1940 Руското клане в Катин - ПОЛСКИЯ ГЕНОЦИД ( русия / ссср )

Източници - Катинско клане https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Какво съдържа:

1 / Накратко

2 / Разкриване

3 / Жертви

4 / Снимки и оригинален документ от 5 март 1940 г. от Лаврентий Берия до Йосиф Сталин, съдържаща предложение за екзекуция на полските офицери.

1 / Накратко

Катинското клане е масово убийство извършено на 5 март 1940 г. ( Втората световна война ) на 21 857 полски офицери, генерали, професори, политици ( интелектуалци) , извършено от русия ( по това време СССР ). Жертвите са взети като пленници, когато русия ( Съветския съюз ) окупира Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гора край с. Катин (Katyn) (на 18 км западно от Смоленск, Русия). В съседното с. Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите.

Други над 200 000 поляци са изпратени в руски концлагери в Урал, за да не се върнат никога повече…

Античовешкото , антихристиянското престъпление русия ще признае официално едва през 1990 г.

И България ще я последва същата съдба след руската окупация през 9 септември 1944 г. http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2015/04/1944.html

2 / Разкриване

През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия. Германия настоява в комисията да участва Международния червен кръст, но поради отказа на русиа ( Съветския Съюз - СССР ) това не може да се осъществи. По искане на Германия е свикана международна комисия. В нея влизат експерти от различни държави – английски, американски, полски, френски и др. – патолози, военни лекари, професори, доценти. Сред тях е и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение. След руската окупация на Царство България на 9 сеп. 1944 г. http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2015/04/1944.html по време на руското робство, доцент Марков е съден от Народния съд ( антинароден съд в, който се убиват великите българи - интелигенцията ), той се продава и полага клетва, че ще служи на руските интереси и бива оправдан. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и лъже ( обвинява германците за клането ) , че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г. През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Хитлеристка Германия ( Вермахта ). Руската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците.

Едва през 1990 г. Михаил Горбачов най-сетне признава, че русия е виновна за клането , като потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че кланетата са били извършени наистина през април и май 1940 г. от русия ( СССР ).

3 / Жертви

В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици — „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.

Въпреки че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 в доклад на председателя на КГБ Александр Шелепин се казва, че всъщност са разстреляни 21 857 поляци, както следва:

- 4 421 в Катинската гора (Смоленск)

- 3 820 в лагера „Старобелск“ (близо до Харков)

- 6 311 в лагер „Осташково“ (Калининска/Тверска област)

- 7 305 в други лагери и затвори в Западна Украйна и Западна Беларус.

Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 7 хил. души от тях са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин.

4 / Снимки

Оригинална докладна записка от 5 март 1940 г. от Лаврентий Берия до Йосиф Сталин, съдържаща предложение за екзекуция на полските офицериРезервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c1/Katyn_-_decision_of_massacre_p1.jpg

стр.2 на докладната запискаРезервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/72/Katyn_-_decision_of_massacre_p2.jpg

стр.3 на докладната запискаРезервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/87/Katyn_-_decision_of_massacre_p3.jpg

стр.4 на докладната запискаРезервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/22/Katyn_-_decision_of_massacre_p4.jpg

Експерт от международната комисия прави оглед на ексхумираните трупове на полските офицери

Ексхумирани трупове на полски офицери, застреляни в горите край с. КатинРезервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b8/Katy%C5%84%2C_ekshumacja_ofiar.jpg

Международната комисия, заедно с офицери от Вермахта пред една от ямите, в която са заровени избитите поляциРезервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5d/Katyn_massacre_1.jpg

Ексхумация на поредния масов гроб на полски офицери

Британски, канадски и американски офицери , заведени от германците, за да видят ексхумацията

Френския журналист Fernand de Brinon и др. в Катин на гробовете на Mieczysław Smorawiński и Bronisław Bohatyrewicz, Април 1943

Нациски плакат , изобразяващ екзекуции на полските офицери от руснаците, с надпис в Словакия: "Гората на мъртвите в Катин"

Големият полски режисьор Анджей Вайда и неговият баща, 43-годишният офицер от полската армия Якуб Вайда, застрелян в тила от руските болшевики край Катин

1892 русия убива Георги Вълкович - български посланик в Цариград

русия убива великия Стефан Стамболов - http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2015/12/blog-post_7.html

Какво съдържа:
Биография
Малко преди убийството
Убийство на Георги Вълкович
Последици
Кой е руската, турската слуга и терорист - Наум Тюфекчиев убил министър Христо Белчев 1891 г. , през 1892 г. Георги Вълкович и през 1895 г. великия Стефан Стамболов. 

