сряда, 11 ноември 2015 г.

Сърбомани и Гъркомани - гръкофили

 Източници - 
Българска wikipedia - Сърбомани https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8
Сърбомана - Иван Стойков - сърбомански войвода ( wikipedia ) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%B0%D0%B1%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8
Сърбомана - Григор Соколов ( сръбски революционер ) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%A1%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Гъркомана - Константин Христов Саров - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B5_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2

Какво съдържа :
1 ) СЪРБОМАНИ | Обърнете внимание , че почти всички сърбомани са със руски ордени / медали. Това не е случайно... |
2 ) Иван Стоилков Стойков най-известния сърбомански войвода ( след като приема сръбството става на - Јован СтојковИЧ БабунСКИ или Йован Бабунски )
а ) Биография / Дейност
б ) Начело на сърбоманска чета
3 ) Григор Соколов Лямев ( след приемането на сръбството става на ГЛигор СоколовИЧ ) е сърбомански войвода, бивш четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО и ВМРО.
4 ) ГЪРКОМАНИ
а ) Фалшификацията на историята.
б ) Гърчеене края на 19 век и началото на 20 век - Тракия и Област Македония
в ) Влияние в революционното движение
г ) Коте Христов е един от най-известните гъркомански андартски капитани.
д ) Във ВМОРО
е ) В служба на гръцката пропаганда
5 ) СНИМКИ

1 ) СЪРБОМАНИ
Сърбомани е термин, използван в България и Вардарско ( днешен Фуром - БЮРМ Македония ) за обозначаване на онези жители на българските географските области Македония ( Вардарско ) и Поморавието , които имат български етнически произход, но са избрали сръбството за своя национална ориентация. 
Стечение на обстоятелствата през 20 и 19 век българските краища : Вардарско ( Македония ) , Поморавие са станали сръбска територия. Дотогава те никога не са били сръбска територия !
Иначе ако се върнем още по-назад , преди турското робство, цялата територия на измислената държавичка сърбия е българска територия. Белград е стар български град.
В резултат под сръбска управа, силна пропаганда , убийства и асимилация ( Поморавие ), българите стават сърби , и приемат сръбството за своя национална ориентация . Така терминът е синонимен на сърбеещи се. В Фуром - БЮРМ Македония често, а понякога и в България , се използва и терминът сърбофили. В България сърбомани са тези , които са любители на сръбската чалга, която е въведена след руската окупация на Царство България през 9 Септември 1944 г. , по време на руското робство.....
В сърбия ( с малка буква от неуважение ) българите са наричани ,, Бугараши ", което значи - българофили , демек не били българи.
Днес в България като сърбомани най-често са обозначавани хората в Фуром - БЮРМ ( Македония ), приемащи безусловно македонизма за своя национална доктрина. Това са онези представители на измислената македонската нация ( 1944-1945 г. създадени от русия и руския сателит сърбия ), които отричат българските си корени, и чиято идентичност се изгражда на базата на силна фалшификация на историята, българофобия и нескрита сърбофилия.


