неделя, 3 януари 2016 г.

9 март 1985 г. Турски атентат на гара Буново от потурчените ( помаците / еничарите )

В навечерието на 9 март 1985 г. в село Буново е взривен вагон с майки и деца. Извършители са руско - турски агенти ( повече за тях прочетете в 5 / Извършителите и тяхната съдба ). Лидера на атентата е бил Ахмед Доган , който е руски - турски агент, а руското му досие можете да прочетете тук - http://desebg.com/20...4-55/804--1-20-
Убити са 7 души ( 2 деца ) , и 9 са ранени. Атентата при гара Буново е най-големия атентат ( по брой жертви ) в историята на българските железници.


КАКВО СЪДЪРЖА : 
1 / Кратка статистика за атентата :
2 / Подготовка на атентата
3 / Последици след атентата
4 / Разкази на свидетели
5 / Извършителите и тяхната съдба
6 / В памет на жертвите на атентата

1 / Кратка статистика за Атентата :
Местоположение : село Буново (Софийска област)
Дата : 9 март 1985 г. - 21:31 ч.
Оръжие : бомба ( сложена във вагон с пътуващи майки и деца )
Убити : 7 ( две деца )
Ранени : 9
Извършител :Турско национално-освободително движение в България ( терористична , нелегална турска организация на потурчените ( помаците ) в България финансирана от турция , а по късно като партия ДПС ).
Атентатори : 3

2 / Подготовка на атентата
Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.
Механизмът е прост: стандартна батерия от 4,5 волта, електрически жици, електродетонатори, амониева селитра и шашки „Амонит-6". Забавящият механизъм е от будилник „Слава". Часовникът, настроен на определен час, свързва електрическата верига и предизвиква детонация.

3 / Последици след атентата
Първи на помощ се притичват живеещите близо до влаковата линия и дежурните служители на БДЖ. Гледката е жестока. Кожа, крайници, черва, мозъци и кръв са пръснати по мартенския сняг.
Силен тътен, огън, пламъци и писъци са думите, които всички оцелели и свидетели използват, започвайки разказа си за кошмарната нощ. Умират седем души, две от жертвите са глухонеми деца на 12 и 13 години - Георги и Стефан. Умират Яворка Петрова, на 38 години, и Емил Николов на 40, Райна Бозукова, на 64, Стилиян Иванов, на 60, и Николай Генков на, 63 г. Тежко ранените са девет, а стресът от преживяното скъсява живота на потърпевши и очевидци.
Половин час след детонацията на гара Буново бомба избухва и в сладкарницата на хотел „Епруветката" в Сливен. Бомбата е поставена от един и същи човек, който се качва на влака в Бургас, поставя бомбата, която трябва да избухне в тунела след гара Буново, слиза в Сливен и поставя второ устройство там.
На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

4 / Разкази на свидетели
Детската учителка Митка Василева пътува от Карлово с дъщеря си и двама свои приятели - Емил и Яворка. Връщат се от родителска среща на децата си. И тримата са от видинското градче Димово. Ръката върху главата на дъщеря й запазва живота на момиченцето. „Ако не я бях гушнала, докато спи, металната поставка за багаж щеше да премаже главичката й", през сълзи разказва Митка. На ръката й все още има белег, има проблеми със съня, а веднага след атентата развива страхова невроза, която и досега не е излекувана. Веднага щом идва в съзнание, Митка изравя от отломките дъщеря си Мариана и започва да крещи за помощ. Откарани са в болницата в Пирдоп, където отстраняват набитите в очите й стъкла и сега тя като по чудо не е сляпа. „Когато съпругът ми дойде и ме видя, ме погали по главата и каза, че не бива да се плаша, когато ми махнат превръзките. „Ти си побеляла", казва й той.
Приятелите й Емил и Яворка са сред седемте жертви. Яворка има 16-годишен син. „Изпратих я на родителска среща и след това я чаках на гарата, но тя не се появи", споделя през сълзи вдовецът й Христо. Той е международен шофьор и в нощта на трагедията трябва да тръгне за Иран. „Разбрах, че е убита 24 дни след погребението. Тогава нямаше телефони и пътувайки в Азия, можех да се обадя чак на границата. Когато видях некролозите, не повярвах, повярвах чак на родителите й", казва Христо. Родителите на Яворка умират от мъка един след друг малко след нейната смърт.
Стрелочничката Анка Рукова все още не може да разказва за тази нощ, без да се разплаче. Най-яркият й спомен е за 1З-годишния Стефан, когото детонацията буквално го залепя за един стълб. Половината му глава я няма и това затруднява собствения му баща да го разпознае ден по-късно в софийската морга. Стефан е глухоням и заедно със своето приятелче Георги са избягали от училището в Мъглиж. Вървят пеша до Казанлък, където се качват в купето на злополучния влак, в което е поставена бомбата. „Обадиха ми се от училището, че са избягали. Сигурно са искали да отидат на гости на Гошко в Ботунец. И досега се чудя как две глухонеми деца си купуват сами билети и кондукторът ги проверява и отминава, въпреки че са без придружител", казва сестрата на Стефан Величка. Баща им е пастир, а майка им Щиляна е тежко болна от години. Анастасови са каракачани, бедни, скромни и работливи хора.
Именно кондукторката Минка Колева обаче се оказва ключов свидетел, чиито показания потвърждават, че един от терористите е бил във влака на 9 март. „Чак няколко години по-късно разбрахме какво се е случило. Още същата вечер ме взеха в София да давам показания. Лично вътрешният министър Димитър Стоянов ме разпитваше. Даже си мисля, че в началото подозираха нас", връща се назад кондукторката. Оказва се, че Минка познава един от атентаторите. Известно време след атентата я викат отново за показания и й показват албум със снимки тя трябвало да посочи дали е виждала някого от мъжете във влака. Разпознава Елин Маджаров и брат му Севдалин.

5 / Извършителите и тяхната съдба
На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е рожденото име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност ( руски агенти ) в Бургас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор – Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

6 / В памет на жертвите на атентата
През 1990-те год. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.



Жертвите :
Атентаторите :
Паметник на загиналите









Няма коментари:

Публикуване на коментар