Драган Цанков - предател , руска слуга ( русофил ) , продажник , антибългарин

Като отидеш в уикипедия ,, Драган Цанков " пише , че е русофил. Но какво точно е направил по тази линия не пише. Ако погледнем общо в тази връзка на нещата , в уикипедия много работи са спестени по отношение на чужди враждебни на България империи и измислени държавички. Тези предатели, измекяри виновни за това незнят една много вярна и истинска мисъл, която гласи : ,, Част от народа можеш да го лъжеш за неопределено време , но целият народ през цялото време - няма как .....!!! "
Приятно четене.....

Роден : 9 ноември 1828 Свищов, По времето на турското робство.
Починал : 11 март 1911 ( на 82 г. - три год. след независимостта ) София, Царство България.

Към края на 1885 г. до руския дипломатически агент в България бе подадено изложение с ,, клетвени обещания "  от лицата : Драган Цанков, Тодор Бурмов и Марко Балабанов да действат съгласно ,, плановете на императорското правителство " . След това Министерството на външните работи започва да им отпуска по 40 хиляди рубли на година. От своя страна триумвирите се задължиха да провеждат руска агитация в България, и за всичко да се отчитат пред руското дипломатическо ведомство.
В навечерието на свалянето на Батенберг през 1886 г., за да спаси живота си, моли царското правителство да му даде руско поданство ( гражданство ). След руския преврат за премахването на Александър I Батенберг Драган Цанков е сред авторите на т.нар. „махзар“ - молба до формалния сюзерен на България - турския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация.
През 1886 г. емигрира в Русия. Завръща се в България през 1895 г. след убийството на великия Стефан Стамболов убит от руските мекерета - изроди http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2015/12/blog-post_7.html , и веднага се заема с възстановяване на своята партия.
По долу в документите ще видите как руските мекерета, предателите, българомразците : Драганчо Цанковчо , Тодор Бурмов и Марко Балабанов се продават и полагат клетви в защита на руските интереси.

ДОКУМЕНТИ

Към края на 1885 г. царското правителство успя окончателно да привлече цанковистите към себе си: „на първо време" предложиха на Цанков „10-12 хил. франка във вид на персонална помощ" /N 4/. След Цанков към чувала с парите се повлякоха Тодор Бурмов и Марко Балабанов. От името на този „троен съюз" до руския дипломатически агент в България бе подадено изложение с „клетвени обещания" да действат „съгласно плановете на императорското правителство". След това Министерството на външните работи започна да им отпуска по 40 хил. рубли на година. От своя страна триумвирите се задължиха да провеждат руски агитация в България и за всичко да се отчитат пред руското дипломатическо ведомство /N 8/.

Резервно копие от изображението горе - http://www.faktor.bg/fadmin/ajax/images/imports/af3512f6ec03c4fcb44dc337436cd30c.jpg

Ето и част от текста на самата грама, преведена от Васил Коларов, изпратена от дипломатическия агент в руското консулство А. Кояндер до директора на Азиатския департамент Иван Алексеевич Зиновиев.

N 4. Писмо от дипломатическия агент в София до директора на азиатския департамент Зиновиев
29/17 Декември 1885 г.
За това би следвало ние да снабдяваме Цанков с необходимите за водене на агитация парични средства, които той може да получи само от нас.
Имайки предвид ползата, която можем да извлечем за собствените си интереси, като обвързваме към себе си Цанков с материални изгоди, аз си позволявам да подкрепя неговото ходатайство за оказването му на парична помощ от сумите на окупационния фонд. Като начало във вид на лично подпомагане би следвало да му отпуснем от 10 до 12 хиляди франка. Впоследствие също би могло да го снабдяваме и със средства, необходими за водене на борбата с неговите политически противници, които сега са и наши най-опасни врагове. Разходването на всъщност крайно незначителна част от намиращите се в наше разпореждане суми от упоменатия фонд за подобен род цели би могло, по мое мнение, да донесе значителна изгода на нашето положение и нашите интереси в България.