Роден
1833 г.
Одрин, Османска империя

Убит
1892 г. (59 г.)
Цариград, Османска империя

Биография
Георги Вълкович е роден през 1833 в Одрин. Той е български лекар, политик и дипломат. През 60-те години той е сред водещите хирурзи в Цариград. Става един от водачите на Консервативната партия, а при управлението на великана Стефан Стамболов ( убит от русия три год. след Георги Вълкович ) дипломатически представител на България в Османската империя. Баща му е от богатия и влиятелен копривщенски род Чалъкови. Вълкович първоначално учи в Пловдив, а през 1857 завършва Военномедицинското училище в Цариград. След завършването си работи като хирург и преподава във Военномедицинското училище. През 1860-1863 специализира хирургия в Париж, а през 1865 за кратко е главен лекар в Централната болница в Дамаск. През 1870-1871 е директор на цариградската болница „Хайдар паша“. През 1872 Вълкович вече има чин полковник в османската армия. От 1875 е дописен, а от 1884 - действителен член на Българското книжовно дружество.
Георги Вълкович става един от водачите на Консервативната партия. Той е избиран за народен представител в Учредителното събрание (1879), I Велико Народно събрание (1879) и III Обикновено Народно събрание (1882-1883). През 1879 е директор на земеделието, търговията и обществените сгради, а през 1881 - директор на пощите и телеграфите на Източна Румелия. По време на Режима на пълномощията е министър на външните работи и изповеданията (1881-1883) и председател на Държавния съвет (1883). По време на Сръбско-българската война през 1885 Георги Вълкович е управител на военните болници. През 1886 става директор на Александровска болница в София. През 1887 е назначен за дипломатически представител на България в Цариград и остава на този пост до убийството му. Той е един от инициаторите на провежданата от правителството на Стефан Стамболов политика за активни дипломатически действия, насочени към подобряване на положението на българите в Османската империя.

Малко преди убийството
След опита ( втори опит ) за убийство на министър-председателя Стефан Стамболов ( при , който убиват финансовият министър Христо Белчев ) , извършен през януари 1891 г., Георги Вълкович участва активно в разследването на заговора, а малко по-късно на прехвърлянето в България на бомби, предназначени за атентати срещу Стамболов и княз Фердинанд I. Руския шпионин помияр и терорист Наум Тюфекчиев , който е сред основните участници в атентата срещу Стамболов, намиращ се по онова време в Одеса, се опитва да организира убийството на Вълкович. За тази цел той се свързва с живеещите в Цариград Христо Стефков и Георги Мерджана, като в самото начало на 1892 г. лично отива до Цариград, но не успява да ги убеди да извършат нападението.

Убийство на Георги Вълкович

На 20 февруари Тюфекчиев изпраща от Одеса Димитър Орловски и Дражев, които при пристигането си в Цариград се срещат с руския посланик Михаил Нелидов. Вечерта на 24 февруари по улиците на Пера - цариградския квартал, в който се намират много европейски посолства, сред които и българското, има необичайно много хора, тъй като се отбелязва християнският празник Заговезни. Орловски и Дражев изчакват Вълкович да свърши работата си в посолството и към 19 ч. го нападат близо до изхода, като го намушкват с нож в корема. Той умира 2 дни по-късно. След нападението Орловски и Дражев се опитват да се качат на руски кораб за Одеса, но не успяват, тъй като не разполагат с редовни документи, след което отиват в руското посолство, където прекарват нощта. На следващата сутрин руския посланикът, опасявайки се от замесването на посолството в скандала, успява да уреди заминаването им.

Последици
Разследването на атентата е възпрепятствано от руското посолство, което дори издейства освобождаването от ареста и изпраща тайно в русиа своя служител Владимир Шишманов, който ги изпраща в русиа. Следователите достигат до информацията за връзките на Тюфекчиев с Христо Стефков и Георги Мерджана и това става основата на обвинението. През май Стефков и Мерджана са осъдени на смърт за извършването на убийството, а Наум Тюфекчиев и брат му Никола Тюфекчиев получават задочно по 15 год. затвор за организацията на атентата, но руското правителство отказва да ги екстрадира, за да изтърпят наказанието си.