2 ) Най-известния сърбоман Иван Стоилков Стойков ( след като приема сръбството става на - Јован СтојковИЧ БабунСКИ или Йован Бабунски )
Роден през 25 декември 1878 г. в село Мартолци, Османска империя ( Днешен Фуром / БЮРМ - Македония ) .
Умира на 17 февруари 1920 г. (41 г.) Велес, Кралство на сърби, хървати и словенци ( Днешен Фуром / БЮРМ - Македония ) .
Йован Бабунски, е сърбоманин, един от основните войводи на Сръбската въоръжена пропаганда във Вардарско ( областа Македония ) в началото на 20 век.
а ) Биография / Дейност
Иван Стойков ( прекръстен на Йован СтойковИЧ БабунСКИ ) ) е роден през 25 декември 1878 година в Мартолци в областта Азот. Псевдонимът му Бабунски произлиза от името на планината Бабуна. На десетгодишна възраст баща му го записва във Велешкото българско училище, в което завършил четири отделения. По-късно заради тежкото материално положение баща му го изпраща в Белград, където учи в гимназия като стипендиант на дружеството „Свети Сава“. В „Свети Сава“ личен настойник му е Милош Милоевич. В 1891 година влиза в семинарията, а след затварянето ѝ в 1892 година учи във Валево, където завършва местната гимназия. Записва се в педагогическо училище в Ниш, където учи два класа и след това завършва педагогическото училище в Белград.
Завършен сърбоманин, Стойков се връща във Вардарско ( Областта Македония ) и става сръбски учител в Тетово. През 1900 година става учител в село Богомила, известно като едно от първите селища, поддали се на сръбската пропаганда в областта и свърталище на четата на сърбомана Глигор Соколович. След добрата школовка на Йован Бабунски из сръбските гимназии той е един от основните пропагандатори на сръбството във Вардарско. Поради шпиониране в полза на османските власти Георги Сугарев ликвидира брата и бащата на Бабунски. След Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Бабунски бяга в Сърбия. В 1905 година формира чета от 35 души във Враня и на 26 март минава границата и след 15 дена стига във Велешко. Семейството му се преселва в Белград, където Бабунски купува къща.
б ) Начело на сърбоманска чета
Четата на Бабунски действа във Велешко и Поречието заедно с четите ( сърбомани , които са предали българската кауза и ВМРО и са отишли в противниковия лагер - сръбския да се бият срещу българите ) на Тренко Руянов, Глигор Соколов, Василие Търбич и Цено Марков. Бабунски води поредица сражения с четите на ВМОРО, водени от Иван Алябака, Блаже Биринчето, Стефан Димитров, Панчо Константинов и Георги Сугарев.
През 1907 г. след успешното сражение на Бабунски срещу ВМРО , в негова чест свири ,, Сръбски тромпет ми засвири ".
След Младотурската революция в 1908 година Бабунски се легализира, но през 1910 г. убива Петър Чупаров от ВМОРО. Преследван е от османските власти, заловен и осъден на 10 години затвор, но успява да избяга в Сърбия.
През 1912 година по време на Балканската война Йован Бабунски е начело на сърбоманска чета, подпомагаща настъпващата сръбска войска. Ранен е в крака по време на Кумановската битка и се лекува във Вранската болница. В 1913 година участва в потушаването на Тиквешкото въстание ( въстание на българите от Вардарско и ВМРО ). След войната става секретар на Министарството на просветата и църковните дела във Велес.
Срещу Благовец на 1914 година четата на Бабунски избива и изхвърля във варницата в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Разловци всички свещеници и клисари от околните села, за които се подозирало, че са с българско самосъзнание.
Веднага след избухването на Първата световна война през юли 1914 година отново застава начело на чета. Сражава се в Белград, където отбранява три дни железопътен мост на Сава. След края на мобилизацията, четата му е включва в редовната армия. След разгрома на Сърбия през ноември 1915 година отстъпва от Велешко със 122 френска дивизия. Сражава се на формирания Солунския фронт. В 1916 година е разположен южно от Преспанското езеро със задача да блокира пътя Корча - Лерин, което трябва да попречи на връзките между прогерманското атинско правителство и щабовете на Централните сили в Областта Македония. В края на войната се уволнява като поручик. Награден е с високи сръбски и френски военни отличия - Караджорджева звезда с мечове IV степен, два Почетни легиона, руски орден на Светия кръст ІV степен, английски военен орден, Бял орел с мечове, Златен и Сребърен медал за храброст.
След възстановяването на сръбската власт във Вардарско през есента на 1918 година Бабунски е начело на голяма чета, която извършва убийството на много българи. Само в Тиквешко са убити показно около 30 души - свещеници, кметове, бивши учители и други - Иван Даскалов, кмет на Бегнище, поп Христо Мицев от Чемерско, Петър Константинов, български учител в Ресава, Иван Паризов от Дибранец, кмет на Дреново и много други. На 15 ноември 1918 година четата му избива в Суровичево местните българи Гьока Митредимев, Кръста Митредимев, Васил Гюшев, Никола Петрочанов и Григор Милачев
В края на 1919 година отрядът му е разформирован. Същевременно в отчета си до коменданта на Трета армейска област от януари 1920 г. Бабунски съобщава, че се е срещнал с Милан Георгиев, който току-що се е завърнал от София, където е разговарял с отговорни дейци на ВМРО. Те му съобщили, че са взели решение да отправят молба до сръбското правителството да им разреши автономно управление. Ако то не се съгласи, тогава ВМРО ще извоюва това с оръжие.Бабунски предупреждава коменданта, че ако правителството наистина се съгласи с подобно искане, това би било голям провал.
Той умира през февруари 1920 година след кратко боледуване вследствие на контузия при падане от кон или според други източтици от грип. След смъртта му във Велес в 1924 година е изграден негов паметник, който е разрушен от българските власти през 1941 г.