Резервно копие от изображението горе - http://www.faktor.bg/fadmin/ajax/images/imports/515e2d1da2f65ddfa194fb0fc6c33a08.jpg

От телеграмата на руския дипломатически агент Богданов до външния министър Гирс се вижда, че лично руският император Александър III Българомразец следи за раздаваните пари на безродните си платени помияри и добре си води сметките, отчитайки, че щом веднъж си станал помияр, то вероятно ще си такъв за цял живот. Нормално е този, който дава парите, да се притеснява, че те ще бъдат присвоени, защото много добре знае кому ги дава:

N 5.
Телеграма на дипломатическия агент в София до министъра на външните работи Гирс
5 януари 1886 г./25 декември 1885 г.
Тъй като имат намерение да издават вестник, чиято цел би била да разяснява доколко сегашното антируско направление в България противоречи на народните интереси и колко пагубно ще се отрази на нейното бъдеще, при това доколкото е възможно без да се прибягва до нападки срещу правителството и другите партии, Драган Цанков, Балабанов и Бурмов предполагат, че е необходимо пътуване на последния в Русия за събиране на пожертвования за издаване на такъв вестник и за борба с други средства срещу тукашното антируско направление. Но предвид все повече и повече откриващите се благоприятни условия за такава пропаганда, би вило желателно подобен вестник да се основе колкото е възможно по-бързо и Цанков моли секретно да му се предостави еднократна правителствена субсидия от шест хиляди франка, така че без да изчаква събраните от Бурмов пари, да може да започне издаването на вестника от 1 януари [1].
/Богданов/
1. На оригинала има забележка от ръката на Александър III: „На него Вече са му дадени 12 000 франка."
38

Резервно копие от изображението горе - http://www.faktor.bg/fadmin/ajax/images/imports/833067a6347abcc6db93f4e86e05d993.jpg

N 6.
Телеграма от министъра на външните работи до дипломатическия агент в София Богданов.
7 януари 1886 г. /26 декември 1885 г.
Получих телеграмата от /5 януари/ 24 /декември/  Строго секретно. Имайки предвид притесненото лично положение на Драган Цанков и предложението му да издава Вестник, на господаря император му бе угодно да разреши да му се предоставят от окупационните суми дванадесет хиляди франка.
Гирс

Резервно копие от изображението горе - http://www.faktor.bg/fadmin/ajax/images/imports/c2716dc0cac382954cf0f53d5d324c3a.jpg

В следващата грама, вече от 1886 г., се вижда, че финансирането на руските слугинажи , измекяри и предателите с парите на българското население продължава, Тодор Бурмов , Марко Балабанов и Драган Цанков дори са принудени да подпишат клетвена декларация за вярност към целите на руския империализъм:

N 8

Депеша [1] от дипломатическия агент в София до министъра на външните работи Гирс
17/5 април 1886 г.
Милостиви господине Николай Карлович,
Имах честта да получа строго секретната инструкция на ваше превъзходителство от /2 април/ 21 миналия март под N 55 [2], с която Вие благоволявате да ми наредите да предоставям на г.г. Бурмов, Цанков и Балабанов по 40 хиляди франка в година от българския окупационен фонд, започвайки от /13/ 1 януари т.г., за издаване на вестник с цел разясняване сред българите на истинските им интереси и агитация сред народа в същия смисъл и няма да пропусна точно да се съобразявам със заповедите на Ваше Високопревъзходителство да взема всички мерки тази помощ строго да се пази в тайна.
Освен това всичките три лица подписаха на тази записка клетвено обещание, че винаги точно ще се съобразяват с казаното в нея и строго ще се придържат към изложената в нея програма и когато са в опозиция, и когато са на власт. Те също се заклеха, че ще действат винаги единодушно по тази програма, във взаимно съгласие и никой от тях никога няма да си позволи някакво отделно действие, без да се посъветва с другите си съюзници и без да получи тяхното одобрение и съгласие, когато са на власт или в опозиция. В заключение те положиха клетва, че ще останат неизменно верни на този троен съюз във всички възможни случаи.
Приемете и пр.
П. Богданов

Резервно копие от изображението горе - http://www.faktor.bg/fadmin/ajax/images/imports/e06d6c37ec7baf0d64cd7aed2a662d97.jpg

Със следващата грама руският дипломат в София докладва на руския външен министър за осъществения преврат и изпраща копия до мисиите в Пловдив и Константинопол. Видно е, че платените руски мекерета са съставили правителство, което скоро ще бъде пометено от българския народ:

N 14.
Телеграма от дипломатическия агент в София до министъра на външните работи Гирс
21/9 август 1886 г.
Временното правителство е съставено. Председател — митрополит Климент; членове: Драган Цанков, Бурмов, Христо Стоянов, Радославов, Величков и майор Никифоров, главнокомандващ — майор Груев.
Временното правителство моли господаря император да приеме българския народ под своя защита и покровителство. То ходатайства специално за предпазване границите на Северна и Южна България срещу неприятелско нашествие.
Communigue copies Constantinopole es Philippople.
Богданов 

Резервно копие от изображението горе - http://www.faktor.bg/fadmin/ajax/images/imports/e4b5a893de232a95f8452c02b2c04733.jpg

7 януари 1945 сърбия изкла 1200 българи във Вардарско ( Област Македония ) Кървавата Коледа ( Божик )

Източници
Преди 70 г. кървав Божик изкла 1200 българи в Македония - http://www.faktor.bg/novini/balgariya/63816-predi-70-g-karvav-bozhik-izkla-1200-balgari-v-makedoniya.html
Кървавата Коледа - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0

Предистория
След руската окупация на Царство България през 9 септември 1944 г. http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2015/04/1944.html и началото на руското робство, русия заедно със своя руски, антибългарски малък сателит - сърбия ( по това време руския проект Югославия / Сърбославия ) създават македонската нация ! По това време руското робство в България тече със пълна сила. Избиват се веднага българските революционери, войводи, офицери, войници, учители , свещенници , лекари, всички които са против руското робство и цялата българска интелигенция. Така по това време и в българските краища : Вардарско ( Област Македония ) / днешен Фуром - БЮРМ, Западна ( Беломорска ) Тракия - Днешна северна гърция, и част от Поморавието ( днес източна сърбия ) , които русия иззема от Царство България малко преди руската окупация на 9 септември 1944 г. ,протича етническо чистене на българите , които изявяват и не се отказват от своето българско самосъзнание.

Така на 7 януари 1945 година, първия ден на Коледа, по списък, съставен от Лазар Колишевски по нареждане на руската слуга Тито ( съгласувано с русия ) във Вардарско ( Област Македония) са избити без съд и присъда 1200 българи. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. 
В следващите няколко седмици в Охридско и Преспанско са убивани цели семейства. След това телата са им изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера “Голий оток” или затвора “Идризово”. Само в първия ден на Коледа, 7 януари ( във Фуром - БЮРМ Коледа се нарича Божик и се чества според Юлианския календар ) в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Във Велес телата са закопани за черквата “Свети Спас” и край Пуста кула. Кървав Божик изкла 1200 българи във Вардарско ( Област Македония ) - днешен Фуром / БЮРМ.

На снимката руската подлога и агент на чужди държави, българомразеца - Георги Димитров поздравява Тито за избитите българи.....

9 март 1985 г. Турски атентат на гара Буново от потурчените ( помаците / еничарите )

В навечерието на 9 март 1985 г. в село Буново е взривен вагон с майки и деца. Извършители са руско - турски агенти ( повече за тях прочетете в 5 / Извършителите и тяхната съдба ). Лидера на атентата е бил Ахмед Доган , който е руски - турски агент, а руското му досие можете да прочетете тук - http://desebg.com/20...4-55/804--1-20-
Убити са 7 души ( 2 деца ) , и 9 са ранени. Атентата при гара Буново е най-големия атентат ( по брой жертви ) в историята на българските железници.


КАКВО СЪДЪРЖА : 
1 / Кратка статистика за атентата :
2 / Подготовка на атентата
3 / Последици след атентата
4 / Разкази на свидетели
5 / Извършителите и тяхната съдба
6 / В памет на жертвите на атентата

1 / Кратка статистика за Атентата :
Местоположение : село Буново (Софийска област)
Дата : 9 март 1985 г. - 21:31 ч.
Оръжие : бомба ( сложена във вагон с пътуващи майки и деца )
Убити : 7 ( две деца )
Ранени : 9
Извършител :Турско национално-освободително движение в България ( терористична , нелегална турска организация на потурчените ( помаците ) в България финансирана от турция , а по късно като партия ДПС ).
Атентатори : 3

2 / Подготовка на атентата
Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.
Механизмът е прост: стандартна батерия от 4,5 волта, електрически жици, електродетонатори, амониева селитра и шашки „Амонит-6". Забавящият механизъм е от будилник „Слава". Часовникът, настроен на определен час, свързва електрическата верига и предизвиква детонация.