Кой е руската, турската слуга и терорист - Наум Тюфекчиев
Наум Тюфекчиев е роден на 29 юни 1864 година в Ресен, тогава в Османската империя. Следва пиротехника в Белгия и открива предприятие за производство на взривни материали и оръжие в София. В Белград заедно с Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и братята си Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви организира опит за убийството на Стефан Стамболов, но на 15 (27) март 1891 година вместо Стамболов е убит министър Христо Белчев, а Димитър Тюфекчиев е арестуван и по-късно убит. След това Тюфекчиев бяга в Одеса, където със руските власти подготвят убийството на дипломатическия представител на България в Цариград - Османската империя доктор Георги Вълкович. Подготвя двама терористи, които убиват доктора на 12 февруари 1892 в Цариград. Наум и Никола Тюфекчиеви са осъдени от османския съд като подбудители на атентата на по 15 години в затвор, но присъдата им не е изпълнена, тъй като русиа отказва да ги екстрадира. Изпратен е за кратко на заточение в Симбирск и 
получава месечна заплата от Руската държава.
Тюфекчиев се завръща в Княжество България и се включва в дейността на Младата македонска книжовна дружина в периода 1892-1894 година. На I конгрес на Македонските дружества Тюфекчиев е избран за подпредседател на организацията. Чрез връзките си в двореца на Фердинанд I купува 4000 бракувани пушки, 300 бомби и припаси и ги предава на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1895 година. В София създава бомболеярна, където произвежда гранатите „македонки“, като за главен куриер на доставките в Областта Македония се ползва Дончо Щипянчето. Тюфекчиев обаче спекулира със своето производство и Гоце Делчев и Гьорче Петров се отказват от услугите му.
Със Стоян Шангов издава през 1900 година вестник „Вечерна поща“, в която се допечатват редовно компромати. В следващите години с Борис Сарафов обмислят да отвлекат сина на богатия политик Иван Евстатиев Гешов, но планът се осуетява. От 1905 година влиза в контакт с болшевишки ( руски ) ,,революционери'' и им препродава бомби. През 1906 година Тюфекчиев е замесен в международен скандал при пренасяне за оръжие в русия.
През 1908 година Наум Тюфекчиев се връща в Област Македония и се сближава с водачите на Младотурската революция Ниязи бей и Енвер бей.
През 1915 година турската тайна полиция се свързва с Наум Тюфекчиев, с цел той да организира атентат в България, който да я тласне към съюз с Централните сили. Така от него е организиран атентатът в Градското казино, изпълнен от Червените братя на 31 януари 1915 година. При атентата загиват Никола Бояджиев, синът на началник-щаба на армията генерал Климент Бояджиев, дъщерята на военния министър генерал Иван Фичев Мара, Цветана Христова и художникът Петър Милев, а други 8 души са ранени. След включването на България в Първата световна война прави дарение от над 5 000 златни лева от името на Александър Тюфекчиев за възстановяване на институциите на Българската православна църква в Област Македония. На 25 февруари 1916 година по заповед на великия българин от гр. Щип Тодор Александров Наум Тюфекчиев е убит от екзекутора на ВМОРО Туше Скачков на улица „Раковски“ с шест куршума в гърдите.

Българския дипломат в Цариград и доктор - Георги Вълкович (1833-1892)

Руската, турската слуга и терорист - Наум Тюфекчиев (1864-1916)

1926 гърция забранява българския език в Област Македония ( Егейска ) Гръцки македонски юмрук

Източник - Гръцки македонски юмрук https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%8E%D0%BC%D1%80%D1%83%D0%BA

Гръцкият македонски юмрук е паравоенна гръцка организация, чиято основна цел е да се противопостави на въоръжените чети на Вътрешната македонска революционна организация ( ВМРО е българска революционна организация ) в Областта Македония ( Егейска ). Създадена е от Главното командване на гръцката армия през 1925 година, след като ВМРО е унищожила федералистките чети ( създадени от руския шпионин Александър Стамболийски по заповед от русиа, с бивши ренегати от ВМРО ) , начело на които е стоял, подкрепяният от Гърция и Кралска Югославия, Тодор Паница (руски , сръбски и гръцки шпионин ). Оглавена е от капитан Стефос Григориу и общият брой на въоръжените сили възлиза на 15 800 души.
Успоредно с Гръцкия македонски юмрук в Югославия ( Сърбославия - руски антибългарски проект ) Върховното командване на сръбската война и Министерството на вътрешните работи създават подобна организация със същите цели наречена Сдружение против българските бандити в , което участват ренегати от ВМРО. За целта във Вардарска Македония ( днешен Фуром - БЮРМ ) са въоръжени 60 000 колонисти и са разположени 35 000 жандармеристи, редовни войски и контрачети. Съставени са няколко андартски чети ( Гръцка въоръжена пропаганда ), обявени за „федералистки“, на Ангел Димков и Кирил Петков в Сярско, на Георги Манолов в Солунско и по една в Костурско и Воденско.
За да осъществи основните си цели Гръцкия македонски юмрук налага следните заповеди на населението в Област Македония ( Егейска ) с „Възванието към македонския народ“ от 27 януари 1926 година в Лерин :
1) Забранява се от днес да се говори български език във всички обществени места, заведения, търговските сношения, срещите и събранията, увеселенията, обедите, сватбите и пр.
2) Налагаме на горните да говорят гръцки език.
3) Препоръчваме на всички власти - административни и военни, на държавните и частни чиновници да не приемат и дават сведения на друг език, освен гръцки.
4) Родители, учители, свещеници и настойници на малолетни, подканяме ви да изпълнявате патриотическия си дълг и ще ви считаме за отговорни за престъпленията на подведомствените ви
5) Който наруши тези заповеди ще се смята за предател на родината и ще бъде жестоко наказан от нашата организация, която беше създадена след последователни продължителни и задълбочени анализи на положението, и под мотото „Родината над всичко“. Тя [Организацията] има силата да наказва всеки, който не следва заповедите.

