александър Протогеров) през януари 1926 година взема решение за създаване на постоянна разузнавателна служба към ВМРО, която да следи всичко отнасящо се до революционната борба в българската Област Македония. За целта ръководителите на революционните окръзи на ВМРО, Задграничното представителство на ВМРО, и ръководствата на ММТРО и ММС са инструктирани да събират всякаква информация в България, Област Македония и цяла Европа. Околийските войводи на ВМРО трябва да водят точна статистика на чуждите военни части в районите си. Сериозно внимание се отделя и на ренегатите от ВМОРО, преминали на гръцка и сръбска служба подкрепени от русия.
Вестници
"Ето тоя бандитъ - капитан Стефан, е избрало дружеството "Гръцко-македонски юмрук", да брани Гърция от чужди аспирации...
От неколко месеца насам тоя същият със своята банда непрекженато снове по селата: Каленик, Асаново, Неокази, Вощарани, Сетина, Крушоради, Клещина, Д. Котори, Лесковец, Росен, Песочница и др., тормози населението, което е кански пропищяло и от никъде помощ не намира. Зверски са бити почти всички по-видни българи от горните села, а в селото Лесковец
отскубали са брадата
на поп Христо, бил е
бит до умиране - брат му.
Митре и три жени: Трайковица, Минкова, Дзолевица, от побоищата на които кръвта им шуртяла на два метра далечина... Мнозина от местното население са забегнали през граница в Битолско...
В. "Независима
Македония" № 157
от 30 април 1926 г.
"Капитан Стефан, началник на терористичната група "Македонски юмрук" в Леринско, е измъчвал по най-жесток начин българите в селата край сръбско-гръцката граница.
В село Росен са бити до смърт двамата братя Христо и Петър Аферезови, Пецо Турунджов, Пецо Субашов и др.
В село Крушоради са бити кметът Лазар Хумбов и Георги Мазнев, под предлог, че са проектирали да убият бандита капитан Стефан. И двамата са арестувани в Леринската тъмница."
Вестник "Независима Македония" № 178
от 1 октомври 1926 г.
"Кимо и Лазо К. Кумбови, Леко Баничанеца и Леко Дрангов от село Крушоради, Леринско, които били освободени от затвора по ходатайството на депутата Георги Модич и срещу подкуп от 10,000 драхми, били наново арестувани и изпратени на заточение в Беломорските острови.
Те са същите, които по-рано капитан Стефан, началникът на терористическата организация "Гръцки юмрук" в Македония беше бил и изтезавал под предлог, че укривали комити. Особено е тежко положението на българите в пограничните лерински села."
Вестник "Македония"
от 27 януари 1927 г.
"Лерин, май 1927 година.
В баничкия край са настанени на заграбени от местното население имоти бежанци от Мала Азия. Те не престават, подпомагани и от официалната власт, да заграбватъ и обсебват нови земи и имоти. Това разбойничество напоследък бе причина за сблъсквания между мъстните селяни и пришелците.
Така на 27 април в с. Росен стана кърваво сбиване, в което взе участие и властта. При нападението на селяните, покрай псувните и заканите, се казвало:
"Да ви няма от
тук "пали вулгари"
(старобългари)
"Ето тоя бандитъ - капитан Стефан, е избрало дружеството "Гръцко-македонски юмрук", да брани Гърция от чужди аспирации...
От неколко месеца насам тоя същият със своята банда непрекженато снове по селата: Каленик, Асаново, Неокази, Вощарани, Сетина, Крушоради, Клещина, Д. Котори, Лесковец, Росен, Песочница и др., тормози населението, което е кански пропищяло и от никъде помощ не намира. Зверски са бити почти всички по-видни българи от горните села, а в селото Лесковец
отскубали са брадата
на поп Христо, бил е
бит до умиране - брат му.
Митре и три жени: Трайковица, Минкова, Дзолевица, от побоищата на които кръвта им шуртяла на два метра далечина... Мнозина от местното население са забегнали през граница в Битолско...
В. "Независима
Македония" № 157
от 30 април 1926 г.
"Капитан Стефан, началник на терористичната група "Македонски юмрук" в Леринско, е измъчвал по най-жесток начин българите в селата край сръбско-гръцката граница.
В село Росен са бити до смърт двамата братя Христо и Петър Аферезови, Пецо Турунджов, Пецо Субашов и др.
В село Крушоради са бити кметът Лазар Хумбов и Георги Мазнев, под предлог, че са проектирали да убият бандита капитан Стефан. И двамата са арестувани в Леринската тъмница."
Вестник "Независима Македония" № 178
от 1 октомври 1926 г.
"Кимо и Лазо К. Кумбови, Леко Баничанеца и Леко Дрангов от село Крушоради, Леринско, които били освободени от затвора по ходатайството на депутата Георги Модич и срещу подкуп от 10,000 драхми, били наново арестувани и изпратени на заточение в Беломорските острови.
Те са същите, които по-рано капитан Стефан, началникът на терористическата организация "Гръцки юмрук" в Македония беше бил и изтезавал под предлог, че укривали комити. Особено е тежко положението на българите в пограничните лерински села."