3 ) Григор Соколов Лямев ( след приемането на сръбството става на ГЛигор СоколовИЧ ) е сърбомански войвода, бивш четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО и ВМРО.
Роден: 1870 г.
Небрегово, Османска империя
Починал (убит): 1910 г. (40 г.)
Дабница, Османска империя
При избухването на Илинденско-Преображенското въстание Григор Соколов е четник в обединената чета на Сотир Атанасов, Атанас Мурджев, Никола Пушкарев, Кръстю Лазаров, Димитър Ганчев и други.
След разпра с войводата Мурджев Григор Соколов се отделя с 8 свой четници. След като преминава границата на България е направен опит четата му да бъде обезоръжена, но той дава сражение и се изтегля с четата си повторно във Вардарско.
Негови четници тогава са Наум Марков, Йордан Северков и Коце Мъргушка от Дреновци, Илия Мочко от Прилеп, Йосиф от Бела църква и Илия Йованов. Обезоръжени са във Враня, след това са прехвърлени в Белград, където престояват известно време в затвор. След среща с Милорад Годжевац се присъединява към Сръбската пропаганда във Вардарско. Организира чета от бивши четници, изгонени от ВМОРО за различни простъпки. В началото на 1904 година се среща със Стоян Донски и български емисари в Белград, които му предлагат да се върне в България, но той отказва.
През лятото на 1904 година Боби Стойчев, по поръчение на Борис Сарафов, дава достъп на Григор Лямев до куриерските служби на ВМОРО. През това време Лямев се представя за войвода, изпратен от мнимо македонско дружество в Ниш. Григор Лямев се укрепва в областта на Азот и Велешко, където действа заедно с войводата Йован Бабунски. Григор Соколов освобождава Даме Груев, пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев през есента на 1904 година, след среща с Пере Тошев.
Григор Соколов ( Глигор Соколович ) елиминира войводите от ВМОРО Стефан Димитров, Панчо Константинов, Георги Ацев, а по негово нареждане е убит и войводата Петър Радев - Пашата.
След Хуриета Соколов живее предимно в Белград - до лятото на 1910 година, когато се завръща във Вардарско. Според някои данни Григор Соколов е убит на пътя от Прилеп за Небрегово през юли 1910 година от турския терорист Шериф (или Шукри), свързан с дееца на ВМОРО Петър Ацев.
Милан Матов пише, че убийството на Соколов е организирано от него, без знанието на Петър Ацев, а физическите убийци са българи - Нове Джемов от кичевското село Премка и негов приятел.