В отговор ЦК на ВМРО (в състав Иван Михайлов, Георги Попхристов и Александър Протогеров) през януари 1926 година взема решение за създаване на постоянна разузнавателна служба към ВМРО, която да следи всичко отнасящо се до революционната борба в българската Област Македония. За целта ръководителите на революционните окръзи на ВМРО, Задграничното представителство на ВМРО, и ръководствата на ММТРО и ММС са инструктирани да събират всякаква информация в България, Област Македония и цяла Европа. Околийските войводи на ВМРО трябва да водят точна статистика на чуждите военни части в районите си. Сериозно внимание се отделя и на ренегатите от ВМОРО, преминали на гръцка и сръбска служба подкрепени от русия.

Вестници
"Ето тоя бандитъ - капитан Стефан, е избрало дружеството "Гръцко-македонски юмрук", да брани Гърция от чужди аспирации...
От неколко месеца насам тоя същият със своята банда непрекженато снове по селата: Каленик, Асаново, Неокази, Вощарани, Сетина, Крушоради, Клещина, Д. Котори, Лесковец, Росен, Песочница и др., тормози населението, което е кански пропищяло и от никъде помощ не намира. Зверски са бити почти всички по-видни българи от горните села, а в селото Лесковец
отскубали са брадата
на поп Христо, бил е
бит до умиране - брат му.

Митре и три жени: Трайковица, Минкова, Дзолевица, от побоищата на които кръвта им шуртяла на два метра далечина... Мнозина от местното население са забегнали през граница в Битолско...
В. "Независима
Македония" № 157
от 30 април 1926 г.

"Капитан Стефан, началник на терористичната група "Македонски юмрук" в Леринско, е измъчвал по най-жесток начин българите в селата край сръбско-гръцката граница.
В село Росен са бити до смърт двамата братя Христо и Петър Аферезови, Пецо Турунджов, Пецо Субашов и др.
В село Крушоради са бити кметът Лазар Хумбов и Георги Мазнев, под предлог, че са проектирали да убият бандита капитан Стефан. И двамата са арестувани в Леринската тъмница."
Вестник "Независима Македония" № 178
от 1 октомври 1926 г.

"Кимо и Лазо К. Кумбови, Леко Баничанеца и Леко Дрангов от село Крушоради, Леринско, които били освободени от затвора по ходатайството на депутата Георги Модич и срещу подкуп от 10,000 драхми, били наново арестувани и изпратени на заточение в Беломорските острови.
Те са същите, които по-рано капитан Стефан, началникът на терористическата организация "Гръцки юмрук" в Македония беше бил и изтезавал под предлог, че укривали комити. Особено е тежко положението на българите в пограничните лерински села."
Вестник "Македония"
от 27 януари 1927 г.

"Лерин, май 1927 година.
В баничкия край са настанени на заграбени от местното население имоти бежанци от Мала Азия. Те не престават, подпомагани и от официалната власт, да заграбватъ и обсебват нови земи и имоти. Това разбойничество напоследък бе причина за сблъсквания между мъстните селяни и пришелците.
Така на 27 април в с. Росен стана кърваво сбиване, в което взе участие и властта. При нападението на селяните, покрай псувните и заканите, се казвало:
"Да ви няма от
тук "пали вулгари"
(старобългари)

"Махайте се в България!" Има пребити много селяни, но най-много е пострадал Коле Донев.
Същата история се повтори и в с. Неокази, дето са бити до смърт братята Коце, Тане и Кире Латови.
В крайграничните села Вощарани и Сетина се вършат други ужаси. Въоръжени до зъби бежанци заедно с постовите войници вършат систематически претърсвания по къщите под предлог, че дирят укрити комити. Винаги тези претърсвания се съпровождат с грабежи, побоища и обезчестявания на моми и жени, придружени от заканата: "Само един бежанец да падне убит, мислете му: всички ще ви изколим!"
На 30 април в Лерин пристигна новият окръжен управител. Още с пристигането си той нареди да бъдат разпратени по всички села едни своеобразни декларации, които селяните трябва да подпишат. В тези декларации се заявява, че населението е доволно от положението и че се чувствува гръцко..."
Вестник "Македония" № 182
от 21 май 1927 г.
(Следва)

Затвор чака онзи, който прати писмо до България

Ето какво пише в едно писмо до вестник "Македония"от 9 октомври 1928 г.:
"Подписаният имам син 26 годишен, останал в Сърбия по известни съображения. Преди получавах писма от сина си, но ето вече една година никакво писмо, никакво известие нямам от него, нито той от нас до вчера. Каква е била неговата мъка за родителите му се вижда от следното. След като е търсил може би много пъти случай да ни се обади, такъв му паднал в една гостилница в Белград, през където е минал българин от Белград, идещ от Америка. Със сълзи на очи синът ми молил българина, като стигне в София, да се яви на едикоя си улица и номер, да потърси майка му, на която да съобщи, че синът й е жив и здрав, че не й пише, защото не смее да й пише, понеже писмата за България се конфискуват и ония, които са ги писали, макар и с невинни поздрави, се наказват с няколко дена затвор и разтакане по участъците."
С почит: Българин от поробена Македония.