Вестник "Македония"
от 27 януари 1927 г.
"Лерин, май 1927 година.
В баничкия край са настанени на заграбени от местното население имоти бежанци от Мала Азия. Те не престават, подпомагани и от официалната власт, да заграбватъ и обсебват нови земи и имоти. Това разбойничество напоследък бе причина за сблъсквания между мъстните селяни и пришелците.
Така на 27 април в с. Росен стана кърваво сбиване, в което взе участие и властта. При нападението на селяните, покрай псувните и заканите, се казвало:
"Да ви няма от
тук "пали вулгари"
(старобългари)
"Махайте се в България!" Има пребити много селяни, но най-много е пострадал Коле Донев.
Същата история се повтори и в с. Неокази, дето са бити до смърт братята Коце, Тане и Кире Латови.
В крайграничните села Вощарани и Сетина се вършат други ужаси. Въоръжени до зъби бежанци заедно с постовите войници вършат систематически претърсвания по къщите под предлог, че дирят укрити комити. Винаги тези претърсвания се съпровождат с грабежи, побоища и обезчестявания на моми и жени, придружени от заканата: "Само един бежанец да падне убит, мислете му: всички ще ви изколим!"
На 30 април в Лерин пристигна новият окръжен управител. Още с пристигането си той нареди да бъдат разпратени по всички села едни своеобразни декларации, които селяните трябва да подпишат. В тези декларации се заявява, че населението е доволно от положението и че се чувствува гръцко..."
Вестник "Македония" № 182
от 21 май 1927 г.
(Следва)
Затвор чака онзи, който прати писмо до България
Ето какво пише в едно писмо до вестник "Македония"от 9 октомври 1928 г.:
"Подписаният имам син 26 годишен, останал в Сърбия по известни съображения. Преди получавах писма от сина си, но ето вече една година никакво писмо, никакво известие нямам от него, нито той от нас до вчера. Каква е била неговата мъка за родителите му се вижда от следното. След като е търсил може би много пъти случай да ни се обади, такъв му паднал в една гостилница в Белград, през където е минал българин от Белград, идещ от Америка. Със сълзи на очи синът ми молил българина, като стигне в София, да се яви на едикоя си улица и номер, да потърси майка му, на която да съобщи, че синът й е жив и здрав, че не й пише, защото не смее да й пише, понеже писмата за България се конфискуват и ония, които са ги писали, макар и с невинни поздрави, се наказват с няколко дена затвор и разтакане по участъците."
С почит: Българин от поробена Македония.
От два месеца насам сръбските власти редовно събират войници от запаса - I позив, на възраст до 32 години, на тримесечно обучение и ги изпращат към Дебър.
Много нашенци са на гурбет като фурнаджии из Румъния и България, и понеже всеки друг начин за изпращане на пари у дома е труден и несигурен, в Кичево има един кираджия на име Наумче Стефанов, който от време на време отиваше в Румъния и България, за да вземе и донесе пари на тугинските семейства. При последното си отиване в Румъния, Наумче Стефанов минал за няколко дни и в България. Страшният тиранин Маткович научава това "престъпление" на Стефанова и дава веднага заповед в Кичево той да бъде арестуван и наказан с 20-дневен затвор. Стефанов вече излежава наказанието си. Освен това последва нова заповед: за в бъдеще и за в Румъния няма да бъдат издавани паспорти, както вече отдавна, още от идването на Маткович, в никакъв случай не се издават за в България."
Вестник "Македония" № 182 от
21 май 1927 г.
"В. "Политика" от 15 т. м. съобщава, че министерството на просветата в Белград издало окръжно до всички свои отдели, с което нареждало, че всички студенти, които желаят да учат в чужбина требва предварително да си набавят специално позволително за това от министерството.
По принцип министерството на просветата не позволява следване в България и Унгария, а за другите държави по принцип позволява, само че и за там требва да се вземе позволително -- защото чрез тия позволителни искало "да направи точна статистика на студентите си в чужбина". Молбите за позволителни требвало да се изпращат до надлежните власти при великите жупани. Всеки 15 дни те ще уведомяват министерството на просветата за издадените и визирани паспорти за всички студенти. "Щудиране" в България и Унгария ще се разрешава само на ония студенти, които са в последните години на своето учение.
На студентите от Област Македония ( Вардарска ) се позволява да следват във Франция и Англия."
В. "Македония" от
17 октомври 1927 г.
„Възвание към македонския народ“ на Гръцкия македонски юмрук от 27 януари 1926 година в Лерин
Резервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/58/Lerin_27_Jan_1926b.JPG
 |
| На български Резервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9f/Lerin_27_Jan_1926a.JPG |
Възхищавам се на труда ви за да саберете цялата тази информация защото знам колко е трудно. Истината е че в Гърция освен че е бил забранен българският език дори и до днес се окрива фактът че е бил говорен малко или пък много. Преди няколко години един журналист излезе и спомена че до преди един век в Северна Гърция българският се е знаел повече от гръцкия и както се подразбира всички реагираха на това.
ОтговорИзтриване