четвъртък, 10 март 2016 г.

1940 Руското клане в Катин - ПОЛСКИЯ ГЕНОЦИД ( русия / ссср )


Какво съдържа:
1 / Накратко
2 / Разкриване
3 / Жертви
4 / Снимки и оригинален документ от 5 март 1940 г. от Лаврентий Берия до Йосиф Сталин, съдържаща предложение за екзекуция на полските офицери.

1 / Накратко
Катинското клане е масово убийство извършено на 5 март 1940 г. ( Втората световна война ) на 21 857 полски офицери, генерали, професори, политици ( интелектуалци) , извършено от русия ( по това време СССР ). Жертвите са взети като пленници, когато русия ( Съветския съюз ) окупира Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гора край с. Катин (Katyn) (на 18 км западно от Смоленск, Русия). В съседното с. Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите.
Други над 200 000 поляци са изпратени в руски концлагери в Урал, за да не се върнат никога повече…
Античовешкото , антихристиянското престъпление русия ще признае официално едва през 1990 г.
И България ще я последва същата съдба след руската окупация през 9 септември 1944 г. http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2015/04/1944.html

2 / Разкриване
През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия. Германия настоява в комисията да участва Международния червен кръст, но поради отказа на русиа ( Съветския Съюз - СССР ) това не може да се осъществи. По искане на Германия е свикана международна комисия. В нея влизат експерти от различни държави – английски, американски, полски, френски и др. – патолози, военни лекари, професори, доценти. Сред тях е и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение. След руската окупация на Царство България на 9 сеп. 1944 г. http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2015/04/1944.html по време на руското робство, доцент Марков е съден от Народния съд ( антинароден съд в, който се убиват великите българи - интелигенцията ), той се продава и полага клетва, че ще служи на руските интереси и бива оправдан. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и лъже ( обвинява германците за клането ) , че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г. През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Хитлеристка Германия ( Вермахта ). Руската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците.
Едва през 1990 г. Михаил Горбачов най-сетне признава, че русия е виновна за клането , като потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че кланетата са били извършени наистина през април и май 1940 г. от русия ( СССР ).

3 / Жертви
В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици — „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.
Въпреки че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 в доклад на председателя на КГБ Александр Шелепин се казва, че всъщност са разстреляни 21 857 поляци, както следва:
- 4 421 в Катинската гора (Смоленск)
- 3 820 в лагера „Старобелск“ (близо до Харков)
- 6 311 в лагер „Осташково“ (Калининска/Тверска област)
- 7 305 в други лагери и затвори в Западна Украйна и Западна Беларус.
Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 7 хил. души от тях са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин.

4 / Снимки

Оригинална докладна записка от 5 март 1940 г. от Лаврентий Берия до Йосиф Сталин, съдържаща предложение за екзекуция на полските офицериРезервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c1/Katyn_-_decision_of_massacre_p1.jpg
стр.2 на докладната запискаРезервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/72/Katyn_-_decision_of_massacre_p2.jpg
стр.3 на докладната запискаРезервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/87/Katyn_-_decision_of_massacre_p3.jpg
стр.4 на докладната запискаРезервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/22/Katyn_-_decision_of_massacre_p4.jpg
Експерт от международната комисия прави оглед на ексхумираните трупове на полските офицери
Ексхумирани трупове на полски офицери, застреляни в горите край с. КатинРезервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b8/Katy%C5%84%2C_ekshumacja_ofiar.jpg
Международната комисия, заедно с офицери от Вермахта пред една от ямите, в която са заровени избитите поляциРезервна снимка - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5d/Katyn_massacre_1.jpg
Ексхумация на поредния масов гроб на полски офицери
Британски, канадски и американски офицери , заведени от германците, за да видят ексхумацията
Френския журналист Fernand de Brinon и др. в Катин на гробовете на Mieczysław Smorawiński и Bronisław Bohatyrewicz, Април 1943
Нациски плакат , изобразяващ екзекуции на полските офицери от руснаците, с надпис в Словакия: "Гората на мъртвите в Катин"
Големият полски режисьор Анджей Вайда и неговият баща, 43-годишният офицер от полската армия Якуб Вайда, застрелян в тила от руските болшевики край Катин

Няма коментари:

Публикуване на коментар