От два месеца насам сръбските власти редовно събират войници от запаса - I позив, на възраст до 32 години, на тримесечно обучение и ги изпращат към Дебър.
Много нашенци са на гурбет като фурнаджии из Румъния и България, и понеже всеки друг начин за изпращане на пари у дома е труден и несигурен, в Кичево има един кираджия на име Наумче Стефанов, който от време на време отиваше в Румъния и България, за да вземе и донесе пари на тугинските семейства. При последното си отиване в Румъния, Наумче Стефанов минал за няколко дни и в България. Страшният тиранин Маткович научава това "престъпление" на Стефанова и дава веднага заповед в Кичево той да бъде арестуван и наказан с 20-дневен затвор. Стефанов вече излежава наказанието си. Освен това последва нова заповед: за в бъдеще и за в Румъния няма да бъдат издавани паспорти, както вече отдавна, още от идването на Маткович, в никакъв случай не се издават за в България."
Вестник "Македония" № 182 от
21 май 1927 г.

"В. "Политика" от 15 т. м. съобщава, че министерството на просветата в Белград издало окръжно до всички свои отдели, с което нареждало, че всички студенти, които желаят да учат в чужбина требва предварително да си набавят специално позволително за това от министерството.
По принцип министерството на просветата не позволява следване в България и Унгария, а за другите държави по принцип позволява, само че и за там требва да се вземе позволително -- защото чрез тия позволителни искало "да направи точна статистика на студентите си в чужбина". Молбите за позволителни требвало да се изпращат до надлежните власти при великите жупани. Всеки 15 дни те ще уведомяват министерството на просветата за издадените и визирани паспорти за всички студенти. "Щудиране" в България и Унгария ще се разрешава само на ония студенти, които са в последните години на своето учение.
На студентите от Област Македония ( Вардарска ) се позволява да следват във Франция и Англия."
В. "Македония" от
17 октомври 1927 г.

„Възвание към македонския народ“ на Гръцкия македонски юмрук от 27 януари 1926 година в Лерин
Резервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/58/Lerin_27_Jan_1926b.JPG

На български
Резервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9f/Lerin_27_Jan_1926a.JPG

Драган Цанков - предател , руска слуга ( русофил ) , продажник , антибългарин

Като отидеш в уикипедия ,, Драган Цанков " пише , че е русофил. Но какво точно е направил по тази линия не пише. Ако погледнем общо в тази връзка на нещата , в уикипедия много работи са спестени по отношение на чужди враждебни на България империи и измислени държавички. Тези предатели, измекяри виновни за това незнят една много вярна и истинска мисъл, която гласи : ,, Част от народа можеш да го лъжеш за неопределено време , но целият народ през цялото време - няма как .....!!! "
Приятно четене.....

Роден : 9 ноември 1828 Свищов, По времето на турското робство.
Починал : 11 март 1911 ( на 82 г. - три год. след независимостта ) София, Царство България.

Към края на 1885 г. до руския дипломатически агент в България бе подадено изложение с ,, клетвени обещания "  от лицата : Драган Цанков, Тодор Бурмов и Марко Балабанов да действат съгласно ,, плановете на императорското правителство " . След това Министерството на външните работи започва да им отпуска по 40 хиляди рубли на година. От своя страна триумвирите се задължиха да провеждат руска агитация в България, и за всичко да се отчитат пред руското дипломатическо ведомство.
В навечерието на свалянето на Батенберг през 1886 г., за да спаси живота си, моли царското правителство да му даде руско поданство ( гражданство ). След руския преврат за премахването на Александър I Батенберг Драган Цанков е сред авторите на т.нар. „махзар“ - молба до формалния сюзерен на България - турския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация.
През 1886 г. емигрира в Русия. Завръща се в България през 1895 г. след убийството на великия Стефан Стамболов убит от руските мекерета - изроди http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2015/12/blog-post_7.html , и веднага се заема с възстановяване на своята партия.
По долу в документите ще видите как руските мекерета, предателите, българомразците : Драганчо Цанковчо , Тодор Бурмов и Марко Балабанов се продават и полагат клетви в защита на руските интереси.

ДОКУМЕНТИ

Към края на 1885 г. царското правителство успя окончателно да привлече цанковистите към себе си: „на първо време" предложиха на Цанков „10-12 хил. франка във вид на персонална помощ" /N 4/. След Цанков към чувала с парите се повлякоха Тодор Бурмов и Марко Балабанов. От името на този „троен съюз" до руския дипломатически агент в България бе подадено изложение с „клетвени обещания" да действат „съгласно плановете на императорското правителство". След това Министерството на външните работи започна да им отпуска по 40 хил. рубли на година. От своя страна триумвирите се задължиха да провеждат руски агитация в България и за всичко да се отчитат пред руското дипломатическо ведомство /N 8/.

