сряда, 9 септември 2015 г.

26 март 1913 г. българите превземат непревземаемата крепост Одрин ( Балканската война - първата )

НАКРАТКО
Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Тя е определена като ,, непревземаемата крепост " . Военните действия в Одрин, извършени от българските войски от октомври 1912 до 26 март 1913 г. завършват с превземането на турската крепост от Втора Българска армия, решителна победа, довела до края на Балканската война ( победа за Царство България и капитулацията на Османската империя - турция ). На 12 ноември 1912 г. Райна Касабова е първата жена в света, извършила полет във военни условия. На 21 Март Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън ( „огневи вал“ ). Сутринта на 26 март 1913 г. главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд. Постижението на българите се резюмира от британски военен кореспондент: " Една нация с население от по-малко от пет милиона , изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици , води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели ". Целия текст вижте по долу.
Шукри Паша, комендантът на Одринската крепост (Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои” ). В двора на българската църква Св. Св. Константин и Елена в Одрин са погребвани българските офицери, загинали при превземането на Одринската крепост през 1913 г. На 5 октомври 2008 г. президентът Георги Първанов открива в Свиленград паметник на загиналите български офицери и войници при обсадата и щурма на Одрин.


КАКВО СЪДЪРЖА

1 / ПЕРИОД , МЯСТО , СИЛИ , КОМАНДИРИ.2 / ПРЕДХОДНИ СЪБИТИЯ.
3 / ОБСАДАТА (октомври 1912 - март 1913) - Разположение на силите.
- Бойни действия.
- Действия на авиацията.
4 / ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КРЕПОСТТА (12-13 март 1913)
- Разположение на силите
- Подготовка на атаката
- Одринската операция (24-25 март)
- Завземане на града
- Последици
5 / СВИДЕТЕЛИ
- Британски военен кореспондент
- Турския офицер Хасан Джемал
- Турския командир Шукри Паша
6 / СНИМКИ

===========================================================

1 / Период , Място , Сили , Командири.
Период : октомври 1912 г. - 26 март 1913 г. ( по време на първата Балканска война в , която България побеждава турция - капитулира ) По това време цар на Царство България е Фердинанд I.
Място : Одрин Османска империя ( днешна турция )
Воюващи страни : България - Османска империя
Командири :
Царство България - Никола Иванов , Георги Вазов ( брат на Иван Вазов )
Османска империя - Шукри паша
Сили :
Царство България : 126 000 войници ( около 154 000, ако се включват спомагателните части , от общо близо 5 милиона население тогава ) , 71 пехотни и 4 пионерни дружини, 82 крепостни и 210 полски оръдия, 50 полски гаубици и 7 ескадрона.
Османска империя - 75 000 войници, от общо 20 милиона население тогава.
Резултат : Победа за България , Османската империя капитулира.
Тереториални промени : България си връща българското землище Одринско - Тракия ( за няколко месеца до втората Балканска война в , която всички са срещу България ).
Жертви и загуби :
България - 1986 убити българи, 6655 ранени.
Османска империя - около 7000 убити , 65 000 пленени войници и офицери - 15 генерали, 1200 офицери, 600 оръдия, 16 бойни знамена , 413 оръдия, 46 картечници, 12 240 пушки.

2 / ПРЕДХОДНИ СЪБИТИЯ.

На 23 октомври 1912 г. Първа Българска армия преминава в настъпление и пресича турската граница при Сакар планина. Българите срещат центъра на турската армия, тръгнала на настъпление срещу България и след двудневни боеве нанасят тежки загуби на турците и ги обръщат в бяг. Втора Българска армия изтласква турските сили около ключовата османска крепост в Тракия Одрин и обкръжава града. Трета Българска армия изненадва турците с настъплението си откъм Странджа и превзема Лозенград. Българите продължават настъплението си и на 28 октомври при линията Люлебургас-Бунархисар се разгаря генерално сражение, продължило шест дни и шест нощи. На 3 ноември турската позиция е пробита на няколко места и рухва, турците бягат и на 4 ноември заемат позиция на укрепената линия Чаталджа на 30 км от Цариград.

3 / ОБСАДАТА (октомври 1912 - март 1913)
Разположение на силите.

Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Отбранителните съоръжения са разположени на три позиции - предна, главна и тилна. Предната позиция се намира на 9 до 11 километра от града и се състои от окопи и укрепени огневи позиции за артилерията. На разстояние 0,5 до 3 километра от града, върху редица естествени хълмове край него, е изградена главната позиция, състояща се от 24 каменно-землени и 2 стоманобетонни форта, които отстоят на около километър един от друг и побират по 300 войници. Между фортовете са разположени стрелкови окопи с площадки за картечници и големокалибрени батареи, защитени с бетонни съоръжения. Отделните позиции са свързани със съобщителни окопи, а между тях има сложна система от преградни ровове, заграждения от бодлива тел в 5-6 реда, вълчи ями и фугаси. В северозападния сектор на отбраната е прокопан ров с дължина 800 m и възможност за наводняване. Последната, тилна позиция е разположена в самия град. Гарнизонът на Одринската крепост, под командването на артилерийски генерал Шукри паша (ръководил и потушаването на Преображенското въстание в Странджанско през 1903 година) , се състои от шест редовни пехотни полка, три запасни дивизии, пет артилерийски полка, два инженерни батальона, пет картечни роти, една рота от сапьори и телеграфисти, пет ескадрона кавалерия. Те са групирани в 5 дивизии и 2 самостоятелни полка с общо около 70 000 войници и офицери, 524 оръдия и 20 крепостни картечници. За наблюдение на противника гарнизонът разполага с няколко прожектора и един балон, но поради липса на оборудване за зареждането му, той не е използван. Османското командване разполага и с две радиостанции, които са успешно заглушени от обсаждащите войски, пръв подобен случай във военната история. Макар че населението на града е набъбнало от бежанци и достига 170 000 души, той е добре запасен с продоволствие и е подготвен за продължителна обсада. Българското командване насочва срещу Одрин основната част от Втора българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) - Осма пехотна тунджанска дивизия (командващ генерал-майор Димитър Кирков) и Девета пехотна плевенска дивизия (командващ генерал-майор Радой Сираков). Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) имат за задача да нанесат удар върху основните османски сили и да откъснат града от останалата част от Източна Тракия.

Бойни действия.

Българските войски достигат Одрин, разположен близо до границата, още в първите дни на войната. След османските поражения в Лозенградската и Люлебургазко-Бунархисарската операция през октомври градът е напълно обкръжен и откъснат от основните османски сили. Първоначално обсадата е поета от Осма пехотна тунджанска дивизия и няколко спомагателни части от Втора армия под общото командване на генерал-лейтенант Никола Иванов. На 3 декември 1912 година воюващите страни подписват край Чаталджа протокол за сключване на примирие. Според неговите условия блокадата на Одрин се запазва, но османската страна приема да допусне преминаването по железопътната линия през града на доставки за съюзниците. На 16 януари 1913 година в Османската империя е извършен преврат, начело с младотурския лидер Енвер бей. Съгласно условията на протокола от Чаталджа, османските власти обявяват, че прекратяват примирието след четири дни. На 3 февруари 1913 година военните действия са подновени при изключително тежки атмосферни условия - температури до18 градуса под нулата и 1,8 м сняг. Някои от часовите получават измръзвания и са им ампутирани пръсти. Поради липсата на коне българската артилерия се снабдява с волски впрягове , които изминават разстоянието от снабдителната база през блатистата наводнена от Марица равнина до фронта за 6 дни с най-много шест снаряда на впряг. Недостигът на топло облекло и гориво вади от строя 17 000 войници от 2-ра армия край Одрин.

Действия на авиацията.
На сутринта на 29 октомври журналисти и военни аташета се събират на летище Мустафа паша (дн. Свиленград), за да наблюдават излитането на поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, които трябва да извършат разузнаване на Одринската крепост. Преди излитането пилотът Милков и наблюдателят Таракчиев поставят две бомби в кошове, прикрепени отстрани на самолета Албатрос Ф-3. Полетът им продължава 1 ч. и 20 мин. на около 500 м височина. Когато стигат над военния обект – жп гара Караагач – Продан Таракчиев пуска бомбите. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград. Те разкриват турските резерви при с. Кадъкьой. Радул Милков разказва за драматичния полет: В самолета взехме две бомби за проба... Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Вардарско ( днешен Фуром - БЮРМ Македония ), използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха „одринки”. Времето бе великолепно, слънчево... Излетях в 9,30 – посока Одрин... Летях в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите. На 1 ноември при облитане на самолета си "Блерио" загива поручик Христо Топракчиев, първата жертва от страна на българската бойна авиация. На 12 ноември 1912 г. Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов. Тя е първата жена в света, извършила полет във военни условия.