3 / Последици след атентата
Първи на помощ се притичват живеещите близо до влаковата линия и дежурните служители на БДЖ. Гледката е жестока. Кожа, крайници, черва, мозъци и кръв са пръснати по мартенския сняг.
Силен тътен, огън, пламъци и писъци са думите, които всички оцелели и свидетели използват, започвайки разказа си за кошмарната нощ. Умират седем души, две от жертвите са глухонеми деца на 12 и 13 години - Георги и Стефан. Умират Яворка Петрова, на 38 години, и Емил Николов на 40, Райна Бозукова, на 64, Стилиян Иванов, на 60, и Николай Генков на, 63 г. Тежко ранените са девет, а стресът от преживяното скъсява живота на потърпевши и очевидци.
Половин час след детонацията на гара Буново бомба избухва и в сладкарницата на хотел „Епруветката" в Сливен. Бомбата е поставена от един и същи човек, който се качва на влака в Бургас, поставя бомбата, която трябва да избухне в тунела след гара Буново, слиза в Сливен и поставя второ устройство там.
На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

4 / Разкази на свидетели
Детската учителка Митка Василева пътува от Карлово с дъщеря си и двама свои приятели - Емил и Яворка. Връщат се от родителска среща на децата си. И тримата са от видинското градче Димово. Ръката върху главата на дъщеря й запазва живота на момиченцето. „Ако не я бях гушнала, докато спи, металната поставка за багаж щеше да премаже главичката й", през сълзи разказва Митка. На ръката й все още има белег, има проблеми със съня, а веднага след атентата развива страхова невроза, която и досега не е излекувана. Веднага щом идва в съзнание, Митка изравя от отломките дъщеря си Мариана и започва да крещи за помощ. Откарани са в болницата в Пирдоп, където отстраняват набитите в очите й стъкла и сега тя като по чудо не е сляпа. „Когато съпругът ми дойде и ме видя, ме погали по главата и каза, че не бива да се плаша, когато ми махнат превръзките. „Ти си побеляла", казва й той.
Приятелите й Емил и Яворка са сред седемте жертви. Яворка има 16-годишен син. „Изпратих я на родителска среща и след това я чаках на гарата, но тя не се появи", споделя през сълзи вдовецът й Христо. Той е международен шофьор и в нощта на трагедията трябва да тръгне за Иран. „Разбрах, че е убита 24 дни след погребението. Тогава нямаше телефони и пътувайки в Азия, можех да се обадя чак на границата. Когато видях некролозите, не повярвах, повярвах чак на родителите й", казва Христо. Родителите на Яворка умират от мъка един след друг малко след нейната смърт.
Стрелочничката Анка Рукова все още не може да разказва за тази нощ, без да се разплаче. Най-яркият й спомен е за 1З-годишния Стефан, когото детонацията буквално го залепя за един стълб. Половината му глава я няма и това затруднява собствения му баща да го разпознае ден по-късно в софийската морга. Стефан е глухоням и заедно със своето приятелче Георги са избягали от училището в Мъглиж. Вървят пеша до Казанлък, където се качват в купето на злополучния влак, в което е поставена бомбата. „Обадиха ми се от училището, че са избягали. Сигурно са искали да отидат на гости на Гошко в Ботунец. И досега се чудя как две глухонеми деца си купуват сами билети и кондукторът ги проверява и отминава, въпреки че са без придружител", казва сестрата на Стефан Величка. Баща им е пастир, а майка им Щиляна е тежко болна от години. Анастасови са каракачани, бедни, скромни и работливи хора.
Именно кондукторката Минка Колева обаче се оказва ключов свидетел, чиито показания потвърждават, че един от терористите е бил във влака на 9 март. „Чак няколко години по-късно разбрахме какво се е случило. Още същата вечер ме взеха в София да давам показания. Лично вътрешният министър Димитър Стоянов ме разпитваше. Даже си мисля, че в началото подозираха нас", връща се назад кондукторката. Оказва се, че Минка познава един от атентаторите. Известно време след атентата я викат отново за показания и й показват албум със снимки тя трябвало да посочи дали е виждала някого от мъжете във влака. Разпознава Елин Маджаров и брат му Севдалин.

5 / Извършителите и тяхната съдба
На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е рожденото име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност ( руски агенти ) в Бургас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор – Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

6 / В памет на жертвите на атентата
През 1990-те год. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.

Жертвите :

Атентаторите :

Паметник на загиналите