Резервно копие от изображението горе - http://www.faktor.bg/fadmin/ajax/images/imports/af3512f6ec03c4fcb44dc337436cd30c.jpg

Ето и част от текста на самата грама, преведена от Васил Коларов, изпратена от дипломатическия агент в руското консулство А. Кояндер до директора на Азиатския департамент Иван Алексеевич Зиновиев.

N 4. Писмо от дипломатическия агент в София до директора на азиатския департамент Зиновиев
29/17 Декември 1885 г.
За това би следвало ние да снабдяваме Цанков с необходимите за водене на агитация парични средства, които той може да получи само от нас.
Имайки предвид ползата, която можем да извлечем за собствените си интереси, като обвързваме към себе си Цанков с материални изгоди, аз си позволявам да подкрепя неговото ходатайство за оказването му на парична помощ от сумите на окупационния фонд. Като начало във вид на лично подпомагане би следвало да му отпуснем от 10 до 12 хиляди франка. Впоследствие също би могло да го снабдяваме и със средства, необходими за водене на борбата с неговите политически противници, които сега са и наши най-опасни врагове. Разходването на всъщност крайно незначителна част от намиращите се в наше разпореждане суми от упоменатия фонд за подобен род цели би могло, по мое мнение, да донесе значителна изгода на нашето положение и нашите интереси в България.

Резервно копие от изображението горе - http://www.faktor.bg/fadmin/ajax/images/imports/515e2d1da2f65ddfa194fb0fc6c33a08.jpg

От телеграмата на руския дипломатически агент Богданов до външния министър Гирс се вижда, че лично руският император Александър III Българомразец следи за раздаваните пари на безродните си платени помияри и добре си води сметките, отчитайки, че щом веднъж си станал помияр, то вероятно ще си такъв за цял живот. Нормално е този, който дава парите, да се притеснява, че те ще бъдат присвоени, защото много добре знае кому ги дава:

N 5.
Телеграма на дипломатическия агент в София до министъра на външните работи Гирс
5 януари 1886 г./25 декември 1885 г.
Тъй като имат намерение да издават вестник, чиято цел би била да разяснява доколко сегашното антируско направление в България противоречи на народните интереси и колко пагубно ще се отрази на нейното бъдеще, при това доколкото е възможно без да се прибягва до нападки срещу правителството и другите партии, Драган Цанков, Балабанов и Бурмов предполагат, че е необходимо пътуване на последния в Русия за събиране на пожертвования за издаване на такъв вестник и за борба с други средства срещу тукашното антируско направление. Но предвид все повече и повече откриващите се благоприятни условия за такава пропаганда, би вило желателно подобен вестник да се основе колкото е възможно по-бързо и Цанков моли секретно да му се предостави еднократна правителствена субсидия от шест хиляди франка, така че без да изчаква събраните от Бурмов пари, да може да започне издаването на вестника от 1 януари [1].
/Богданов/
1. На оригинала има забележка от ръката на Александър III: „На него Вече са му дадени 12 000 франка."
38

Резервно копие от изображението горе - http://www.faktor.bg/fadmin/ajax/images/imports/833067a6347abcc6db93f4e86e05d993.jpg

N 6.
Телеграма от министъра на външните работи до дипломатическия агент в София Богданов.
7 януари 1886 г. /26 декември 1885 г.
Получих телеграмата от /5 януари/ 24 /декември/  Строго секретно. Имайки предвид притесненото лично положение на Драган Цанков и предложението му да издава Вестник, на господаря император му бе угодно да разреши да му се предоставят от окупационните суми дванадесет хиляди франка.
Гирс

Резервно копие от изображението горе - http://www.faktor.bg/fadmin/ajax/images/imports/c2716dc0cac382954cf0f53d5d324c3a.jpg

В следващата грама, вече от 1886 г., се вижда, че финансирането на руските слугинажи , измекяри и предателите с парите на българското население продължава, Тодор Бурмов , Марко Балабанов и Драган Цанков дори са принудени да подпишат клетвена декларация за вярност към целите на руския империализъм:

N 8

Депеша [1] от дипломатическия агент в София до министъра на външните работи Гирс
17/5 април 1886 г.
Милостиви господине Николай Карлович,
Имах честта да получа строго секретната инструкция на ваше превъзходителство от /2 април/ 21 миналия март под N 55 [2], с която Вие благоволявате да ми наредите да предоставям на г.г. Бурмов, Цанков и Балабанов по 40 хиляди франка в година от българския окупационен фонд, започвайки от /13/ 1 януари т.г., за издаване на вестник с цел разясняване сред българите на истинските им интереси и агитация сред народа в същия смисъл и няма да пропусна точно да се съобразявам със заповедите на Ваше Високопревъзходителство да взема всички мерки тази помощ строго да се пази в тайна.
Освен това всичките три лица подписаха на тази записка клетвено обещание, че винаги точно ще се съобразяват с казаното в нея и строго ще се придържат към изложената в нея програма и когато са в опозиция, и когато са на власт. Те също се заклеха, че ще действат винаги единодушно по тази програма, във взаимно съгласие и никой от тях никога няма да си позволи някакво отделно действие, без да се посъветва с другите си съюзници и без да получи тяхното одобрение и съгласие, когато са на власт или в опозиция. В заключение те положиха клетва, че ще останат неизменно верни на този троен съюз във всички възможни случаи.
Приемете и пр.
П. Богданов