4 / ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КРЕПОСТТА (12-13 март 1913)
Разположение на силите.
В началото на март 1913 г обсаждащата Втора армия се състои от българските Осма пехотна тунджанска дивизия и части на Втора пехотна тракийска дивизия, Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна плевенска дивизия. Числеността на българските подразделения е около 126 000 войници ( около 154 000, ако се включват спомагателните части ) с 424 оръдия и 96 картечници. Обсадата се разделя на 3 сектора:
- Източен сектор (на левия бряг на Тунджа и Марица) - най-големият като дължина на фронта и включващ около половината от войските.
- Южен сектор (на десния бряг на Марица и Арда) - там са разположени Първа и Трета бригада на Осма дивизия, както и главната квартира на командващия операцията генерал-лейтенант Никола Иванов.
- Западен сектор (на левия бряг на Арда до Марица) - два полка на Дунавската дивизия.
В резултат на обсадата в града по това време има вече смъртни случаи от глад, включително сред турските войници.

Подготовка на атаката.
През март 1913 г. започва подготовка за щурма на крепостта според плана на българския главнокомандващ, ген. Михаил Савов. Първо трябва да се нападнат предните турски позиции, след което да се създаде илюзия, че основното нападение ще бъде срещу южния турски сектор, защото основните цели всъщност са североизточните фортове Айджийолу и Айвазбаба. За да подпомогне изненадата българската артилерия на източния сектор ще остане скрит до последния момент. През нощта на 23/24 март ген. Иванов уведомява подчинените си, че щурмът ще започне в 3 часа на 24/25 март. Лунната светлина би издала настъплението , тъй че трябва да се действа възможно най-бързо, независимо от огражденията от бодлива тел. Пехотата ще дава сигнал с бели фенери за продължаване на огъня на артилерията и червени фенери за прекратяването му. Подготовката за щурма включва покриване на всички блестящи части от униформите на войниците и увиване на конските копита с плат. Правят се опити да се смутят радиотелеграфните връзки на обсадените. Шукри паша има няколко причини да очаква главното нападение да дойде от южна посока, където Картал тепе се извисява над равнината и първата отбранителна линия. Той знае, че там е квартирата на ген. Иванов, както и 1-ва и 3-та бригада от елитната 8-ма дивизия, а последвалият страховит артилерийски обстрел допринася за убеждението му. Междувременно 2-ра бригада на 8-ма дивизия е в очакване на нож да нападне издадените укрепления в североизточния край, подкрепена от три пехотни бригади, изпратени от Чаталджа – общо 52 батальона със 112 обсадни оръдия, 72 полеви оръдия и 7 конни отряда.[