4 ) ГЪРКОМАНИ
Гъркомани е термин, който се използва в България (рядко), Фуром - БЮРМ ( Македония ), и други страни за хора с български етнически произход, от областите Македония и Тракия, които се смятат за част от гръцката нация (синоним на гърчеещи се) или за хора с българско национално съзнание, които след появата на Българската екзархия и обявяването на българската църква за схизматична остават верни на Цариградската патриаршия.
В Гърция българеещи се или българомислещи (βουλγαρίζοντες, вулгаризодес) са термини, с които се обозначават „гърците" ( според тях ) поддали се на българската пропаганда в Областта Македония — тоест българи от Областта Македония. Това е същото като другите измислени държавички сърбята и Фуром - БЮРМ в , които българите са наричани ,, българофили ", или ,, бугараши " ( биват преследвани тероризирани ) демек не били българи а ,, българофили " ?! 
а ) Фалшификацията на историята 
Фалшификацията на историята, и силна пропаганда към края на турското робство.
Византия била Гърция. Едва ли не най-великата история,най-старите, най-красивите, най-умните и разни такива глупости. Това са престъпни историко-политически фалшификации.Тяхната фалшификация и инфилтрация на историята не е от вчера , 10 години , 100 години , или 500 г
Византия няма нищо общо с гърцята. По-скоро ако има претенции някой за Византия, то трябва да е турция ( с малка буква от неуважение ). Византийската иперия става на Отоманска империя. Тогава не съществуват гърции , елади и разни такива фалшификации и измислици ! 
Така наречените елени или гърци или все тая, които названия не означават народностна характеристика или културна. ,,Гърция" или ,, Елада " се появява през 25 Март 1821 г. и обявява независимостта от Османската империя. Нейната територия е била под българската област Македония. До тогава такава държава не е существувала. А иначе ако говорим за преди турското робство, над Атина територията е била българска провинция ! 
А към 1912 г. в цялата Област Македония ( тогава Османска провинция ) , населението се определят за българи. Областта Тракия към същия период 1912 г. ( днешна част в гърция Западна Тракия и в турция Източна Тракия, по онова време османска провинция ) почти цялото се е определяло за българи. Можете да видите например картата от Българската Екзархия.
б ) Гърчеене края на 19 век и началото на 20 век - Тракия и Област Македония
Гъркоманията е плод на високия статус, който гръцката култура има сред православното население на Балканите, на смесването на религиозната и националната идентичност, а към края на 19 и началото на 20 век - и на целенасочената гръцка национална пропаганда в българските Области Македония и Тракия. През този период гъркоманията в Областта Македония е свързана както с емоционална привързаност към гръцката култура, така и с прагматически съображения относно възможностите областта да бъде присъединена към Гърция.
Поради това, преди началото и разрастването на борбата за признаване на самостоятелна българска църква и за българска просвета някои получили гръцко образование българи, като Никола Пиколо, Васил Априлов, Братя Миладинови, Атанас Богориди, Григор Пърличев, Константин Фотинов и др., или в различна степен минават през период на гърчеене, или дълготрайно променят своята народностна самоличност. Част от българските историци наричат това явление “погърчване”.
Не всички българи – гръцки възпитаници се елинизират. Много от гръцките възпитаници стават основни фигури в развитието на българската просвета и са ангажирани в борбата на самостоятелна българска църква, без това да ги откъсва от гръцката просвета и култура. Доказателство за това са елино – българските училища, които стоят в основата на новата българска просвета, а като пример може да се посочи Иван Селимински, който до края на живото си пише на гръцки език, но остава с българско самосъзнание
Михаил Думбалаков пише: ,, Говорещи на чист български език, без да знаят нито дума гръцки, тези погърчени българи, каквито бяха всъщност героичните андарти, бяха по-опасни от ,,чистите гърци". Жертва на ловката и хитростна пропаганда на лукавите елини, тия родоотстъпници премного бяха проляли света българска кръв... "
Според турското списание „Тюрк Хаяти“: ,, ... болшинството от християнското население в Македония бе българско. Патриаршията наистина държеше под свое влияние много български села и почти цялото население смяташе за гърци, обаче то бе българско, говореше български и почти нищо не разбираше от гръцките молитви ".
в ) Влияние в революционното движение
При борбите между Цариградската патриаршия и Българската екзархия, и между четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Гръцката въоръжена пропаганда в Областта Македония, много села неколкократно преминават от екзархията към патриаршията и обратно, което допълнително усложнява казуса. Артър Евънс пише: ,, Един от най-комичните резултати от тази конкурентна етнография е картата, публикувана преди няколко години под егидата на Атина и разпространявана в тази страна. Според нея, Македония за практически цели е разделена на две части - на гръцка и „българогласна гръцка“ - като че ли някои келт ентусиаст трябва да раздели Британия на уелска и „англоезично уелска“! Македония наистина е пълна с изкуствени разграничения, истинските линии на етническите граници непрекъснато се пресичат от класификации, основани на религиозната принадлежност (за момента) към гръцкия патриарх или към българския екзарх. Българско село може за политически цели да бъде подкупено или принудено да приеме върховенството на Православната гръцка църква. Жителите на селото след това са самодоволно описани от тези, които извършват тяхното духовна прехвърляне (като „духовно“ не означава нищо), като надеждата на Гърция. Но тези изкуствени придобивки не стигат твърде далеч. Езикът на селяните остава български, както и дълбоките и подсъзнателни инстинкти на расата се държат само на временно напрежение " .