Резервно копие от изображението горе - http://www.faktor.bg/fadmin/ajax/images/imports/e06d6c37ec7baf0d64cd7aed2a662d97.jpg

Със следващата грама руският дипломат в София докладва на руския външен министър за осъществения преврат и изпраща копия до мисиите в Пловдив и Константинопол. Видно е, че платените руски мекерета са съставили правителство, което скоро ще бъде пометено от българския народ:

N 14.
Телеграма от дипломатическия агент в София до министъра на външните работи Гирс
21/9 август 1886 г.
Временното правителство е съставено. Председател — митрополит Климент; членове: Драган Цанков, Бурмов, Христо Стоянов, Радославов, Величков и майор Никифоров, главнокомандващ — майор Груев.
Временното правителство моли господаря император да приеме българския народ под своя защита и покровителство. То ходатайства специално за предпазване границите на Северна и Южна България срещу неприятелско нашествие.
Communigue copies Constantinopole es Philippople.
Богданов 

Резервно копие от изображението горе - http://www.faktor.bg/fadmin/ajax/images/imports/e4b5a893de232a95f8452c02b2c04733.jpg

7 януари 1945 сърбия изкла 1200 българи във Вардарско ( Област Македония ) Кървавата Коледа ( Божик )

Източници
Преди 70 г. кървав Божик изкла 1200 българи в Македония - http://www.faktor.bg/novini/balgariya/63816-predi-70-g-karvav-bozhik-izkla-1200-balgari-v-makedoniya.html
Кървавата Коледа - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0

Предистория
След руската окупация на Царство България през 9 септември 1944 г. http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2015/04/1944.html и началото на руското робство, русия заедно със своя руски, антибългарски малък сателит - сърбия ( по това време руския проект Югославия / Сърбославия ) създават македонската нация ! По това време руското робство в България тече със пълна сила. Избиват се веднага българските революционери, войводи, офицери, войници, учители , свещенници , лекари, всички които са против руското робство и цялата българска интелигенция. Така по това време и в българските краища : Вардарско ( Област Македония ) / днешен Фуром - БЮРМ, Западна ( Беломорска ) Тракия - Днешна северна гърция, и част от Поморавието ( днес източна сърбия ) , които русия иззема от Царство България малко преди руската окупация на 9 септември 1944 г. ,протича етническо чистене на българите , които изявяват и не се отказват от своето българско самосъзнание.

Така на 7 януари 1945 година, първия ден на Коледа, по списък, съставен от Лазар Колишевски по нареждане на руската слуга Тито ( съгласувано с русия ) във Вардарско ( Област Македония) са избити без съд и присъда 1200 българи. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. 
В следващите няколко седмици в Охридско и Преспанско са убивани цели семейства. След това телата са им изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера “Голий оток” или затвора “Идризово”. Само в първия ден на Коледа, 7 януари ( във Фуром - БЮРМ Коледа се нарича Божик и се чества според Юлианския календар ) в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Във Велес телата са закопани за черквата “Свети Спас” и край Пуста кула. Кървав Божик изкла 1200 българи във Вардарско ( Област Македония ) - днешен Фуром / БЮРМ.

На снимката руската подлога и агент на чужди държави, българомразеца - Георги Димитров поздравява Тито за избитите българи.....

9 март 1985 г. Турски атентат на гара Буново от потурчените ( помаците / еничарите )

В навечерието на 9 март 1985 г. в село Буново е взривен вагон с майки и деца. Извършители са руско - турски агенти ( повече за тях прочетете в 5 / Извършителите и тяхната съдба ). Лидера на атентата е бил Ахмед Доган , който е руски - турски агент, а руското му досие можете да прочетете тук - http://desebg.com/20...4-55/804--1-20-
Убити са 7 души ( 2 деца ) , и 9 са ранени. Атентата при гара Буново е най-големия атентат ( по брой жертви ) в историята на българските железници.


КАКВО СЪДЪРЖА : 
1 / Кратка статистика за атентата :
2 / Подготовка на атентата
3 / Последици след атентата
4 / Разкази на свидетели
5 / Извършителите и тяхната съдба
6 / В памет на жертвите на атентата

1 / Кратка статистика за Атентата :
Местоположение : село Буново (Софийска област)
Дата : 9 март 1985 г. - 21:31 ч.
Оръжие : бомба ( сложена във вагон с пътуващи майки и деца )
Убити : 7 ( две деца )
Ранени : 9
Извършител :Турско национално-освободително движение в България ( терористична , нелегална турска организация на потурчените ( помаците ) в България финансирана от турция , а по късно като партия ДПС ).
Атентатори : 3

2 / Подготовка на атентата
Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.
Механизмът е прост: стандартна батерия от 4,5 волта, електрически жици, електродетонатори, амониева селитра и шашки „Амонит-6". Забавящият механизъм е от будилник „Слава". Часовникът, настроен на определен час, свързва електрическата верига и предизвиква детонация.