Одринската операция (24-25 март)
Щурмът на Одрин е предшестван от артилерийски обстрел започнал в 13 часа и продължил до 23 часа на 24 март. Източният сектор започва обстрела по-късно и го прекратява към 18:30 часа. Около 4 часа през нощта на 25 март започва безмълвното придвижване на българите срещу вражеските позиции. Дружините на 56 пехотен полк започват сражението. Заедно с тях се бият 23 Шипченски, 10 Родопски, 32 Загорски, 29 Ямболски, 57 и 58-и пехотни полкове. До 9 часа сутринта на 25 март предната отбранителна позиция в Източния сектор е превзета и османските части се оттеглят към главната позиция. Георги Вазов нарежда атаката да продължи без прекъсване, но настъплението е спряно от османската съпротива. Българското командване е принудено да спре атаката, за да прегрупира артилерията си. На Южния сектор българските части успяват да се придвижат напред и да заемат нова позиция на няколко стотин метра от предната османска линия. Генерал-лейтенант Никола Иванов заповядва срещу фортовия пояс в Източния сектор да се предприеме нова атака през следващата нощ. Нападението започва с ожесточен артилерийски обстрел към 23 часа на 25 март. Половин час по–късно пехотата настъпва и артилерията пренася огъня напред. При щурма Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън („огневи вал“) като защитна завеса на пехотата, която следва отблизо. Впоследствие тази тактика се прилага от армиите на западния фронт на Първата световна война.
Щурмът на укрепленията се води от 10 Родопски и 23 Шипченски полк на Осма тунджанска дивизия. Част от бодливата тел е пометена от артилерията, друга част е срязана от българските сапьори, а където е останала българите я покриват с шинелите си. Напредването на пехотата се подпомага от конната батарея на майор Друмев, която се втурва в действие под дулата на турските оръдия, засипва с шрапнел турските окопи и една твърдина. Въпреки че попада под пушечен и оръдеен огън от страна на турците 10 Родопски полк нахлува във форта Айджиолу и към 1:45 часа на 26 март издига над него фенер – сигнал за българската артилерия да спре огъня – фортът е превзет. Малко след 6 часа турският командир на фортаАйвазбаба уведомява командира си чрез телеграф, че оръдията му са унищожени,артилеристите му са мъртви, а българите влизат в форта. След това унищожава телеграфа и се застрелва. Три поредни групи турци са обслужвали батареи 41 и 42, но всичките лежат мъртви, там където ги е застигнал българския шрапнел. Български сапьори са избити от турската артилерия, докато са се опитвали да прережат бодливата тел, а голям концентричен окоп в южния сектор съдържа телата на 730 турци убити при щурма на нож преди разсъмване на 26 март. След близо осемчасов бой всички фортове в Източния сектор (Айвазбаба, Айджиолу, Кестенлик, Куручешме, Йълдъз, Топьолу и Кавказ) са превзети.

Завземане на града
Сутринта на 26 март главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд. Сред първите подразделения, навлезли в града, е Двадесет и девети пехотен ямболски полк. Михо Георгиев, войник от това подразделение, издига българско знаме върху Селим джамия, където са се укрили много жители на града. Иван Балахуров, също от Двадесет и девети ямболски полк, пръв достига щаба на Шукри паша и го задържа до пристигането на ескадрон от представителния Лейбгвардейски конен полк, начело с полковник Генко Мархолев. Артилерийски генерал Шукри паша е конвоиран от гвардейците до щаба на генерал-майор Георги Вазов, а след това предава сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола Иванов. Преди пленяването си Шукри паша е заповядал унищожението на складовете с хранителни запаси и боеприпаси, което впоследствие допринася за гладната смърт на много турски военнопленници. За овладяване на крепостта по време на Одринската операция загубите на 2-ра армия възлизат на 7645 души, от които 1316 убити и 6329 ранени.
Пленени са над 33 500 души, 413 оръдия, 12 240 пушки, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество.

Последици
Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война. На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. Лондонският мирен договор. Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война ( Втората Балканска война , в която всички са срещу България ) и нейният неблагоприятен развой принуждава българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак на сутринта на 22 юли 1913 г.

5 / СВИДЕТЕЛИ
- Британски военен кореспондент

Една нация с население от по-малко от пет милиона и военен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинг годишно изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици премина над 256 км във вражеска територия, плени една крепост и обсади друга, води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели и спря едва при портите на вражеската столица. С изключение на японците и гуркхите[7], единствено българите от всички войници влизат в битка с непоклатимото намерение да убият поне един враг.
- Турския офицер Хасан Джемал
" Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятеля стреля с десет... с хиляди снаряди щукат в Одринската крепост. Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене разкопават земята и ръцете, краката и други части се отделят от телата. Глухи ридания се чуват в окопите... Докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре."
- Турския командир Шукри Паша
Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.

6 / СНИМКИ






Завзета турска артилерийска позиция край Одрин.
Март 1913 г. Инспекторът на Инженерните войски ген. Янков (в средата) изпраща на път за Одрин автомобилния парк на армията с началник капитан Стилиян Максимов (крайният вляво)
Обсадна артилерия пристига при Одрин, 3 ноември, 1912 г.


Поручик Симеон Петров на борда на Блерио XI

Български наблюдателен балон над Одрин.


Командир - Никола Иванов

Командир - Георги Вазов




Няма коментари:

Публикуване на коментар