г ) Коте Христов е един от най-известните гъркомански андартски капитани.
Константин Христов Саров или Саровски, наречен Коте, известен в Гърция като Константинос Котас или Котас Христу (на гръцки: Κωνσταντίνος Κώτας или Κώττας; Κώτας или Κώττας Χρήστου) e деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, преминал на страната на гръцката въоръжена пропаганда и оглавил гъркоманска андартска чета в Област Македония.
д ) Във ВМОРО
През 1899 година с него се свързват ръководителят на Костурски революционен район на ВМОРО Павел Христов и главният районен агитатор Лазар Поптрайков и го привличат в редовете на организацията. Зедно с Васил Бекаров от село Желево, Нако от Шестово, Насо Йорлев от Апоскеп и Лечо Настев убиват турския злосторник Касъм бег. По-късно в групата влизат още Митре Влаха, Христо Цветков и Демир от Кономлади, Ванчо от Дъмбени и Веле Илинчето от Илино. Според костурчанинът учител Георги Райков Коте Христов Саровски „е бил инициатор да се откажат съселяните му от гръцката патриаршия и да признаят за духовен началник Българския Екзарх Йосиф I“. Също според Райков Коте прави опит да убие митрополит Филарет Костурски между Брезница и Руля, но владиката научава и избягва засадата.
Коте води чета на ВМОРО формирана през май 1900 година до пристигането на титулярния ѝ войвода Марко Лерински, като през септември Коте Христов се отцепва с 4 души и се връща в Костурско. Причината за това е, че дълго време е подтикван от четника му Веле и от обида, че вече не е главен войвода. Коте обаче не се отказва от хайдушките си навици и въпреки че получава заплата от организацията, продължава да извършва несъгласувани с началството обири, нападения и изнудвания, с което излага революционното дело на риск. Върши също терористични и куриерски задачи на организацията.
През октомври 1900 година е изпратен за България по таен канал, но в Горничево е направен неуспешен опит за ликвидиране на Коте и четниците му. През 1901 година е направен неуспешен опит за убийството му от Васил Чекаларов и Пандо Кляшев. В края на същата година с Коте се свързва митрополит Герман Костурски, който с пари го привлича на гръцка страна. Дава му редовна заплата от 10 лири, и по 2 за двата му сина, които заминават да учат в Атина. Според Георги Райков, Коте е подкупен от гръцкия битолски консул чрез Наумче Андреев, гръцкия учител Никола Джукела и Трайко Ландзак от Желево.
В началото на 1902 година Коте се явява на съд в Кономлади, където е осъден от костурското началство на ВМОРО на смърт, но Гоце Делчев го помилва след обещания да се поправи. Коте обаче продължава да не изпълнява нарежданията на организацията и през август 1902 година е направен нов опит за убийството му в село Ощима. Четата на Коте дава двама убити и двама ранени, но Коте се спасява невредим, а сподвижникът му Геле Търсиянски е заловен.
В края на август 1902 година пристигналият в Костурско войвода на Върховния македоно-одрински комитет полковник Анастас Янков след като неуспява да спечели костурските ръководители на ВМОРО за вдигане на въстание се свързва с Коте и двамата правят планове за нападение срещу Лерин. Нападението обаче се осуетява след сигнал до турските власти от местния гръцки владика и отрядът на полковник Янков и Коте, разположен над Лерин се връща в село Смърдеш. Коте придружава Янков и при раздялата им за благодарност получава карабината на полковника, а част от четата му се присъединява към тази на Коте.
През април 1903 година въпреки съпротивата на Даме Груев и Лазар Поптрайков смъртната присъда над Коте е потвърдена от костурското началство по настояване на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. Въпреки това при избухването на Илинденското въстание Лазар Поптрайков, начело на отряд от 600 души, се среща с Коте, опрощава го и го ангажира в общата борба. Коте Христов проваля подготвяното от Ангелл Андреев нападение на Пъпли в самото начало на въстанието, но на 26 юли отряд от 200 въстаници, начело с Ангел Андреев и Коте, напада силния турски гарнизон в Пъпли и след няколко дни обсада превзема селото. Коте се оттегля в своя район по Рулската река. След въстанието при него търси подслон войводата Спиро Олчев с двама четници, но Коте ги обезоръжава и обира.
Подслон при Коте потърсва и тежко раненият костурски началник Лазар Поптрайков, с когото Коте се е помирил по време на въстанието, но Коте, решил вече окончателно да премине на гръцка страна, му отрязва главата и я праща на костурския владика Каравангелис, от когото получава 50 лири.
Четници на ВМОРО убиват брата и бащата на Коте в село Брезница. В началото на 1904 година Коте Христов е заловен от турската власт, но по ходатайство на Германос Каравангелис е освободен и остава легален в селото си.
е ) В служба на гръцката пропаганда
Зимата на 1903-1904 година Коте прекарва в Атина при синовете си, които учат там с издействани от Каравангелис стипендии. През март 1904 година се завръща в Област Македония и заедно с Павле Киров от Желево и няколко души от село Писодер оформят база на гръцката пропаганда по Рулската река, в която посрещат първата гръцка чета, съставена от гръцки офицери, начело с Павлос Мелас.
Коте започва да преследва изявените български дейци, но и продължава да разбойничества - на 4 май убива Георги Трайков, български учител в село Търново. В същия ден пребива жената на изявения български деец свещеник Търпо Поповски и лелята на Васил Чекаларов.
Съществуват няколко версии за залавянето и смъртта на Коте.
Роден: 1863 г. Руля, Османска империя
Починал: 1905 г. (42 г.) Битоля, Османска империя


5 ) СНИМКИ

                                                                      

Сърбомана - Иван Стойков


Сърбомана - Григор Соколов
Гъркомана - Константин Христов Саров
Отрязаната глава на българския войвода Лазар Поптрайков от Гъркомана Коте

Няма коментари:

Публикуване на коментар