3 / Последици след атентата
Първи на помощ се притичват живеещите близо до влаковата линия и дежурните служители на БДЖ. Гледката е жестока. Кожа, крайници, черва, мозъци и кръв са пръснати по мартенския сняг.
Силен тътен, огън, пламъци и писъци са думите, които всички оцелели и свидетели използват, започвайки разказа си за кошмарната нощ. Умират седем души, две от жертвите са глухонеми деца на 12 и 13 години - Георги и Стефан. Умират Яворка Петрова, на 38 години, и Емил Николов на 40, Райна Бозукова, на 64, Стилиян Иванов, на 60, и Николай Генков на, 63 г. Тежко ранените са девет, а стресът от преживяното скъсява живота на потърпевши и очевидци.
Половин час след детонацията на гара Буново бомба избухва и в сладкарницата на хотел „Епруветката" в Сливен. Бомбата е поставена от един и същи човек, който се качва на влака в Бургас, поставя бомбата, която трябва да избухне в тунела след гара Буново, слиза в Сливен и поставя второ устройство там.
На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

4 / Разкази на свидетели
Детската учителка Митка Василева пътува от Карлово с дъщеря си и двама свои приятели - Емил и Яворка. Връщат се от родителска среща на децата си. И тримата са от видинското градче Димово. Ръката върху главата на дъщеря й запазва живота на момиченцето. „Ако не я бях гушнала, докато спи, металната поставка за багаж щеше да премаже главичката й", през сълзи разказва Митка. На ръката й все още има белег, има проблеми със съня, а веднага след атентата развива страхова невроза, която и досега не е излекувана. Веднага щом идва в съзнание, Митка изравя от отломките дъщеря си Мариана и започва да крещи за помощ. Откарани са в болницата в Пирдоп, където отстраняват набитите в очите й стъкла и сега тя като по чудо не е сляпа. „Когато съпругът ми дойде и ме видя, ме погали по главата и каза, че не бива да се плаша, когато ми махнат превръзките. „Ти си побеляла", казва й той.
Приятелите й Емил и Яворка са сред седемте жертви. Яворка има 16-годишен син. „Изпратих я на родителска среща и след това я чаках на гарата, но тя не се появи", споделя през сълзи вдовецът й Христо. Той е международен шофьор и в нощта на трагедията трябва да тръгне за Иран. „Разбрах, че е убита 24 дни след погребението. Тогава нямаше телефони и пътувайки в Азия, можех да се обадя чак на границата. Когато видях некролозите, не повярвах, повярвах чак на родителите й", казва Христо. Родителите на Яворка умират от мъка един след друг малко след нейната смърт.
Стрелочничката Анка Рукова все още не може да разказва за тази нощ, без да се разплаче. Най-яркият й спомен е за 1З-годишния Стефан, когото детонацията буквално го залепя за един стълб. Половината му глава я няма и това затруднява собствения му баща да го разпознае ден по-късно в софийската морга. Стефан е глухоням и заедно със своето приятелче Георги са избягали от училището в Мъглиж. Вървят пеша до Казанлък, където се качват в купето на злополучния влак, в което е поставена бомбата. „Обадиха ми се от училището, че са избягали. Сигурно са искали да отидат на гости на Гошко в Ботунец. И досега се чудя как две глухонеми деца си купуват сами билети и кондукторът ги проверява и отминава, въпреки че са без придружител", казва сестрата на Стефан Величка. Баща им е пастир, а майка им Щиляна е тежко болна от години. Анастасови са каракачани, бедни, скромни и работливи хора.
Именно кондукторката Минка Колева обаче се оказва ключов свидетел, чиито показания потвърждават, че един от терористите е бил във влака на 9 март. „Чак няколко години по-късно разбрахме какво се е случило. Още същата вечер ме взеха в София да давам показания. Лично вътрешният министър Димитър Стоянов ме разпитваше. Даже си мисля, че в началото подозираха нас", връща се назад кондукторката. Оказва се, че Минка познава един от атентаторите. Известно време след атентата я викат отново за показания и й показват албум със снимки тя трябвало да посочи дали е виждала някого от мъжете във влака. Разпознава Елин Маджаров и брат му Севдалин.

5 / Извършителите и тяхната съдба
На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е рожденото име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност ( руски агенти ) в Бургас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор – Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

6 / В памет на жертвите на атентата
През 1990-те год. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.

Жертвите :

Атентаторите :

Паметник на загиналите